Ерулска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерулска планина
Големи връх, Ерулска планина
Големи връх, Ерулска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.699° с. ш. 22.657° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Част от Краище
Най-висок връх Големи връх
Надм. височина 1480,5 m
Ерулска планина в Общомедия

Ерулска планина е планина част от Руйско-Верилската планинска редица в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Планината заема централно място във физикогеографската област Краище, като границите ѝ са следните:

  • на север – склоновете ѝ постепенно затъват в Трънската котловина. Тази граница се отнася за планинския рид Люляк планина, приеман за най-северната част на Ерулска планина.
  • на изток – седловина, висока 1028 м, и най-горното течение на река Светля (десен приток на Струма) я отделят от планината Стража. Тази граница също се отнася за планинския рид Люляк планина.

За самата Ерулска планина границите са следните:

В тези си граници от север на юг дължината ѝ е около 25 км, а ширината – до 12 км. Северната част на планината, заключена между Трънската котловина на север, планината Стража на изток и изворната област на река Светля на юг носи името Люляк (Люцкан планина). Билото на планината е плоско с форма на дъга, отворена на югоизток. На юг от него се спускат дълги ридове, а на север към Трънската котловина, ридовете са по къси и ниски. Изградена е от кристалинни шисти, гранити, варовици и флиш. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са кафяви горски и рендзини, върху които са разпространени широколистни гори.

Във вътрешността на планината и по нейните склонове са разположени 23 села: Банище, Бусинци, Велиново, Вукан, Видрар, Глоговица, Горна Глоговица, Горна Секирна, Горочевци, Дивля, Докьовци, Долна Секирна, Душинци, Ерул, Кожинци, Милкьовци, Мрамор, Мурено, Одраница, Падине, Пенкьовци, Ръжавец, Станьовци

По западното и югоизточното подножие на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа на България:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]