Долна Диканя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долна Диканя
Общи данни
Население 509 души[1] (15 юни 2020 г.)
9,01 души/km²
Землище 29,795 km²
Надм. височина 689 m
Пощ. код 2420
Тел. код 07729
МПС код РК
ЕКАТТЕ 22085
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Долна Диканя
Елинчо Колев
(ГЕРБ)
Долна Диканя в Общомедия

Долна Диканя е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Паметник в Долна Диканя.

География[редактиране | редактиране на кода]

Между двете части на селото – Горна и Долна Диканя се намира селскостопанска земя. Така нареченото поле – Ръджовица. На единия му край се намира язовирът (към Горна Диканя).

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото идва от диканя (тур.diken) – земеделско съоръжение за вършитба.

Долна Диканя е претърпяла три войни (Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война) и две големи наводнения (през 1929 и 1927 г.). При избухването на Балканската война един човек от Долна Диканя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Произвеждат се култури като боб, картофи, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница и др. Отглеждат се още сминдух, пипер и ряпа. Животните, които предимно се отглеждат, са крави, овце, кози, птици – главно кокошки и по-малко патици. Много разпространено е пчеларството. Част от старото ТКЗС е превърнато в гъбарник, който произвежда голямо количество гъби, предназначени за пазара. От скоро там се отглеждат и билките ехинацея и невен. Насажденията са скромно количество, но стигат, за да се постави едно добро начало за развитието на билкарството в този регион.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късно-средновековна църква „Света Богородица“. Намира се в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Изградена е през XVI-XVII век. Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късно-средновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.
  • Срещу селото се намира хълм с име „Света Петка“, където има и манастир с чудодейна вода срещу очни заболявания.
  • Народно читалище „Никола Павлов Корчев-1928“ основано през 1928 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кременлията (1840 – 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание
  • Свилен Русев (Бойко), един от петимата от РМС.
  • Никола Корчев – последният знаменосец на Самарското знаме.
  • Михаил Апостолов – Попето, войвода на ВМРО, който Гоце Делчев изпраща в Македония, (роден е в Горна Диканя). Подофицер от Кавалерията, човек със силен дух и воля.
  • Йордан Коев, майстор в строителните дейности и съоръжения
  • Свилен Николов, орнитолог, предпечатар и страньор
  • Костадин Горолов – Коце, майстор в покривните и височинни конструкции
  • Росен Вучков, инженер в областта на ниско и високотоковите уреди

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

15 август – Курбан на църква „Света Богородица“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.