Полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Полк.

Тактически знак съгласно стандартите на НАТО

Полкът е войскова част – вид организационно самостоятелно военно формирование и съставна част на съединението. Среща се практически във всички видове въоръжени сили, родове войски и специални войски. Състои се от щаб, 3 – 4 батальона, дивизиона или ескадрили, подразделения за осигуряване и тилови служби и подразделения. Предназначен е за изпълнение на бойни задачи в състава на съединението и за водене на самостоятелни бойни действия. До средата на 80-те години полкът е основно тактическо звено на повечето армии. Оттогава водещи стратези отричат частично или изцяло ролята на полка в съвременния бой. Счита се, че като междинно звено между батальона и бригадата излишно утежнява командването и маневреността на подразделенията в боя.

В зависимост от принадлежността към вида въоръжени сили, рода войски или специални войски, полкът може да води общовойскови, въздушен (противовъздушен) бой или да осъществява бойно или тилово осигуряване на бойните действия. Има следните видове полкове: мотопехотни (мотострелкови) / пехотни (стрелкови), механизирани, морски пехотни, танкови, минохвъргачни, парашутно-десантни, разузнавателни (бронекавалерийски), артилерийски (самоходен, противотанков, минохвъргачен), зенитно-артилерийски, зенитно-ракетни, радиотехнически, свързочни, инженерни, авиационни, кавалерийски (до около 1955 г.) [1],[2]

В армията на Древния Рим на полк е съответствало формированието легион – от 3300 до 5200 войници през различните периоди на Римската държава.

Вариант на бойно построение на пехотен полк.
Илюстрация от книгата
„Доктрината и хитростта на военната структура на пехотата“
,
1647 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коллектив авторов – Военная энциклопедия, Том 6, статья „Полк“, Под ред. П. С. Грачьов, М., Воениздат, 2002, 639 страници, стр. 483 – 490, тираж 10 000, ISBN 5-203-01873-1.
  2. Феськов В.И., Голиков В.И., Калашников К.А., Слугин С.А. Приложение 4.7 „Штат мотострелковой дивизии в 80-е“; Глава 6.1 „Воздушно-десантные войска Советской армии“ // «Вооруженные Силы СССР после Второй мировой войны: от Красной Армии к Советской. Часть 1: Сухопутные войска».. – Томск: Издательство Томского университета, 2013. – С. 181 и 242. – 640 с. – ISBN 978-5-89503-530-6.