Бой при Булаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бой при Булаир
Балканска война
Булаир, 26 януари 1913 –1.jpg
Булаир, 26 януари 1913 г.
Информация
Период 8 февруари (26 януари стар стил) 1913
Място Булаир, Османска империя
Резултат Победа за България
Страни в конфликта
Ottoman flag.svg Османска империя Flag of Bulgaria.svg България
Командири и лидери
Фетхи бей Георги Тодоров
Сили
37 355 души
21 табора
1 ескадрон
12 катречници
78 оръдия
ок. 10 000 души
13 дружини
3 ескадрона
24 картечници
36 оръдия
Жертви и загуби
5000 убити и 10 000 ранени[1] 114 убити и 437 ранени[1]

Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе. Той завършва с победа за България. В негова чест е написан маршът „Булаир“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Новото правителство прекратява примирието с държавите от Балканския съюз и на 3 февруари подновява военните действия. Булаирският бой е част от общо настъпление, включващо още офанзивни действия на позициите при Чаталджа и десант при Шаркьой. Османското командване има за цел да поеме инициативата във воденето на военните действия и при успех да настъпи в Източна Тракия към обсадения Одрин.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Настъплението започва около 6 часа сутринта на 8 февруари, когато дивизията „Мюретеби“, използвайки прикритието на падналата мъгла, се придвижва по крайбрежието на Сароския залив и по пътя от Булаир за село Кавак. Настъплението е открито едва на стотина крачки от българските предни окопи. При достигането си до Разрязаната могила към 7 ч. сутринта, турската артилерия открива огън. Огън открива и българската поддържаща артилерия на 13-ти пехотен полк и с пушечен и артилерийски огън настъплението е забавено.

Към 8 ч. на 8 февруари в настъпление преминава и 27-а дивизия, която съсредоточава силите си по крайбрежието на Мраморно море. Създавайки превъзходство на силите, турците овладяват чифлика Доган Арслан и започват да обхващат левия фланг на 22-ри пехотен полк. Командването на 7-ма дивизия реагира незабавно, при което 13-и пехотен рилски полк провежда контраатака в предпозиционното пространство, отхвърля дивизията „Мюретеби“ и възвръща Разрязаната могила.

Изненадани от решителните действия на българите и виждайки срещу себе си 4 дружини от 22-ри тракийски пехотен полк, турците се стъписват. Артилерията на 7-а дивизия насочва огъня срещу чифлика Доган Арслан.

Към 15 ч. 22-ри тракийски пехотен полк контраатакува левия фланг и започва кратък, но ожесточен ръкопашен бой „на нож“, в който дясната колона на османците не издържа и започва бързо отстъпление. Голяма част от бягащата турска армия бива посечена или улучена от точните изстрели на артилерията. Българските войски преминават в настъпление, като отхвърлят и лявата вражеска колона.

Към 17 ч. османските табори подновяват настъплението срещу центъра, но биват отблъснати, като претърпяват огромни загуби. Чифликът е овладян, участъкът очистен от турците и отбраната възстановена.

Резултати от битката[редактиране | редактиране на кода]

В боя при Булаир предните части на турската войска губят половината от числения си състав и оставят почти цялата си техника на бойното поле.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Зафиров, Д., Александров, Е., стр. 434, 435
  2. Косев, К., Подвигът, София, 1983, Военно издателство, с. 123

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пейчев, А. и др. 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство
  • Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., София, 1989, Издателство „Наука и изкуство“
  • Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
  • Косев, К., Подвигът, София, 1983, Военно издателство