Цоню Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цоню Ганев
български генерал-майор
Роден: 29 октомври 1896 г.
Починал: 22 април 1968 г. (71 г.)

Цоню Стоев Ганев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 октомври 1896 година в Дебелец, Търновско. През 1917 година завършва Военното училище в София. От 1941 служи във Военното училище, а от 1942 в първи пехотен софийски полк. На 14 септември 1944 година е назначен за командир на шестнадесета пехотна дивизия. През 1945 година става командир на четвърта пехотна преславска дивизия. От 1947 година е началник на Школата за запасни офицери. В периода 1950-1954 е заместник-началник на Военната академия по строевата работа. Пише книга, озаглавена „Сурови дни“. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, втори клас, орден „Свети Александър“, III степен, м.с., орден „Кутузов“, II степен, югославския орден „Партизански звезда“, II степен и „На унгарската свобода“, сребърен[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 36