Самораново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самораново
Общи данни
Население 1 667 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,574 km²
Надм. височина 663 m
Пощ. код 2620
Тел. код 07039
МПС код КН
ЕКАТТЕ 65245
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Самораново
Борислав Костадинов
(ГЕРБ)
Самораново в Общомедия

Самораново е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Самораново е едно от най-големите села на Община Дупница. Има население около 1750 човека. То е и изходен пункт към хижа Отовица и Седемте рилски езера през връх Кабул в Рила.Намира се в северозападното подножие на величествената Рила планина. Разстоянието от централния площад на Самораново до централния площад на общинския център град Дупница е около 5 км, а разстоянието от табелата Самораново до табелата Дупница е около 1,5 км. През селото протича река Отовица. Тя извира от Отовишкия гьол в Рила, преминава през Самораново и в кв. Горна махала (Дупница) се влива в река Джерман.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото е източноправославно.

Обществените институции които са представени в селото са: кметство, училище, детска градина, поща, читалище, църква.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В село Самораново се намира една от най-старите черкви в Дупнишка околия храм „Свети Георги“, който е построен през 1848 година. В тази черква се съхранява много рядка по вид триизмерна икона, за която се предполага че е създадена около 1865 – 1870 година. На нея могат да се видят Отеца, Сина и Светия дух, като всяко от изображенията се вижда от различен ъгъл. В двора на храма „Свети Георги“ се издига масивна каменна кула, която има камбанария и часовник.
  • Паметник на борците за национално освобождение.
  • Паметник на борците против фашизма.
  • Народно читалище „Пробуда 1927“. Библиотеката на читалището разполага с голям брой книги от най-различна тематика. Към читалището има сформирани няколко самодейни певчески групи. Читалището организира различни културни прояви и чествания на големи празници.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-големият и традиционен събор на селото се провежда всяка година на празника Свети Дух около възстановения едноименен параклис.
  • На Тодоровден се провеждат надбягвания с коне, като на класиралите се на призови места се осигуряват парични и предметни награди.
  • На 6 януари, Йордановден, се лови кръста в река Отовица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Самораново

свещеник Еманоил Николов Чорбаджийски 1915 – 1987, изключително ерудиран и почтен човек.

  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Севдин (1961 – 2016), български художник и просветен деец. Дългогодишен уредник на общинската галерия в град Дупница – галерия „Околийска къща“ и галерия „Джамията“.
  • Любен Севдин (1953 – 2013), български футболист, защитавал цветовете на Марек (Дупница) в периода от началото на седемдесетте до началото на осемдесетте години на 20 век.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • на 10 октомври 2015 г., е представена книгата „Севда или историята на един род“. Това е първата книга, описваща историята на с. Самораново. Неин автор е Михаил Севдин, представител на един от староседелческите родове в селото.
  • В селото от дълги години, с кратки прекъсвания, има футболен отбор, носещ името „Сокол“. Домакинските си срещи „Сокол“ играе на стадиона в селото. Отборът се състезава в подгрупа Рила на Кюстендилската окръжна футболна лига. Има и успехи, печелил е първенството в тази дивизия, като е играл на баражи за влизане в по-горна група, и е отстранявал победителя в подгрупа Осогово – тима на Слокощица.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]