Направо към съдържанието

Блатешница

Блатешница
България
42.4479° с. ш. 22.7772° и. д.
Блатешница
Област Перник
42.4479° с. ш. 22.7772° и. д.
Блатешница
Общи данни
Население83 души[1] (15 март 2024 г.)
3,35 души/km²
Землище24,898 km²
Надм. височина772 m
Пощ. код2441
Тел. код07741
МПС кодРК
ЕКАТТЕ04340
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Земен
Михаил Златанов
(ГЕРБ, СДС; 2023)

Блатешница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

Село Блатешница се намира в планински район. Селото се намира на 75 км западно от град София и на 5 км от град Земен. Разположено е в полузатворена котловина в полите на Риша планина, която е част от планинския масив на Конявската планина.

Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през късното Средновеновие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир[2]. На около 3 км югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.

По време на османската власт Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети, включително и на прославения Ильо войвода.

В един не много дълъг период в началото на 19 век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2 – 3 км една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г., в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жители.

При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

  • Населението на село Блатешница е предимно християнско източноправославно.
  • През 1863 г. е създадено черковно настоятелство с цел започване строеж на православен храм. Мястото за строежа е дарено от Величко Стоименов и Диман Пеков и утвърдено от кадията на кааза Радомир, за което получава подкуп два златни медальона. Проектът е изготвен от майстор Миленко Велев и показан на настоятелството от глина. За главен майстор е определен Николчо Грозданов (приятел и помощник на майстор Миленко). Иконите са рисувани от иконописеца Георги Иванов Бобошевски. Строителството на църквата „Св. пророк Илия“ е завършено през 1870 г. Храмът е осветен на 13 август 1878 г. от кюстендилския владика Иларион.
  • През 1923 г. белогвардеецът Сергей Бусов изографисва на десния клирос „Св. цар Борис Първи – Покръстител“, а на левия „Св. св. Кирил и Методий“. Тези изображения са дар от семействата Ненкови и Сирачки.
  • Храмовият празник е на 2 август, който е честван с курбан до 1962 г.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • През 1860 г. отваря врати първото училище в село Блатешница, то се помещава в една стая на частен дом.
  • През 1882 г. се отваря новопостроено училище с 4 класни стаи, което през 1926 г. е съборено поради амортизация.
  • През 1936 г. в селото отваря врати училище „Христо Ботев“ в две новопостроени сгради.

Децата от селото ходят на училище с ученически бус до СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Земен.

През 1953 г. по инициатива на писателя Димитър Ангелов отваря врати новопостроеното читалище, което след смъртта му носи неговото име.

  • Съборът на селото се провежда през юни месец на църковния празник на „Св. Дух“, в местността „Бабина търница“. Датата се мени според църковния календар и винаги съвпада с „черешова“ Задушница.
Родени
  1. www.grao.bg
  2. Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с. 120
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.