Георги Стойнев

Георги Стойнев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1894 – 1926
Служи на	България
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	16 април 1870 г. село Лобош, Радомирско, Османска империя
Дата и място на смърт	6 септември 1929 г. Царство България

Георги Савов Стойнев (среща се и като Стойнов) е български офицер (генерал-майор), главен директор на Трудова повинност (1923 – 1926).

Биография

Георги Стойнев е роден на 16 април 1870 г. в село Лобош, Радомирско. През 1887 г. Военното на Негово Княжеско Височество училище в 9-ти випуск и на 7 ноември в произведен в чин подпоручик. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, през 1894 г. постъпва в Генералщабната академия в Торино, Италия, на през 1895 г. е произведен в чин капитан, а през 1898 г. завършва академията. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в Шести артилерийски полк. След това е назначен за адютант на Пета пехотна дунавска дивизия, началник-щаб на Трета военноинспекционна област и началник-щаб на Втора пехотна тракийска дивизия. На 18 май 1915 г. преминава в запаса.

От 16 септември 1915 до 12 септември 1917 г. е началник на Военното училище, а в периода 9 юни 1923 до 7 октомври 1926 г. е началник на Трудовата повинност.

Георги Стойнев умира на 6 септември 1929 г.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1895)
• Майор (1901)
• Подполковник (1905)
• Полковник (18 май 1909)
• Генерал-майор (30 май 1917)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 267.

• Портал „Военна история на България“