Чуковец (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За другото българско село вижте Чуковец (Област Силистра).
Чуковец
View of Chukovets Pernik Province.JPG
Общи данни
Население164 души[1] (15 юни 2022 г.)
9,37 души/km²
Землище17,545 km²
Надм. височина692 m
Пощ. код2425
Тел. код077221
МПС кодРК
ЕКАТТЕ81709
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Чуковец в Общомедия

Чуковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Кметското наместничество

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чуковец е разположено в югоизточната част на Радомирското поле. Радомир отстои на 15 km., Дупница на 18 km., а Перник на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал Мраката, поради честите мъгли.Североизточно от селото минава река Арката (Блато). Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията София – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на магистралата София – Кулата при възел Долна Диканя, като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на Коньовската планина, с най-висока точка връх Гола глава с височина 1047 m.Земята се обработва почти 100% със зърнени и кореноплодни култури.

Със заповед № 1126 от 8.12.1981 г. на КОПС няколко вековни дървета край селото са обявени за природна забележителност – два цера в местността „Градището“ и четири зимни дъба в местността „Свети Димитър“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник
Паметник на съветски пилоти, загинали през 1944 г. на летището край Чуковец

Първи сведения за село Чуковец има в ориенталския отдел на Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий. В изследване на проф. Хр. Гандев и Р.Стойков „Българската народност през 15 век“ пише следното: Село Чуковча, кааза (нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства) вдовици – 7, войнугани – 3, диване – 1. Селото дължи – 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1505 г. в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на Втората българска държава 1187 – 1396 г. Основание за това дава крепостта Градище, която турците са унищожили. Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 1225.Преди 200г. селото от 3 - 4 махали се събира в едно селище. Административно и духовно сега селото е към община Радомир. Преди 100г. селяните са ходили на пазар, доктор и учение в гр. Дупница - пеша. Перник е бил без значение за с. Чуковец, а директното нашенци отиват в гр. София. Селото е първо в Радомирско където се заражда бозаджийството, научено от албанци в гр. София, около 1900г.Чуковци отиват по цялата страна след 1920г. и техните наследници са останали да живеят и сега по градовете. Първи бозаджии са били Станчо Кленовски, Благой Мотев и Васил Вайзев.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Никола-Летни“

Селската черква „Св. Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м. Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2014 г. бизнесмена Сашо Въжаров започва ремонт и възстановяване на черквата, заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков, и реставрацията на стенописите и околното пространство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

След 1878 г. започва светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През 1933 г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна църква „Св. Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор на селото, в последната събота на месец август или на 28 август, когато е празникът Успение на Св. Мария Богородица.

Стенописи от църквата Св. Никола-Летни[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Палкаркин, Стефчо Г. Летопис из миналото на село Чуковец, Радомирско, 1505–2015 г., София, 2018. Записка на директор Йордан Станков за с. Чуковец - 1959г. Изследване на Ив. Караиванов „Училищно и църковно дело в Радомирско - 1925г.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]