Жедна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жедна
Minicipality office in Zhedna.JPG
Сградата на кметството в Жедна
Общи данни
Население 100 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,417 km²
Надм. височина 814 m
Пощ. код 2423
Тел. код 07725
МПС код РК
ЕКАТТЕ 29060
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Жедна в Общомедия

Жедна е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Жедна попада в района на Южнокраищенската подобласт на Краищенска област. Разположено е в южния край на обширното Радомирско поле по северния склон на Гологлавските възвишения от Конявско-Милевската планинска редица. От югозапад се издига ридът Колош. Селото е разположено в началото на прохода през Конявска планина за град Бобов дол. Землището на селото граничи със землищата на: от север – Негованци и Бобораци; от изток – Касилак; от запад – Житуша; от юг – Бабино, Голяма Фуча и Бобов дол. Надморската височина на селото е около 700 м. Площта на селото възлиза на 10.417 кв. км (данни от НСИ).

През селото се пресичат пътищата Радомир – Бобов дол и Извор – Долна Диканя. По тази причина транспортът е много добре организиран. Автобуси с направление Жедна-София заминават три пъти дневно. Разстоянието до София по най-късия път е около 52 км.

Зимата е студена, а лятото прохладно. Поради постоянна циркулация на въздушни маси през дефилето за Бобов дол, климатът е много благоприятен за лечение на болни от астма и други дихателни заболявания. Селото е годно за климатично лечение, което е доказано с изследвания на въздушните маси в миналото.

Селото е водоснабдено от 1958 г. и електрифицирано от 1946 г. Изградени са напоителна и отводнителна системи на земи, които в момента не се експлоатират.

Почвите в района са предимно чернозем-смолници, горски почви, а в близост до речните долини и алувиално-ливадни. Горите са дъбови и борови (изкуствено залесени).

В землището на селото има залежи от кафяви въглища, които доскоро се експлоатираха от рудник „Иван Русев“ към Бобовдолския минен басейн.

Административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

В административно отношение село Жедна попада в пределите на община Радомир, Пернишка област.От Освобождението 1878 година до 1934 година Жедна е център на община. Към нея в различни комбинации спадат селата Житуша, Негованци, Касилаг и Канджулица(Александър Димитров).

Населението на селото наброява 112 жители (към 01/01/2007 - НСИ). Демографската криза и отрицателният естествен прираст определят сравнително бързите темпове на намаляване на населението. Според преброяване през 1880 г. броят на населението на селото е 635 души. През 1910 г. неговия брой възлиза на 899 души, а 10 години по-късно 884 души. Започва трайна тенденция на намаляване на населението и през 1956 г. неговия брой е 601 души, а през 2001 г. – 120 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възрастта на селото е над 800 години. За пръв път се споменава в турски документ от 1446 година като тимар на Япуджак. През 1570 година в селото живеят 105 семейства, населението наброява над 600 жители и е хас на Кюстендилския санджакбей. Наред с Радомир, Червена могила, Диканите, Дрен, Друган, Кондофрей и Върба е едно от най-старите селища в Радомирско. Съществувало е и по времето на Втората Българска държава .

По-големи подробности относно историята на Жедна може да прочетете в книгата на краеведа Георги Стоянов През вековете до днес-800 години село Жедна, Радомирско.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Религията е изцяло източноправославно християнство.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е съставено само от етнически българи.

В селото никога не са живели турци, татари, черкези или цигани.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Димитрий Мироточец"
  • Църквата „Св. Димитрий Мироточец“.
Мястото, където е построена църквата е дарение от рода Джаферови. За изграждането и е взето специално разрешение от турските власти. Ограничения за нейната големина не е имало, защото в селото няма джамия-конкурент. Църквата е построена с доброволния труд на населението. Строители са двамата братя майстори Стойо и Нове Любенови Йовичкови. На входната врата стои надпис: „1862 майстор Стойо с. Жедна. Помени Господи мене грешния майстор на църкви съграждани в царството на султан Абдул“. Църквата е открита през 1862 г. След 1961 г. църквата се обслужва от свещеника на село Кленовик. През 1979 г. църквата е обявена за художествен паметник на културата, но се нуждае от укрепване и основна реконструкция. Необходимо е подновяване на стенописите. Стенописите са изографисани от Димитър Молеров-представител на Банската художествена школа. Църквата е единствена в Радомирско изографисана от този зограф.

През 2014 година с доброволни дарения е построена красива селска чешма. Направен е и основен ремонт и конструктивно укрепване на църквата с пари от митрополията. Построи се и стопанска сграда към църквата, където се правят курбаните на Спасовден и Димитровден.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Военният паметник

Всяка година на Спасовден и Димитровден се правят курбани първата събота на месец юни се провежда традиционият селски събор

Загиналите за свободата и обединението на Родината жители[редактиране | редактиране на кода]

Междусъюзническата война 1913 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Редник Алекси Кръстев Яньов загинал в пл. Беласица Македония
  • Мл.подофицер Миле Митев Чатрафилски загинал гр. Дойран Македония
  • Редник Атанас Пенев Бундев загинал село Белица Македония
  • Редник Милан Костов Ненков загинал село Орляк Македония
  • Мл.подофицер Симеон Наков Карамазов село Орляк Македония
  • Редник Пейчо Алексов Богданински град Дойран Македония
  • Фелдфебел Георги Милев Коларски село Злетово Македония
  • Редник Пане Тренев Богданински село Калиманци Македония
  • Свещеник Петър Янакиев около град Солун Македония
  • Мл. подофицер Костадин Милев Коларски град Горна Джумая Македония
  • Редник Лазар Алексов Стефанов остров Трикири Гърция
  • Редник Яне Ризов Дупкин град Горна Джумая Македония
  • Мл.подофицер Тоне Тренев село Църварица Кюстендилско

Първа световна война 1915 – 1918 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Редник Испиридон Начев Мачков село Махле чифлик Македония
  • Свещеник Владимир Богоев Новаков планина Бигла Македония
  • Редник Миле Наков Недялков село Мирзен Македония
  • Редник Иван Василев Богданински село Неволен Македония
  • Мл.подофицер Тодор Тренев Аврамов село Възвище Македония
  • Ст.подофицер Серафим Стоянов Танев град Прилеп Македония
  • Мл.подофицер Иван Василев Чачов Град Неготин Македония
  • Редник Костадин Велев Раковски село Криволак Македония
  • Ефрейтор Младен Здравков Лисичев село Криволак Македония
  • Редник Кирил Костадинов Папазов връх Висок камък Македония
  • Редник Глигор Симеонов Агин село Махле чифлик Македония
  • Редник Илия Стоилов Чернев село Клисели Македония
  • Фелдфебел Кръсто Христов Лисичев град Тутракан Добруджа
  • Фелдфебел Иван Алексов Стефанов връх Голош Македония
  • Редник Никола Алексов Стефанов Македония
  • Редник Йордан Станоев Дупкин село Радуково Македония
  • Редник Рангел Миленов Тасов Македония
  • Редник Яне Гонев Петрунов град Кюстендил
  • Редник Милан Тренев Лазов Македония

Втора Световна война 1944–1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Подофицер Димитър Иванов Васев село Преполац Сърбия
  • Редник Иван Миланов Вражев Драва Соболч Унгария
  • Подофицер Владимир Миланов Мачков село Ново село Сърбия
  • Редник Аспарух Кръстев Радков град Сурдулица Сърбия
  • Подофицер Серафим Крумов Станков ранен в Сърбия умира в дома си
  • Редник Борис Рангелов Тасов ранен в Сърбия умира в болница

Гражданска война 1941–1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Пане Стоимиров Банков народен представител
  • Георги Бундев кметски наместник
  • Васил Митев Рамански търговец
  • Стоилко Китов горски стражар
  • Илия Цветанов главен учител
  • Емил Цветанов студент
  • Милан Качов партизанин от село Друган

След 9 септември 1944 г. в местността „Старата чешма“ има масов гроб, в който са избити без съд и присъда много бивши полицаи и други.

С доброволни средства и труд в селото е изграден паметник на загиналите във войните.