Стою Брадистилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стою Брадистилов
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Стою Петков Брадистилов е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стою Брадистилов е роден на 14 септември 1863 г. в Панагюрище, Османска империя. През 1884 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от 2-ри пехотен искърски полк е командирован през 1888 година за обучение в Академията на генералния щаб в Торино, Италия, която той завършва през 1891 година, като докато се обучава през 1889 г. е произведен в чин капитан. Служи в 12-и пехотен балкански полк.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Стою Брадистилов командва 10 пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.

През 1917 г. като помощник-началник на щаба на армията е награден с османски медал „За бойни заслуги“, а по-късно е награден и с орден „Меджидие“.[1] По-късно служи като началник на канцеларията в Министерството на войната. Уволнен е от служба през 1918 година.[2]

Генерал-лейтенант Стою Брадистилов умира на 29 август 1930 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стою Брадистилов е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
  2. Руменин, с. 104
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 88
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България