Долна Диканя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Диканя
Общи данни
Население 460 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,795 km²
Надм. височина 693 m
Пощ. код 2420
Тел. код 07729
МПС код РК
ЕКАТТЕ 22085
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Долна Диканя
Елинчо Колев
(ГЕРБ)
Долна Диканя в Общомедия

Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Паметник в Долна Диканя.

География[редактиране | редактиране на кода]

Между двете части на селото - Горна и Долна Диканя се намира селскостопанска земя. Така нареченото поле - Ръджовица. На единия му край се намира язовирът /към Горна Диканя/.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото идва от диканя (тур.diken) - земеделско съоръжение за вършитба.

Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1929 и 1927 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици - главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късно-средновековна църква "Света Богородица". Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица” носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
  • Срещу селото се намира хълм с име "Света Петка", където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • България Георги Кременлията (1840 - 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
  • Свилен Русев (Бойко), един от петимата от РМС.
  • Никола Корчев
  • Михаил Апостолов - Попето, войвода на ВМРО, който Гоце Делчев изпраща в Македония. Подофицер от Кавалерията, човек със силен дух и воля.
  • Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения
  • Свилен Николов, орнитолог, предпечатар и страньор
  • Костадин Горолов - Коце, майстор в покривните и височинни конструкции
  • Росен Вучков, инженер в областта на ниско и високотоковите уреди

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

15 август - Курбан на църква "Света Богородица"

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кметът Колев е начело на селото вече четвърти мандат. Известен с политическата си хамелеонщина (за четирите мандата бе член на БСП, СДС, независим и ГЕРБ). Известен е и с тоталното безхаберие за селото, но с цялата си отдаденост на футболния отбор. Селото разполага със "стадион мечта" дори за отбори като Миньор Перник и Струмска слава - Радомир. Пословичен е супербизнесменският му нюх.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.