Бобораци
| Бобораци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 93 души[1] (31 декември 2025 г.) 12 души/km² |
| Землище | 7,72 km² |
| Надм. височина | 583 m |
| Пощ. код | 2454 |
| Тел. код | 07720 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 04529 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
Бобораци е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бобораци е разположено в Радомирската котловина по поречието на река Струма, между Конявската
отловина, Голотловските височини, Голо бърдо, Верила и Черна гора. Средната надморска височина е 600 – 660 м, климатът е умерено континентален. Отводнява се от река Струма и река Блато (Арката). Почвите са чернозем-смолници и алувиално-ливадни. Налице са благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, лен, овощия и животновъдство. Котловината се пресича в източния край от ЖП линията и шосето София – Атина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създател на селото е Петко Петков служещ в хамалската армия.
При избухването на Балканската война един човек от Бобораци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има църква „Света Петка“, която датира от времето, когато е създадено селото. Също така преди време е имало и училище, но е останала само разрушената постройка. В центъра на селото има паметник на загиналите във войната.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на Петков ден се организира събор.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Бобораци е известно и като едно от световните щъркелови гнезда. След отводняването на блатото намалява популацията на жабите и съответно на щъркелите, защото естественият им източник на храна е силно ограничен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
| ||||||||