Петдесет и пети пехотен охридски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петдесет и пети пехотен охридски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 14 октомври 1912 – 1944
Държава България
Тип Пехотен полк

Петдесет и пети пехотен охридски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Петдесет и пети пехотен охридски полк е формиран на 14 октомври 1912 година в Мустафа паша под името Петдесет и пети пехотен пехотен полк от 12, 23 и 30 допълваща дружина и е подчинен на 11-a пехотна дивизия. [1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът участие в Балканските войни, участва в обсадата на Одрин и на 18 август 1913 година, след края на Междусъюзническата война (1913) е разформирован.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

След като България влиза в Първата световна война (1915 – 1918) полкът е формиран отново на 10 септември 1915 година в Хасково от състава на 10 и 30 пехотни полкове. Влиза в състава на 1-ва бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. На 12 октомври 1918 година полкът се завръща в Хасково и се разформира, като действащите чинове се превеждат в 10 пехотен родопски полк.[2][1][3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 37
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 4087
Коне: 433 Обикновени коли: 62
Товарни: 141
Специални: 3
Пушки и карабини: 3158
Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 година отново е създаден под името 55-и пехотен охридски полк и е част от 15-a пехотна охридска дивизия (5-а армия). След преврата на 9 септември 1944 г. полка получава заповед да се оттегли към България, но при Битоля е разбит, като част от него е пленена, а друга част се разбягва.[2][1] Командващия полка полковник Никола Дренски се самоубива.[2][4]. Част от войниците – 25 човека на брой успяват да се укрият в град Охрид. На 13 срещу 14 октомври 1944 година на охридчани е даден ултиматум да предадат избягалите войници като за заложници са взети видни охридски граждани като директора на охридската гимназия Методи Кецкаров, местния свещеник Тома Каваев и други. Кметът на Охрид Илия Коцарев отказва да предаде войниците. Част от тях с помощта на местните партизани са изведени от града, докато германците го обкръжават. В крайна сметка немският командващ офицер Егерхард Баумгартен се съгласява да бъдат разменени за половин килограм злато на човек. Сума, която е била непосилна и след молби променена на общо 10 кг за всички войници. Количеството е събрано, но немският командващ връща златото след като

Най-после пристигнал свещеник Тома Каваев и сложил върху златния куп позлатения кръст на черквата „Св. Климент“ с думите: „Свети Климент не вардел и пак ке не вардит!“ Това накарало да трепне сърцето на немеца. Той се трогнал и наредил да бъдат върнати на всички накитите, наполеоните наредил да се използуват за зимната помощ.

— Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него

Съгласно заповед № 11 от 9 октомври 1944 г. на командира на 6 армия, за ликвидирането на полка, както и на частите придадени към него, на 17 октомври 1944 г. се формира Ликвидационно бюро в гр. Дупница. На 20 октомври 1944 г. бюрото се е намира в с. Самораново, Дупнишко, а от ноември 1944 г. се премества на гара Мездра, където действа до началото на април 1945 година.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петдесет и пети пехотен полк (14 октомври 1912– 18 август 1913, 10 септември 1915 – 12 октомври 1918)
  • Петдесет и пети пехотен охридски полк (1942 – април 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония