Шестнадесета пехотна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шестнадесета пехотна дивизия
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1941 – 1945
Държава България
Гарнизон/щаб Ксанти

Шестнадесета пехотна дивизия е българска военна част формирана под името Щаб на Беломорския отряд на територията на Беломорска Тракия и Егейска Македония и взела участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията е формирана на 24 май 1941 г. като „Щаб на Беломорския отряд“ към 2-ра дивизионна област, преименувана на 12 ноември 1941 г. в „Шестнадесета пехотна дивизия“ с щаб в Ксанти.[1]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Шестнадесета пехотна дивизия е в следния състав:[1]

както и придадените им тилови части и служби

История[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно т.нар. спогодба Клодиус-Попов (1941) България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Беломорска Тракия и Егейска Македония, като създаде администрация на тези райони и запази различните германски икономически интереси там.

Бългорската Втора армия навлиза в Беломорието на 19 и 20 април 1941 г. След повторното освобождение на Беломорската област се извършва подмяна на войските и мястото на Втора армия се заема от Беломорския отряд с командир полковник Георги Ковачев.

Той е сформиран на 29 юни 1941 г. към Втора дивизионна област в Пловдив като мирновременно формирование, пряко подчинено на Щаба на войската и сменя войските на армията. Към 21 юли завършва изнасянето и разполагането на подразделенията на отряда в Беломорието. Съставът на отряда е Щаб, два пехотни полка – (Гюмюрджински и Кавалски), Беломорска флотилия, две трудови дружини, етапна интендантско-охранителна дружина, Беломорска болница със санитарен взвод и военнополеви съд. Поради това, че в източната част на областта е разположена Единадесета пехотна дивизия за прикритието на българо-турската граница, Гюмюрджинският пехотен полк на Беломорския отряд е с две пехотни дружини (Гюмюрджинска и Ксантинска), конен дивизион и домакински ескадрон. Кавалския пехотен полк има четири пехотни дружини (Канадска, 1-ва и 2-ра Драмска и Серска), конен дивизион, конен противоброневи взвод, домакински ескадрон. В състава на полка са и 18-и и 19-и граничен участък с щабове съответно в Сяр и Порна. По този начин Беломорският отряд поема охраната на западната, южната (морска) граница на областта, докато източната се охранява от 11-та пехотна дивизия.

Щабът на отряда със службите и обслужващите го подразделения се разполага в областния град Ксанти. Командването дислоцира подразделенията на отряда в главните населени пунктове. Kомандването на Беломорската флотилия е в Кавала.

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

От 25 ноември 1941 г. българското командване извършва някои организационни изменения. Отрядът се преименува в 16-а пехотна дивизия. Първоначалният замисъл с една дивизия под името на отряд, усилена с някои подразделения и части, включени в нея, да се осигури отбраната на Беломорието, се установява, че е трудно осъществима.

Щабът, управлението и частите на дивизията остават в досегашните си гарнизони. Попълнението на дивизията се извършва от 2-ра, 3-а, 7-а и 8-а дивизионна област. Дивизията си остава пряко подчинена на Щаба на войската.

От 10 декември полковник Трифон Трифонов поема командването на дивизията от полковник Г. Генов. В състава ѝ се включват два пехотни полка, два конни полка и придадени части и служби. В пехотните полкове не се извършва промяна. Драмският пехотен полк продължава да е с четири пехотни дружини при старата им дислокация. В организационния състав на полка остават 18-и и 19-и граничен участък. Гюмюрджинският пехотен полк си остава с две Гюмюрджинска и Ксантийска пехотна дружина. В състава на полка е и 21-ви граничен участък с щаб в с. Дервент.

При новата организационна структура в състава на дивизията се включват и два конни полка. Това повишава нейната маневреност и позволява на дивизията да изгради по-добре отбраната на Беломорския бряг. Конните полкове се дислоцират в населени пунктове на най-десантно достъпните места. Трети конен полк е дислоциран в Кавала, а Шести конен полк – в Дедеагач.

Възможностите на 16-а пехотна дивизия се увеличават както от организационните ѝ изменения, така и чрез придадените ѝ части и поделения. Така се подобрява плътността на отбраната. Придават ѝ се 67-и пехотен полк, 8-и етапен полк, 443-то войсково разузнавателно ято, сборната опълченска дружина. Дивизията разполага с 16-а дивизионна болница в Драма. Освен това ѝ се придава и 11-та армейска хирургическа болница. В резултат на организационните изменения и придадените ѝ части, личният състав на дивизията значително нараства. Към 1 октомври 1941 г. Беломорският отряд разполага с 11 767 души личен състав и 1336 коня. Към 1 януари 1942 г. след преименуването и организационните изменения на 16-а пехотна дивизия, мирновременният ѝ състав нараства на 14 482 души и 4326 коня. В 1942 г., след като беломорският флотски състав е реорганизиран, „Беломорската флотилия“ е образувана като отделна част от другите армейски сили в Беломорския отряд.

От 5 ноември 1943 г. влиза в състава на Втори окупационен корпус, заедно със Седма и Двадесет и осма пехотни дивизии. Изтегля се в старите граници на България в дните след 9 септември 1944 г.

Военни операции срещу Третия Райх[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1944 година дивизията се мобилизира и взема участие във втората фаза на военните операции против Третия райх (декември 1944 – май 1945). Участва в Дравската и Мурската операции където има решаваща роля след като е въведена като армейски резерв в боевете за Драва през март 1945 г. и със своите действия отхвърля германските опити за предмостие на Долни Михоляц и Харкан, където атакувайки фронтално частите на германската танкова дивизия от Група „Е“ я обръща в бягство и унищожава посредством своята артилерия които разчети с права стрелба и действия съвместно с Първа армейска моторизирана дружина обръщат германските танкови колони при Драва Соболч и Драва Чехи. Демобилизира се и се разформира през юли 1945 година.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Щаб на Беломорския отряд (24 май 1941 – 12 ноември 1941)
  • Шестнадесета пехотна дивизия (12 ноември 1941 – юли 1945)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Георги Ковачев 21 юли 1941 – 25 ноември 1941
2. Полковник Георги Генев 25 ноември 1941 – 10 декември 1941
3. Полковник Трифон Трифонов 10 декември 1941 – 22 ноември 1943
4. Полковник Страшимир Велчев 22 ноември 1943 – 6 юли 1944
5. Полковник Иван Николов 6 юли 1944 – 17 ноември 1944
временен Полковник Петър Хаджииванов септември 1944 (временен)
6. Полковник Цоню Ганев 14 ноември 1944 – юли 1945

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1977, Военно издателство
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 31, 35, 36, 76, 104, 145, 148, 172, 386
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 117