Тополница (област Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.
| Тополница | |
 Изглед към село Тополница | |
  Тополница  Тополница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 113 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,82 души/km² |
| Землище | 19,409 km² |
| Надм. височина | 654 m |
| Пощ. код | 2619 |
| Тел. код | 07033 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 72758 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП – ОЛ; 6 ноември 2023) |
| Тополница в Общомедия | |
Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Тополница се намира във Верила планина по поречието на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от град Дупница.
История
[редактиране | редактиране на кода]Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използвани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. Мястото, където е бил, се нарича „Чифлико“. След Кримската война (1853 – 1856 г.) се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност „Видните“. Освен това е имало и няколко воденици караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 157 | 100,00 |
| Българи | 156 | 99,36 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 1 | 0,63 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църква „Свети Никола“
[редактиране | редактиране на кода]
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси, следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписват църквата „Свети Никола“.[3]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор – първата събота на месец май
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)
| ||||||||