Втори български окупационен корпус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Втори окупационен корпус)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втори окупационен корпус (от 1 октомври 1944 г. – Седма българска армия)
Информация
Активна 1943 – 1944
Държава България
Роля окупационна (1943-44), отбранително-настъпателна (1944)
Гарнизон/щаб Драма до 9 септември 1944 г., от 9 септември 1944 до 15 октомври 1944 г. Кавала
Командири
Текущ
командир
генерал

Втори „окупационен“ корпус, от 1 октомври 1944 г. Седма българска армия е българско военновременно формирование по време на Втората световна война на територията на Беломорска Тракия.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Втори „окупационен“ корпус е сформиран на 5 ноември 1943 г. с щаб в град Драма В него влизат 7-а, 16-а и 28-а пехотни дивизии, Беломорската флотилия и различни допълващи поделения. Йерархически е подчинен на Щаба на войската, а в оперативно отношение – на командването на немската Група армии „Е“. Общата численост е около 58 000 души.

Задачи[редактиране | редактиране на кода]

На страната на Оста[редактиране | редактиране на кода]

Основната бойна задача на корпуса е прикритието, охраната и отбраната на Беломорието, в участъка от Дедеагач до Солун (вкл. островите Тасос и Самотраки) – около 260 км.

Естествената предна отбранителна линия на корпуса е егейското крайбрежие. С течение на времето все повече се засилва изграждането на укрепления в дълбочина, планирането и отработването на контраудари за отхвърляне на десантирал противник, миниране на комуникации с цел преграждане на направленията, удобни за провеждане (в случай на успешен десант) на широка настъпателна операция към вътрешността на Балканите.

Всичко е мотивирано от евентуалността на съюзнически десант и масовото нахлуване на Съюзниците на полуострова.

За значението на Корпуса в германската балканска стратегия и плановете за използването му свидетелства голямото количество немски инструктори, непрекъснато провеждащи учебни курсове по усвояването на най-модерни бойни техники и тактики за повишаване на подготовката на личния състав, както и постоянните инспекционни посещения в корпусното пространство на висши военни чинове на Вермахта. През януари 1944 г. лично ген. Валтер Варлимонт прекарва цяла седмица в щаба на корпуса.

След като става ясно, че нахлуването в Европа ще е през френското нормандско крайбрежие, стратегическата стойност на корпуса постепенно започва да се понижава.

На 28 юни 1944 г. 16-а пехотна дивизия се усилва с Двадесет и втори пехотен тракийски полк, който от 24 юли ще започне съсредоточаването си, за да заеме за отбрана участъка при Неа Перамос. Втори корпус остава със 7-ма и 16-та пехотна дивизия, която се усилва с 4-и пехотен попълващ полк и 6/1 7,5-милиметрово товарно оръдейно армейско отделение. 28-а пехотна дивизия влиза в състава на Прикриващият фронт, развърнат на българско-турската граница. Като разграничителна линия между Втори корпус и Прикриващия фронт се запазва река Места.[1] На 29 август 1944 г. с изтеглянето на Седма пехотна дивизия от Халкидическия полуостров, започва постепенното оттегляне на българските части от земите, заети след 1941 г.

На страната на Съюзниците[редактиране | редактиране на кода]

След обявяването на война от България на Германия и събитията от 9 септември 1944 г. Втори окупационен корпус остава в Беломорието до октомври 1944 г. за да обезпечава южния фланг на Трети украински фронт на съветските войски и оперативно подчинен на тях, а йерархично - на Щаба на Войската и води боеве срещу германските войски, отхвърляйки ги на запад от река Струма, а от началото на октомври е преименуван на Седма българска армия. В средата на октомври се изтегля към старата територия на България съгласно предварителни условия дадени от САЩ и Великобритания за подписаното Московско примирие.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Трифон Трифонов 22 ноември 1943 – 14 май 1944
2. Генерал-майор Асен Сираков 14 май 1944 – 30 октомври 1944

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йончев, Димитър. „Военнополитически аспекти“ „България и Беломорието“ (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство