Верила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.

Верила
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
Изглед от Рила на север към Верила, на заден план е Витоша
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3917° с. ш. 23.2636° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Голям Дебелец
Надм. височина 1415.5 m

Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на три области Софийска, Пернишка и Кюстендилска.

Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, а ширината ѝ е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m) и Рила на юг — чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад — към Дупнишката (Горно Дупнишко поле), а на североизток — към историко-географската област Палакарията, горната част на Самоковската котловина.

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали — гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните — към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., а югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.

В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област; Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.

Планината е малко известна на туристите. Няма хижи. По билото и минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Цялата планина е включена в НАТУРА 2000.

По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 от Държавната пътна мрежа КюстендилДупницаСамоков.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]