Одраница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одраница
Общи данни
Население 22 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,476 души/km²
Землище 23,553 km²
Надм. височина 962 m
Пощ. код 2408
Тел. код 07743
МПС код РК
ЕКАТТЕ 53415
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Земен
Димитър Сотиров
(ГЕРБ)

Одраница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник. Сред старите наименования на селото са запазени имената Удранци, Одранча, Одранче, като се предполага, че вероятно името произлиза от жителско име Одране или от думата Одър – одър/дървено легло/вид подвижна колиба; или от думата одрина – обор/сеновал, обор’; също така вероятен произход е и от първоначално местно наименование Одър – като земеписен термин, като местното наименование Одрища в Радомирско – за равно място или място, където почива добитък. [2][3][4][5][6][7]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Одраница се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В района е открито е късноантично селище – разкривани са масивни стени, керамика и монети. На най-високата част на местността „Чешмата“ ясно се очертават стени на монументална сграда. Открит е и водопровод. Имало е и керамична работилница. [8]

Съществува легенда, че името Одраница селото носи от една случка, когато турци изнасилват местна жена. Бандата е настигната от разгневените мъже и изнасилвачите са заковани в гората над селото, и одрани живи. На същото място е издигнат манастир.

В турските регистри селото е записвано като: Удранци в 1570 г.[9]; Одранча, Одранче в 1576 г.[10][11][12]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Селски събор – провежда се ежегодно на Петровден.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1-4, 1982-1985 (Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985)
  3. Фасмер ЭСРЯ ­ – М. Фасмер, Этимологический словарь русского языка. I–IV. М., 1964-1973.
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
  5. Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр.
  6. Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
  7. Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл.
  8. Димитрина Митова-Джонова „Археологическите паметници в Пернишка област“, София: Комитет за Култура (1983), c.120
  9. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1 – 4, 1982 – 1985 (Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985).
  10. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.439
  11. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.440
  12. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.123