Двадесет и втори пехотен тракийски полк
| Двадесет и втори пехотен тракийски на Н.В. Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски (1908 – 1919) |
| Активна | 19 януари 1889 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Самоков |
Двадесет и втори пехотен тракийски полк е български полк.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Двадесет и втори тракийски полк е формиран под името Двадесет и втори пеши тракийски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-та и4-а дружини на 10-и пеши родопски полк[1] През септември 1891 година е преместен на гарнизон в Татар Пазарджик.[2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Иван Попов е назначен за командир на 17-и пехотен доростолски полк, а на неговото място за командир на полка е назначен подполковник Никола Фурнаджиев.[3][4] На 16 ноември 1891 г. командира на полка подполковник Фурнаджиев е прикомандирован във Военното министерство (стопански отдел) за писмени занятия, а началника на отделението във Военното министерство (Генералния щаб) майор Стефан Ильев е командирован за командир на полка[5]. На 16 март 1892 временно-командващия полка подполковник Ильев е назначен за началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия[6].
През лятото на 1908 година цар Фердинанд поверява шефството на полка на Негово Височество херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) полкът се сражава при Трабатовище, Берово, Демир Хисар, Булаир, Султантепе. През Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при Злетовската река, Брегалница, Гърляно и други. Особено жестоки са боевете при Душкова могила на кота 650, където съотношението е 1:2.5 в сръбска полза и полкът под командването на полк. Савов дава много жертви при овладяване на височината. От 2 – 6 юни 1913 г. в полкът избухва бунт против войната.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[7]
При намесата във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 47 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5598 |
Коне: 850 Волове: 2 |
Обикновени коли: 1 Товарни коли: 609 |
Пушки и карабини: 4615 Картечници: 4 |
През 1915 година части на полка се сражават при Калиманското поле, Соничка глава и Плеслаб планина. От ноември водят битка срещу френски части при Мирзен, Безевище, а със сръбски части при Соничка глава. На следващата година води боеве при мостовете Орляк и Комариян и Долно и Горно Караджово срещу английски и френски части. На 19 април 1917 от четвъртите дружини на 22–ри, 37–и и 38–и пехотен полк се формира 86-ри пехотен полк.[7]
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
На 1 декември 1920 година на основание заповед № 86 от 21 ноември 1920 г. по 7-а пехотна рилска двивизионна област и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 22-ра пехотна тракийска дружина. През 1925 година участва в акции по преследване на комунисти. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 22-ра пехотна тракийска дружина и 7-а пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1][2]
През ноември 1920 година при реорганизацията на българската войска организацията му преминава в дружинна, а през 1928 година отново е върнат като полк, но името му остава на дружина до 1938 година.
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941, 1943 – 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 7-а пехотна рилска дивизия, с която води боеве при Струмица.[1][2]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Двадесет и втори пеши тракийски полк (1889 – 892)
- Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1892 – 1908)
- Двадесет и втори пехотен на Н.В. Херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски полк (1908 – 1920)
- Двадесет и втора пехотна тракийска дружина (1920 – 1928)
- Двадесет и втори пехотен тракийски полк (1928 – 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Иван Попов | до 16 октомври 1891 | |
| Подполковник | Никола Фурнаджиев | от 16 октомври 1891 | |
| Майор | Стефан Ильев | 6 ноември 1891 – 16 март 1892 (временен) | |
| Подполковник | Васил Делов | 31 март 1892 – 26 януари 1893 | |
| Подполковник | Димитър Кирков | до 1894 | |
| Подполковник | Православ Тенев | 1899 – 1902 | |
| Подполковник | Михаил Петров | от 25 януари 1903 | |
| Полковник | Сава Савов | 1910 – 1913 | |
| Полковник | Дионисий Писинов | 20 март 1914 – 10 септември 1915 | |
| Подполковник | Александър Давидов | от август 1915 | |
| Подполковник | Стефан Сапунов | към 1 октомври 1915 | |
| Подполковник | Георги Сапов | от 1916 | |
| Полковник | Стефан Сапунов | през 1917 | |
| Подполковник | Петър Динолов | Първа световна война | |
| Полковник | Атанас Христов | през 1918 | |
| Полковник | Стефан Коевски | към 10 юни 1919 | |
| Подполковник | Никола Цонев | до 1920 | |
| Подполковник | Георги Тановски | 1924 – 1928 | |
| Полковник | Захари Доспевски | 1934 | |
| Подполковник | Петър Павлов | 1935 – 1936? | |
| Подполковник | Стефан Попниколаев | 1936 – 1939? | |
| Полковник | Трифон Трифонов | 1939 – 1940? | |
| Полковник | Кирил Янчулев | 1940 – 1940 | |
| Полковник | Кирил Валявичарски | 1940 – 1943 | |
| Подполковник | Борис Белчов | до 1 ноември 1944 | |
| Подполковник | Борис Влахов | от 1 ноември 1944 | |
| Полковник | Добри Янминчев | 1945 – 1946? |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- На 2 октомври 1916 загива командира на 5-а рота от полка – поручик Димчо Дебелянов.
- Александър Миленков – художник, служи по време на Първата световна война.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 44
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 80, История на фондообразувателя
- ↑ Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 4
- ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
- ↑ Държавен вестник, бр. 259 от 1891 г., с. 2
- ↑ Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 5
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ * Литературен свят – Александър Миленков // Посетен на 14 януари 2015.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
