Двадесет и девети пехотен ямболски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Двадесет и девети пехотен ямболски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1900 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон Ямбол
Командири
Изтъкнати
командири
Полк. Аврам Аврамов
Ген. Кръстю Златарев

Двадесет и девети пехотен ямболски полк е български полк.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и девети пехотен ямболски полк е формиран в Ямбол под името Пети пехотен резервен полк през 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 29 пехотен ямболски полк. Влиза в състава на 2-ра бригада на 3-та пехотна балканска дивизия[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) получава първото си бойно знаме и води сражения в района на Мураджилер, Чаталджа, Еникьой - Калфакьой. Иван Балахуров от полка достига пръв до Шукри паша и го задържа до пристигането на гвардейски ескадрон. През Междусъюзническата война (1913) полка се сражава при град Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 3 пехотна балканска дивизия.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 83
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5863
Коне: 696
Волове: 8
Обикновени коли: 71
Товарни коли: 233
Специални коли: 5
Пушки и карабини: 2974
Картечници: 4

През 1915 година полкът участва в завладяването на град Враня, Дренова глава, връх Китце, височините Гранд и Калин дел и други. На следващата година води боеве при Пожарски рид, Гражден, върховете Голаш и Чолаш. В края на войната се сражава при Шейновец, Добро поле и връх Малък Козак.

На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11 пехотен сливенски, 24 пехотен черноморски, 29 пехотен ямболски и 32 пехотен загорски полк се формира 80 пехотен полк.[2]

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 август 1919 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та от 24-и пехотен черноморски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 37 пехотна пиринска дружина и 12 жандармерийска дружина, но до 1936 година носи явното название дружина.[1] На 3 октомври 1937 година му е връчено новото бойно знаме.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Участва във Втората световна война (1941 – 1945), като след мобилизирането е изпратен на южната граница. Взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната в състава на 3 пехотна балканска дивизия, като към полка е зачислена и гвардейска рота. Взема участие в боевете при при Сотин, Грабово, Сапорца, Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя и Харкан.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
  • Двадесет и девети пехотен ямболски полк (29 декември 1903 – 1 август 1919)
  • Двадесет и девети пехотен ямболски полк (1928 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Аврам Аврамов 7 февруари 1900 – 15 март 1904
2. Полковник Ангел Панев 15 март 1904 – 1905
3. Подполковник Рашков 1905 – 1905
4. Полковник Янко Кинтишев 1905 – 1906
5. Полковник Гиню Кърджиев 1906 – 1906
6. Полковник Тилю Колев 1906 – 19 април 1907
7. Полковник Гиню Кърджиев 19 април 1907 – 27 март 1910
8. Полковник Кръстю Златарев[3] 27 март 1910 – 5 ноември 1912
9. Подполковник Попов[4] 5 ноември 1912 – 3 март 1913
10. Полковник Кръстю Златарев[5] 3 март 1913 – 1914
11. Полковник Лазар Лазаров към 1 октомври 1915
12. Подполковник Васил Араданов Първа световна война
13. Подполковник Димитър Николов[6] 1927 – 1928
14. Подполковник Анастас Анастасов от 1928
Полковник Ангел Ангелов 1935 – 1939
Полковник Иван Рафаилов 1941 – 1942
Подполковник Петър Лазаров от 14 септември 1944

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 52
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. ранен
  4. временен командир
  5. встъпва в длъжност след раняването му на 5 ноември 1912
  6. Фамилното му име е Попминков

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]