Първи армейски артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първи армейски артилерийски
на Н.Ц.В. Симеон, Княз Търновски полк
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Активна1 януари 1887 – ноември 1944
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонВидин (1887 – 1889)
София (1889 – 1944)

Първи армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1887 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 1 януари 1887 година, когато във Видин, съгласно указ №290 от 31 декември 1886 година се формира „Обсадна“ батарея.[1] На 11 януари 1892 година е преименуван на Софийска крепостна батарея, а на 1 януари 1892 съгласно заповед №1 в Софийски крепостен батальон.

Взема участие в Балканската война (1912 – 1913), като води боеве при Арнауткьой и Одрин.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е сформиран 24 септември 1915 и влиза в състава 1-ва пехотна софийска дивизия, като на 4 октомври 1915 е развърнат в Първи софийски тежък артилерийски полк съставен от четири отделения и взема участие във войната.[2] На 24 септември 1915 г. полкът, заедно с 1-ви гаубичен полк влизат в състава на новосформираната 1-ва тежка артилерийска бригада.[3][4]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 34
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 2507
Коне: 155
Волове: 2394
Обикновени коли: 921 Пушки и карабини: 493
Оръдия: 36

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в Софийски укрепен пункт. През 1928 година укрепеният пункт е реорганизирано в 1-ви армейски артилерийски полк, но до 1937 година носи явното си наименование „укрепен пункт“.[1]

На 16 юни 1937 година с раждането си Симеон, Княз Търновски е провъзгласен за почетен шеф на полка.[5]

Мобилизиран е през септември 1944 година и се състои от четири отделения. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води боеве при Страцин, Куманово и Скопие. Демобилизиран е през ноември 1944 година, като 3-то и 4-то отделение биват допълнени и влизат в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк. Когато полкът отсъства от гарнизона си, на негово място се формира допълваща батарея.[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк на 1-ви армейски артилерийски полк.[6]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • „Обсадна“ батарея (1 януари 1887 – 11 януари 1891)
  • Софийска крепостна батарея (11 януари 1891 – 1 януари 1892)
  • Софийски крепостен батальон (1 януари 1892 – 31 декември 1914)
  • Софийски крепостен артилерийски полк (31 декември 1914 – 4 октомври 1915)
  • Първи софийски тежък артилерийски полк (4 октомври 1915 – 1920)
  • Софийски укрепен пункт (1920 – 1928)
  • Първи армейски артилерийски полк (от 1928)
  • Първи армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк (до 5 март 1946 г.)
  • Първи армейски артилерийски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Владимир Ковачев от 1 януари 1887
2. Капитан Атанас Раковски от 9 януари 1891
3. Майор Димитър Перниклийски от 1892
Подполковник Стоян Загорски 1900 – 1909
Подполковник Стефан Славчев 1 януари 1911 – 1912
Полковник Петко Вълчанов 1 март 1914 – януари 1915
Полковник Христо Вълчев от януари 1915
Полковник Петко Вълчанов Първа световна война
Подполковник Константин Аврамов от 1929
Подполковник Константин Стоянов 1935 – 1939
Полковник Иван Сапунджиев 1939 – 1940
Полковник Петър Лисицов 14 септември 1944 – ноември 1944
Полковник Никола Милушев от 1946

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]