Радомирска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Радомирската котловина)
Jump to navigation Jump to search

Радомирската котловина е котловина в Западна България, област Перник, част от физико-географската област Краище.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско полжение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Котловината има правоъгълна форма от северозапад на югоизток на протежение от 34 км и ширина от 7 до 22 км. Площта ѝ е 238 км2, а средната ѝ надморска височина — 600-660 м. Разположена е между планините Голо бърдо (на североизток), Верила (на изток), Конявска (на юг и югозапад) и Рудина и Черна гора (на северозапад). На север Чардакският пролом на река Струма я свързва с Брезнишката котловина, а на югоизток ниска седловина в района на село Делян — с Горната Дупнишка котловина.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Оградните склонове на котловината са добре очертани, резки, с разседен произход. Котловинното дъно е добре оформено и наподобява обширно поле. Склоновете към оградните планини са изградени от разнообразни и разновъзрастни скали — гнайси, шисти, филити, пясъчници, мергели, варовици, конгломерати и др. Котловинната основа е запълнена с плиоценски и кватернерни утайки. В западната ѝ част има хълмисти хорстови възвишения. Котловината е образувана в резултат на тектонско потъване в края на плиоцена, което продължава и днес. За характера на съвременните негативни движения в котловинната основа свидетелстват заблатяваниата и земетръсните прояви.

Климат, води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на котловината е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Средна годишна температура 9,9°С, средна януарска -1,6°С, средна юлска 20,2°С. Средна годишна валежна сума 598 мм. В северозападната ѝ част протича река Струма, която заедно с левия си приток река Арката (Блато) отводнява котловината. В близкото минало са проведени отводнителни мероприятия за осушаване на най-ниските и заблатени части на котловината. Преоблазаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви. Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, лен, овощия и животновъдство.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 1 град Радомир и 30 села: Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Дрен, Друган, Егълница, Жедна, Житуша, Извор, Калище, Касилаг, Кленовик, Кондофрей, Копаница, Кошарите, Лобош, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Старо село, Стефаново, Червена могила и Чуковец.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на котловината, между селата Старо село и Делян, на протежение от 11 км преминава участък от автомагистрала "Струма".

освен автомагистралата през котловината преминават участъци от още 4 пътя от Държавната пътна мрежа:

По цялото протежение на котловината от северозапад на югоизток преминава участък от трасето на жп линията СофияРадомирБлагоевградКулата, а от Радомир на запад до гара Жабляно — участък от трасето на жп линията РадомирКюстендилГюешево.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 400.