Стоян Стоянов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.

Стоян Стоянов
български офицер
Роден: 22 август 1909
Починал: 26 януари 1985 (75 г.)

Стоян Николов Стоянов е български партизанин и офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1909 г. в Сопот. През 1932 г. основава организация на РМС в Сопот и става член на Районен комитет на РМС. От 1933 г. е член на БКП и става член на РК на БКП. От следващата година е секретар на РК на БКП. Учи в Пловдивската гимназия, но е изключен за прокомунистическа дейност. След това учи при различни частни учители в София. Арестуван е и осъден на 10 години затвор, от които излежава 6 години в Пловдивския, Сливенския, Плевенския и Софийския затвори. Избягва от затвора през август 1943 г. и се свързва с нелегални функционери на БКП. Създава Сопотската партизанска чета, а от януари до септември 1944 г. е неин командир. След това е помощник-командир на втори армейски артилерийски полк. След Втората световна влиза в българската армия. Бил е командир на поделение, съединение и заместник-командир на обединение. От 1957 г. е генерал-майор. По това време е заместник-командир на втора армия. В периода 30 януари 1958 г. до 19 септември 1958 г. е началник на Висшето народно военно училище във Велико Търново. Завършва Академията на Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“. През 1963 г. преминава в запаса. Става член на ОК на БКП в Пловдив. На 21 март 1984 г. с указ № 946 е обявен за герой на социалистическия труд[1]. Награждаван е още с ордените „Георги Димитров“ (1979), „Народна република България“ I и II ст., „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и съветските „Червено знаме“ и „Отечествена война“. Умира на 26 януари 1985 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 498