Конявска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Конявската планина)
Направо към: навигация, търсене
Конявска планина
Поглед към първенеца на планината връх Виден
Поглед към първенеца на планината връх Виден
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.389° с. ш. 23.027° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Милевско-Конявска планинска група
Най-висок връх Виден
Надм. височина 1487,1 m
Кюстендил (в средата) и Конявска планина (на заден план вляво)

Конявска планина (Конява планина, Коньовска планина) е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, във физикогеографската област Краище, разположена на територията на Пернишка и Кюстендилска област. Най-голямата по площ планина в Краището.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, деление, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена между следните морфографски единици:

на североизток – Радомирската котловина;
на изток и югоизток – Дупнишката котловина;
на югозапад – Кюстендилската котловина;
на север – долината на река Струма я отделя от Рудина планина;
на северозапад – Земенският пролом на река Струма я отделя от Земенска планина;
на изток – чрез седловина висока 710 m в района на село Делян се свързва с планината Верила;
на югоизток – в района на град Дупница, долината на река Джерман я отделя от Рила;
на юг – Скринският пролом на река Струма я отделя от северната част (Руенска планина) на планината Влахина.

Като цяло планината може да се раздели условно на 5 части:

Западна част (Риша планина) – между Земенският пролом на река Струма и Конявския проход, връх Риш (1442,6 m);
Централна (Същинска част) – между Конявският проход и долината на Углярска река, връх Виден (1487,1 m);
Колош – между долините на реките Углярска и Разметаница, връх Колош (1313,8 m);
Източна част (Гологлавски височини) – между долината на река Разметаница и Дупнишката котловина, връх Манастирище (1094,4 m);
Южна част (Поглед планина) – между шосето Кюстендил – Дупница и Скринският пролом на река Струма, връх Поглед (962,2 m).

Дължината на планината от северозапад на югоизток е около 37 km, а ширината – до 20 km. В югоизточната ѝ част по двата бряга на река Разметаница е разположена историко-географската област Разметаница, която на практика представлява котловинно понижение.

Особености на релефа, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни.

Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици и доломити. Долнотриаските седименти са представени от песъкливи шисти, пясъчници и конгломерати. От другите скали се срещат кристалинни шисти в западните части и масивни скали в западните и източните части. Делувиални наслаги се намират по перфиерията на планината и по големите речни тераси. Алувиалните наслаги са характерни за Чокльово блато, което е запълнено с торф и за речните дъна[1]. Широко разпрострнение имат и карстовите форми.

Води, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Цялата планина попада във водосборният басейн на река Струма. Реките, които извират от нея се явяват леви притоци на Струма – Оролачка река, Блатешница, Шегава, Лява река и др., леви притоци на река Арката (ляв приток на Струма) и десни притоци на река Джерман – Разметаница и др. Почвената покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Северните склонове на планината са обрасли с широколистни гори (бук, дъб, габър и др.), а южните са обезлесени.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В планината и по нейните подножия са разположени 2 града и 57 села.

Транспорт, туризъм[редактиране | редактиране на кода]

През планината и по нейните подножия преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа на България:

По цялото северозападно и западно подножие на планината по долината на река Струма през Земенският пролом преминава участък от трасето на жп линията София – Перник – Гюешево. В югоизточната ѝ част през историкогеографската област Разметаница преминава и целият участък на трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.

Конявската планина предоставя отлични условия за любителите на безмоторното летене – парапланеристи и делтапланеристи.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кюстендилската котоловина и ограднитѣ и части, Гунчевъ, Гунчо Ст., София, 1934,с.39 – 41
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 258 – 259.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]