Бобораци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бобораци
Общи данни
Население 83 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,72 km²
Надм. височина 583 m
Пощ. код 2454
Тел. код 07720
МПС код РК
ЕКАТТЕ 4529
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)

Бобораци е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бобораци е разположено в Радомирската котловина по поречието на река Струма, между Конявската котловина, Голотловските височини, Голо бърдо, Верила и Черна гора. Средната надморска височина е 600-660 м, климатът е умерено континентален. Отводнява се от река Струма и река Блато (Арката). Почвите са чернозем-смолници и алувиално-ливадни. Налице са благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, лен, овощия и животновъдство. Котловината се пресича в източния край от ЖП линията и шосето София - Атина.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война един човек от Бобораци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има църква „Света Петка“, която датира от времето, когато е създадено селото. Също така преди време е имало и училище, но за съжаление в момента е останала само разрушената постройка. В центъра на селото има паметник на загиналите във войната. Има изворна вода, която притежава лечебни свойства.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Петков ден се организира събор. В двора на едноименната църквa Georgi Panov i местни готвачи правят курбан чорба и раздават на гостите.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Бобораци е известно и като едно от световните щъркелови гнезда. За съжаление след отводняването на блатото намаля популацията на жабите и съответно на щъркелите защото естественият им източник на храна бе силно ограничен.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.