Десети пехотен родопски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десети пехотен родопски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 23 декември 1885 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Размер 3500 (към 1885)
Гарнизон/щаб Хасково
Прякор(и) Полкът на пробивите

Десети пехотен родопски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Десети пехотен родопски полк е формиран в Хасково под името Десети пеши родопски полк с указ №61 на княз Александър I Батенберг от 23 декември 1885 г., след примирието от Сръбско-българската война (1885). В състава му влизат 10-а хасковска дружина, 8-а пловдивска резервна дружина, 6-а пловдивска резервна дружина и 4-та пещерска дружина от Източнорумелийската милиция. На 26 януари 1898 г. с Указ №13 на княз Фердинанд територията на България е разделена на шест дивизионни области, 24 полкови окръжия и 88 военни околии. Съгласно указа Хасковското полково окръжие влиза в състава на 2-ра тракийска дивизионна област и обхваща Хасковска, Харманлийска и Борисовградска (дн. Първомайска) околия. С Указ № 88 от 30.12.1903 г. Десети родопски полк влиза в състава на 1-ва бригада от VIII Тунджанска дивизия с щаб в гр. Ст. Загора.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Десети родопски пехотен полк е мобилизиран в гр. Хасково. През цялата нощ на 17-и срещу 18-и Септември в казармите пристигат хора от селата на околиите, влизащи в състава на 10-о военно-инспекционно окръжие. На 18-и и 19-и Септември се раздават облекло и оръжие и на 20-и Септември полкът е в пълния си състав. 10 Родопски полк влиза в състава на Втора армия, Осма Тунджанска дивизия, 1-ва пехотнабригада. На 25-и Септември полка напуска Хасково под гръмкото „Ура“ на събралите се граждани и изпращачи и звуците на марша „Шуми Марица“. На 4-ти Октомври 1912 г. войната е обявена. На 5-и Октомври на преди разсъмване 10 Родопски полк настъпва по пътя с.Бисер-с. Белица (общ.Любимец)-с. Лозен- с.Сива река, като задачата му е да превземе връх Трите чуки, гарата в Свиленград и моста на р. Марица. Турците се опитват да вдигнат моста във въздуха, но не успяват и са отблъснати към Одрин. На 7 и 8 октомври полкът атакува турците на височините при селата Булдуркьой и Кадъркьой и ги превзема. Дава 9 жертви, а противника 60 жертви, 16 пленника, а също и военни трофеи- картечница, 20 пушки и патрони. На 09.10.12г Шукри паша- командирът на Одринската крепост, предприема нападение при позициите на полка при селата Коюнлии и Юруш. След сражения турците са отблъснати към крепостта, като отстъплението им се превръща в паническо бягство. Турските загуби пред позицията на 10 Родопски, 30 Шейновски и 51 пехотен полк са около 900 убити. 10 Родопски полк дава в сраженията 6-има убити и 70 ранени войници. На 15-и Октомври 10 Родопски полк започва да преминава през 3 понтонни моста, силно придошлата, р.Арда. На 16-и турците ги атакуват с 15 дружини, които са подкрепени от артилерия, но са отблъснати. През нощта на 20 октомври, в непрестанен дъжд и дълбока кал, полкът се придвижва към Източния сектор на Одринската крепост. В следващите дни полкът води боеве, като настъпва Кум дере и заема гребените на Ески Кумлук и Пачаджилар. Опитите на турците да контра-атакуват са отблъснати. В боевете 10 Родопски полк дава 41 убити и 353 ранени войници. Дружина от полка участва в пленяването на 14 000 корпус на Явер паша на 15 ноември. На 12.01.1913 г. внезапно, от разрив на сърцето, почива командирът на полка и на негово място е назначен подполковник Янков. След провала на мирните преговори в полка се получава заповед, че примирието е изтекло и артилерията започва да обстрелва Одрин. За периода 21 – 26 януари 1913 г. се водят слаби престрелки, които обаче водят до 47 ранени войници от полка. За командир на Източния сектор е назначен военния инженер ген.Георги Вазов- брат на поета Ив.Вазов. В резултат на което са предприети активни действия в сектора. Участъка на полка е зает от 29-и Ямболски полк, а 23-ти Шипченски полк разделя своя участък с 10 Родопски полк. Точно на 27.01.1913г в 5ч. сутринта, при разместването на частите, турците предприемат атака срещу сектора и нахлуват в българските окопи. Благодарение на бързата реакция на командира на 1-ва рота на 10 Родопски полк- поручик Свраков, който усеща, че положението е критично- с натъкнат нож и викове „Ура“, той повежда ротата си напред и отблъсква с ротата си атакуващите турци, като примера на 1-ва рота е последван и от останалите роти на полка. Тази победа на борисовградци, хасковци и харманлийци струва кръвта на 42-ма убити, но врага дава 800 убити. На следващата нощ турците отново атакуват полка, като са отблъснати и не правят нови опит за атака до 10 март. Полкът дава загуби от 8 убити и 105 ранени българи. Ген.Вазов решава да атакува едновременно с изненада всички турски позиции, но главния удар да се насочи срещу фортовете Айваз баба и Айджи йолу в Изт. сектор на Одрин. През нощта на 11-и Март ротите тихомълком се придвижват и преминават Кум дере в посока крепостта. От двете страни на 10 Родопски полк са 23-ти и 32-ри полкове. Пионерните части пробиват проходи през мрежите и загражденията и с мощно „ура“ родопци настъпват. Скоро турците са уплашени, разбити и обърнати в бягство. Превзети са позициите на турците на Маслака и Малтепе пред крепостта. Артилерията се измества незабавно напред след полка- това е един от българските приносите в световната военна история. В 7ч. на 12-и Март турците окончателно са отблъснати зад фортовия пояс. Решено е 23-ти Шипченски полк да атакува Айваз баба, а 10 Родопски полк форта Айджи йолу. В 23.30 ч. 10 Родопски полк започва своето настъпление. Пионерските команди достигат телените мрежи и правят два прохода в тях. Турците поддържат силен огън, но поради ефективността на българската артилерия, техният огън е разсеян. Родопци атакуват през проходите и в 1.45ч на 13-и Март 1913 г. завладяват Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската крепост. Войниците влезли във форта се размесват. Летят шрапнели. Един войник се качва да подаде сигнал с червен фенер на българската артилерия да спре обстрела на форта, но пада ранен. Друг поема фенера. След това пада и Айваз баба превзет от шипченци. Родопци пленяват и едно турско бойно знаме. Турците правят опит да си възвърнат фортовете, но са отхвърлени. Уплашеният Шукри паша-комендант на крепостта, от нахлуването на 10 Родопски полк, заповядва да се взривят складовете с храна и боеприпаси и в 8.30ч. се предава заедно с крепостта Одрин. По заповед на командващия армията 10-и Родопски полк и 23-ти Шипченски полк получават правото първи да влязат в превзетия Одрин. На 12-и и 13-и Март 1913 г. при щурма на Одрин нашият полк дава 185 убити, а от болести и рани умират още 64 души.[1]


През Междусъюзническа война (1913) полкът се бие на Македонския военен театър. Взема участие в боя при Брегалница, където падат още 28 души от полка. Участва и в атаката на връх Говедар, на връх Повиен, където падат 4 офицери и 69 подофицери и войници от полка. След войната жертвите от полка се увеличават с още 47 – починали от рани и болести придобите по време на военните действия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 8 пехотна тунджанска дивизия, която е част от 2-ра армия с която участва в Овчеполската настъпателна операция.

Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 53
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5374
Коне: 485 Обикновени коли: 18
Товарни коли: 371
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4450
Картечници: 4

Десети полк участва в боя при Босфат, в Чеганската операция (1916), в боевете при Мигла, Баница и Малка Нидже, Петеле, Св. Спиродон. Участва и в боевете при Завоя на р. Черна (3 – 13 октомври 1916), където полка дава 91 жертви. На 18 април 1917 година от кадър на 10–и, 30–и пехотен полк и 9–а погранична дружина се формира 85 пехотен полк.[2]

По-късно полкът е изпратен на Беломорския фронт. Участва и в отбраната на Добро поле през 1917 – 1918 година.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 10 пехотна родопска дружина. През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание.[3] През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 10 пехотна родопска дружина и 9 мастанлийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. [4]

Съгласно заповед №63 от 30 март 1935 година 2-ра и 3-та дружина на полка носят явното наименование Мастанлийска окръжна пеша жандармерия, а 1-ва – 10 пехотна родопска дружина.[4]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът се мобилизира и е съсредоточен в района на Гюмюрджина и Дедеагач, при с. Макри (1941), след което през 1942 г. е на Прикриващия фронт, а от месец ноември 1943 г. влиза в състава на Втори окупационен корпус. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 10-а пехотна родопска дивизия.[3]

През периода, когато полкът е на фронта, на Прикриващия фронт или във 2-ри окупационен корпус, в мирновременния му гарнизон се формира 10 допълваща дружина. През септември 1944 г. към полка се формира гвардейска дружина. Съгласно поверителна заповед №72 от 10 май 1945 г. на Началника на 10 дивизионна област от 15 май 10 пехотна допълваща дружина и гвардейската дружина преминават в мирновременния щат на 10 пехотен полк.[3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Десети пеши родопски полк (1885 – 1892)
  • Десети пехотен родопски полк (1893 – 1920)
  • Десета пехотна родопска дружина (1821 – 1928)
  • Десети пехотен родопски полк (1928 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Ганю Атанасов 1885
2. Капитан Кръстю Маринов 1885/1886
3. Капитан Михаил Тепавски от 11 декември 1885
4. Капитан Стоян Боушаров 19 април 1886 – 11 октомври 1886
5. Капитан Никифор Никифоров 12 октомври 1886 – 1 февруари 1887
6. Майор Васил Кутинчев 8 февруари 1887 – 22 март 1888
7. Майор Павел Христов 1888
7. Майор Никола Иванов лято 1888 (временен)
Майор Добри Иванов от 1 януари 1891
8. Майор Никола Иванов 1 февруари 1891 – 7 октомври 1895
9. Подполковник Никола Рибаров
10. Полковник Токлуджанов 31 януари 1898 – 15 март 1900
11. Полковник Иван Сарафов 16 март 1900 – 19 септември 1902
12. Полковник Михаил Евров 20 септември 1904 – 6 юни 1909
13. Подполковник Атила Зафиров 1909
14. Полковник Стоян Топузов 1 февруари 1910 – 12 януари 1913
15. Подполковник Георги Янков 13 януари 1913 – 9 септември 1915
16. Подполковник Петър Атанасов 10 септември 1915 – 23 август 1916
17. Полковник Никола Константинов 25 август 1916 – 16 октомври 1916
18. Полковник Дойко Токушев 17 октомври 1916 – 9 септември 1919
19. Подполковник Стано Петров 24 септември 1919 – 1 ноември 1920
20. Подполковник Иван Кючуков 30 ноември 1920 – 20 октомври 1921
21. Подполковник Стефан Цанев 29 октомври 1921 – 9 септември 1924
22. Полковник Атанас Драгиев 1924 – 1926
23. Полковник Георги Герасимов от 1927
24. Полковник Стефан Цанев 1928
25. Полковник Ангел Козарев 1 юни 1929 – 1 май 1931
26. Полковник Атанас Драгиев 1931 – 1934
27. Подполковник Никола Генков 29 май 1934 – 13 ноември 1935
28. Подполковник Иван Константинов 13 ноември 1935 – 17 март 1938
29. Полковник Георги Шкодрев 1938 – 1941
30. Подполковник Кирил Христов 1941 – септември 1944
31. Полковник Иван Хубенов от 9 септември 1944
Полковник Веселин Вълков към март 1945
Подполковник Стоян Найденов 1946 – 1947?
Подполковник Иван Разсуканов от 1947 (временно)
Полковник Иван Врачев декември 1948 – 6 март 1950

Други командири: Христо Паков, Михаил Атанасов (1938 – 1941), полк. Стефан Каров (от 1935), Георги Стоилков

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кременаров, Георги. Десети родопски пехотен полк и войните за национално обединение. гр.Пловдив, 2011. ISBN 978-954-90691-3-6.
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. а б в ДВИА, ф. 342, История на фондообразувателя
  4. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 31

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България