Бой при Булаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бой при Булаир
Балканска война
General Georgi Todorov 1913.jpg
Информация
Период 8 февруари (26 януари стар стил) 1913
Място Булаир, Османска империя
Резултат Победа за България
Воюващи страни
Ottoman flag.svg Османска империя Flag of Bulgaria.svg България
Командири
Фетхи бей Георги Тодоров
Сили
37 355 души
21 табора
1 ескадрон
12 катречници
78 оръдия
ок. 10 000 души
13 дружини
3 ескадрона
24 картечници
36 оръдия
Жертви и загуби
5 000 убити и 10 000 ранени[1] 114 убити и 437 ранени[1]
Битката при Булаир.

Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските Дивизия Мюретеби и Двадесет и седма пехотна дивизия под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10 турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. Той завършва с победа за България. В негова чест е написан маршът „Булаир“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Новото правителство прекратява примирието с държавите от Балканския съюз и на 3 февруари подновява военните действия. Булаирският бой е част от общо настъпление, включващо още офанзивни действия на позициите при Чаталджа и десант при Шаркьой. Османското командване има за цел да поеме инициативата във воденето на военните действия и при успех да настъпи в Източна Тракия към обсадения Одрин.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Настъплението започва около 6 часа сутринта на 8 февруари, когато дивизията „Мюретеби“ използвайки прикритието на падналата мъгла се придвижва по крайбрежието на Сароския залив и по шосето от Булаир за Кавак. Настъплението е открито едва на стотина крачки от българските предни окопи. При достигането си до Разрязаната могила към 7 ч. сутринта, турската артилерия открива огън. Огън открива и българската поддържаща артилерия на 13-ти пехотен полк и с пушечен и артилерийски огън настъплението е забавено.

Към 8 ч. на 8 февруари в настъпление преминава и 27-ма турска дивизия, която съсредоточава силите си по крайбрежието на Мраморно море. Създавайки превъзходство на силите, турците овладяват чифлика Доган Арслан и започват да обхващат левия фланг на 22-ри пехотен полк. Командването на 7-ма дивизия реагира незабавно, при което 13-ти рилски пехотен полк провежда контраатака в предпозиционното пространство, отхвърля дивизията „Мюретеби“ и възвръща Разрязаната могила.

Изненадания от решителните действия на българите и виждайки срещу себе си 4 дружини от 22-ри тракийски пехотен полк, турците се стъписват. Артилерията на 7-ма дивизия насочва огъня срещу чифлика Доган Арслан.

Към 15 ч. 22-ри тракийски пехотен полк контраатакува левия фланг и започва кратък, но ожесточен ръкопашен бой – " на нож ", в който дясната колона на османците не издържа и започва бързо отстъпление. Голяма част от бягащата турска армия бива посечена или улучена с точните изстрели на артилерията. Българските войски преминават в настъпление, като отхвърлят и лявата вражеска колона.

Към 17 ч. османските табори подновяват настъплението срещу центъра, но биват отблъснати, като претърпяват огромни загуби.

Чифликът е овладян, участъкът очистен от турците и отбраната възстановена. В боя при Булаир предните части на турската войска губят половината от числения си състав и оставят почти цялата си техника на бойното поле.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Зафиров, Д., Александров, Е., стр. 434, 435
  2. Косев, К., Подвигът, София, 1983, Военно издателство, с. 123

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пейчев, А. и др. 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство
  • Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., София, 1989, Издателство „Наука и изкуство“
  • Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
  • Косев, К., Подвигът, София, 1983, Военно издателство