Верила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.

Верила
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3917° с. ш. 23.2636° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Голям Дебелец
Надм. височина 1415.5 m
Bulgaria geographic map Samokovvalley bg.svg

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на Самоковската котловина).

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.

В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.

Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.

По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 КюстендилДупницаСамоков от Държавната пътна мрежа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]