Втори армейски артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втори армейски артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 20 февруари 1928 – 1945
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Хасково

Втори армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1928 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 20 февруари 1928 година, когато във Варна от кадър на Варненския и Бургаския укрепен пункт се формира Варненски брегови укрепен пункт. Военното подразделение се състои от щаб във Варна, 1-ва дълга и 2-ра тежка гаубична батарея в Бургас, 3-та полска и 4 минохвъргачна батарея във Варна. Подчинен е на 3-та военно-инспекционна област.[1] Съгласно заповед № 42 от 30 юли 1928 г. е установен на гарнизон в Хасково. През 1934 г. е преименуван на Втора хасковска окръжна пеша жандармерия, а от 1938 носи наименованието Втори армейски артилерийски полк.

През 1943 и 1944 г. полкът участва в акции против партизанското съпротивително движение в района са с. Сусам, Воден, Езерово, Бодрово, Скобелево, Ябълково, Меричлери, Куза и др. На 12 септември 1944 г. в сражение с комунистите е убит командира на полка полковник Велико Маринов.[2] В периода 14 септември – 5 октомври 1944 полкът се командва от полковник Генчо Бончев. Полкът без 5 и 6 артилерийско отделение взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната в редовете на 2-ра армия под командването на подполковник Тоню Чакъров. Осигурява действията на армията при Нишката и Косовската операции, като дава 8 убити.[3] На 12 декември второ и четвърто артилерийско отделение се завръщат в гарнизона си, а първо и трето остават на фронта. Последните се завръщат от фронта през юни 1945 г. От 1948 г. полка е преместен от Хасково в Пловдив, а през октомври 1950 г. му е даден пощенски номер 50110. От ноември 1954 е преименуван на 4 армейски артилерийски полк и е поставен на подчинение на втори отделен корпус в Пловдив.

През септември 1955 г. е преименуван на четвърти армейски артилерийски полк и предислоциран в Асеновград. Към него се прехвърля Разузнавателен артилерийски дивизион от Корпусен артилерийски полк от София. От 1961 г. полка е на подчинение на двадесет и първа мотострелкова дивизия базирана в Пазарджик. На 7 август 1968 г. с щат № К-1330 се формира четвърти армейски артилерийски полк с пощенски номер 50340 и база в град Пловдив. Към полка се присъединява и част от личния състав на 105-ти военновременен артилерийски полк от Асеновград. От 1 септември 1975 г. полка е дислоциран в Асеновград, а 105-ти военновременен артилерийски полк в Смолян. Към полка се създава школа за подготовка на сержанти със следните специалности: разузнавачи, телефонисти, радисти, изчислители, топографи и оръдейни номера. На основание Разпореждане № 0034 от 24 ноември 1977 г. на Началник щаба на Сухопътните войски се променя военнопощенския номер на поделението и получава наименование 34360.[1]

През 1978 г. е сменен военнопощенския номер от 50430 на 24490. През 1984 г. полка е награден с преходно знаме и грамота от Министерството на народната отбрана. През есента на 1988 г. във връзка с реформите в БНА наименованието на полка се сменя с Отдел за преподготовка на артилерийски специалисти в състава на 21 териториален учебен център – град Пазарджик.[1] През 1998 г. съгласно реорганизациите в българската армия полка е реорганизиран в четвърта артилерийска бригада. През септември 1992 г. преминава от 1-ва армия в подчинение на 2-ра армия.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Варненски брегови укрепен пункт (20 февруари 1928 – 1934)
  • Втора хасковска окръжна пеша жандармерия (1934 – 1938)
  • Втори армейски артилерийски полк (1938 – 1954)
  • Четвърти армейски артилерийски полк (1954 – 1968)
  • Сто и пети артилерийски полк (1968 – 1987)
  • Сто и пети артилерийски отдел (1988 – 1996)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Димитър Узунов 10 февруари 1928 – 2 май 1933
2. Подполковник Васил Мандиков 2 май 1933 – 1 юни 1935
3. Подполковник Еньо Колев 1 юни 1935 – 1 май 1936
4. Подполковник Владимир Чукурски 1 май 1936 – 2 ноември 1938
5. Подполковник Владимир Илиев 2 ноември 1938 – 15 април 1941
6. Полковник Велико Маринов 15 април 1941 – 13 септември 1944
7. Полковник Генчо Бончев 14 септември 1944 – 5 октомври 1944
7. Майор Георги Георгиев 14 септември 1944 – 20 октомври 1944
8. Подполковник Никола Митов 20 октомври 1944 – 12 декември 1944
9. Подполковник Тоню Чакъров 5 октомври/12 декември 1944 – 4 септември 1945
10. Подполковник Христо Христов 4 септември 1945 – 1 февруари 1946
11. Подполковник Първан Бучков 1 февруари 1946 – 20 юли 1946
12. Майор Тодор Чипилов 20 юли 1946 – 28 септември 1946
13. Подполковник Димитър Иванов 28 септември 1946 – 4 август 1947
14. Подполковник Костадин Куванджиев 4 август 1947 – 1 октомври 1947
15. Майор Спас Дерибеев 1 октомври 1947 – 19 декември 1949
16. Подполковник Петър Карагьозов 19 декември 1949 – 15 януари 1953

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ДВИА, ф. 510, История на фондообразувателя
  2. Райкин, Спас – „Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век“, 2005, Пенсофт, стр. 400
  3. Ташев, Т., стр. 194 (цит: ЦВА, ф. 510, а. е. 111.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]