Друган
Друган | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 511 души[1] (15 март 2024 г.) 17,2 души/km² |
Землище | 29,79 km² |
Надм. височина | 686 m |
Пощ. код | 2410 |
Тел. код | 07728 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 24832 |
Демоним | друганчани |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
Кметство – кмет | Друган Ненчо Мирков (БСП) |
Друган в Общомедия |
Друган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Друган е разположено в Радомирска котловина и на главен път Радомир – Дупница край река Радиковица в подножието на планината Голо бърдо, хълмовете Огоя и Света Петка. Разпръснато е на махали - Чакърова, Джамалица, Грамаге, Опалово и Блатото. Традиционно, към Друган се причисляват и днешните села Владимир и Старо село, които в миналото също са били махали на Друган.[2]
Надморската му височина е 650 метра. На около десетина километра южно от него тече р. Арката, която е ляв приток на Струма и минава почти непосредствено до северните склонове на Конявската планина. Днес с. Друган има около 350 постоянни жители, а през лятото надхвърля 1000 друганци. Обработваемите земи са около 9000 декара. Отглежда се пшеница, ечемик, слънчоглед и картофи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че Друган възниква на мястото, където днес е разположено Старо село, което до декември 1955 година е част от Друган.[3][4]
В местностите Средореко и Градище са открити праисторически селища. В късната Античност в Градище е построена крепост с площ 10 декара.[5]
Според някои версии през Средновековието в Друган се заселват печенези. Според други името на селото е от кумански произход.[6]
След Освобождението на България част от жителите на махалите, разположени в южните поли на Голо бърдо, се заселват в махалата Опалово, в близост до шосето Радомир - Дупница.[6]
На 27 юни 1944 година комунистически партизани от Радомирския партизански отряд нападат махалите Опалово, Владимир и Старо село. Залавят седем местни жители и ги убиват, изгарят архива на общината в Опалово и разрушават мандрата. Румен Ваташки пише, че шумкарите открадват 13 пушки и 100 000 лева.[7] След деветосептемврийския преврат са избити други жители на Друган.
Убити друганчани от комунистически партизани през 1944 г.[8] | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Номер | Имена | Занятие / обществена активност | Дата и място на раждане | Залавяне / Арестуване | Дата на убийството | Убит от | Забележка |
1. | Симеон Василев Гяурски | Бивш полицай, запасен фелдфебел, председател на клона на Обществото на кавалерите на ордена за храброст в Друган | Проваленица, махала Егреците | Заловен от Райко Гебрев и Стършела при нападението на 27 юни 1944 г., в кръчмата на Игнат Чакъров | 27 юни 1944 г. | Предполага се, че е застрелян от Райко Гебрев | |
2. | Стоил Рангелов Димитров | Секретар-бирник | 1912 г., Блатешница | 27 юни 1944 г. | Предполага се, че е убит от партизанина Георги Стоилов от Кондофрей | След убийството на родителите му е отпусната пенсия | |
3. | Ангелов | Управител на мандарата в Опалово | 27 юни 1944 г. | ||||
4. | Христо Миленов Тренчов | Общински стражар | 17 септември 1895 г., Блатешница | 27 юни 1944 г. | Смята се, че е убит с нож от партизанката Нада Коева | Бивш ремсист, баща на девет деца. Партизаните открадват ботушите и униформата му. След убийството на съпругата му е отпусната пенсия. | |
5. | Рашко Василев | Председател на реквизиционната комисия | 27 юни 1944 г. | ||||
6. | Спас Николов Шаранков | Кметски наместник във Владимир, бивш полицай | 1904 г., Друган, махала Владимир | 27 юни 1944 г. | Застрелян в къщата си заедно с баща си, Никола. В края на 30-те години на ХХ век, когато работи като полицай в София, укрива комуниста Евлоги Агайн. След убийството дрехите му са откраднати. | ||
7. | Никола Шаранков | Земеделец | Около 1890 г., Друган | 27 юни 1944 г. | Застрелян в къщата си заедно със сина си, Никола. След убийството дрехите му са откраднати. | ||
8. | Ранко В. Агайн | Земеделец | Края на август или началото на септември 1944 г. | Убит в леглото си, в присъствието на съпругата си. Има подозрения, че е сътрудник на полицията. Носител на орден за храброст. Синът му Симеон, е член на РМС. | |||
9. | Славко Захаринов | Кметски наместник в Старо село | 1896 г., Друган | 1 септември 1944 г. | Нада Коева | Застрелян в гръб в къщата си, пред очите на сина си, след като е нагостил партизаните. | |
10. | Иван Стайков Доколенков | Финансов пристав | 2 март 1907 г. | Арестуван след 9 септември 1944 г. | Убит след 9 септември 1944 г. | През ноември 1944 г. е арестуван и брат му Кирил. При арестуването е с черна коса, 20 дни по-късно, при освобождаването му, косата му е побеляла. | |
11. | Станимир Пухарев | Кръчмар във Владимир | 1900 г., Друган | Средата на октомври 1944 г. | Убит заедно с Вангелин Агайн и Параскева Герчева. Твръдяло се, че бил черпил след убийството на партизанина Евлоги Агайн. | ||
12. | Вангелин Агайн | Земеделец | Друган | Средата на октомври 1944 г. | Убит заедно със Станимир Пухарев и Параскева Герчева. Смятало се, че е сътрудничил на полицията. | ||
13. | Параскева Игнатова Герчева | 1902 г., Друган, махала Старо село | Арестувана от група партизани на 18 октомври 1944 г. | Средата на октомври 1944 г. | Труповете на Параскева Герчева, Станимир Пухарев и Вангелин Агайн са открити в местността Търниче. Смята се, че преди да бъде убита е била изнасилена, а мотивите за убийството са лични. | ||
14. | Васил Дзулев | Кмет на Друган през 1925 г., полицейски пристав в Радомир | Арестуван на 10 септември 1944 г. | Смята се, че е убит от Райко Гебрев. | Убит с кирка, след което трупът му е захвърлен и разкъсан от кучета. | ||
15. | Иван Попстоилов Джелепов (Попов) | Комисар по продоволствията в Друганска селска община | около 1910 г., Друган | Изчезва непосредствено след 9 септември 1944 г. | Партизанин от Друган. | ||
16. | Георги Илиев Радомирски | Адвокат | Арестуван в края на октомври в Радомир, на път за София | Смята се, че за убийството му има лични мотиви. По-късно дъщеря му вижда позлатения му джобен часовник у партизанин от Друган. |
През март 1945 година в Кондофрей е заловен Христо Захаринов от Друган, бивш полицай, участвал в прогонването на партизаните при нападението им в махалата Старо село на 27 юни 1944 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд.[9]
С указ от 13 декември 1955 година Старо село и Владимир са признати от махали за отделни села.[10] Смята се, че причина за това разделяне е влиянието, което оказват партизани от Владимир.[11]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В центъра на селото срещу площада и читалището се намира парк, в началото на който е паметникът на загиналите друганци: антифашисти, партизани и в Отечествената война (1941 – 1944). На западната страна на площада е сградата на кметството, построено през 1985 г. В центъра се намират още поща, новата църква и сградата на закритото през 2008 г. училище.
На север от селото се намира местността „Градище“ и резервата „Острица“, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Параклисът „Св. св. Козма и Дамян“ е също е атрактивна местна забележителност.
Читалище
[редактиране | редактиране на кода]Народно Читалище „Благой Гебрев“ (старо име „Просвета“) е основано през 1905 г. Читалището пази около 12 000 тома литература, разполага с кино салон за 300 души. Освен това към него има и малък салон, две стаи и гримьорна. Читалището развива самодейност – Има само фолклорна женска група от около 10 – 15 възрастни жени. Има интернет зала. Правят се местни изложби. Сурвакарската група е около 120 души, но през 2014 г. взе решение за напускане на читалището и се помещава като самостоятелна група в сградата на закритото училище.
- Фолклорна група за сурвакарски и маскарадни игри
Силна е традицията и в Сурвакарските игри. Всяка година на 13 януари вечерта сурвакарите запалват огън на площада и играят и звънят около него. На следващия ден 14 януари, от рано призори започват да обхождат цялото село от най-горната махала до последната къща в най-долната махала като водят със себе си „Сурвакарската булка“ за здраве и берекет през годината. Във всяка къща влизат и играят, а стопаните даруват булката и сурвакарите с плодове, месо, ракия и пари.
Групата започва по-организирана дейност през 2006 г., като са направени много нови маски и ликове, а старите са поправени. Групата наброява около 110 – 125 души. Закупени са и много нови звънци и реквизит. Представя автентичния обичай „Сурвакарска сватба в Друган“.
Вероизповедание
[редактиране | редактиране на кода]Традиционната религия е източноправославната. Около селото има малки параклиси: „Св. св. Козма и Дамян“ (Голо Бърдо) и „Свети Димитър“ (Огоя). В центъра на селото е църковния двор с църква „Света Троица“, на които основите са положени по време на османска власт. До него е изграден нов голям храм започнат около 1920 година., построен с дарения и труд на жителите на селото и помощта на Дирекция Вероизповедания към Министерски съвет на Република България [12].
В селото се отбелязват всички християнски празници. Традиция е отбелязването на деня на селото през май, курбаните на параклиса „Света Троица“ (юни), на параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ (ноември) и на параклиса „Свети Димитър“ (октомври).
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Селото има и свой футболен отбор – „Ботев“ Друган. Основан е през 1940 г. През своята 75-годишна история, играе без прекъсване в регионалната Пернишка футболна група.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Друган
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Ботев (1880 – 1947), политик, председател на Народното събрание
- Кръстьо Чакъров, футболист, футболен деятел и треньор. Шампион на България е през 1968 г. и носител на купата през 1967 г.
- Надежда Михайлова, българска олимпийска участничка в състезанията по ски бягане на зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1964 г.
- Румен Ваташки е български историк и публицист. Автор е на 10 книги
- Добрен Ботев Тупачки род. 1935 г. и е изтъкнат български учен, член кореспондент на БАН, ръкводил дълги години секция БИОТЕХНОЛГИИ в ЦНИИРД, автор и съавторна десетки изобретения и рационализации в областта на селското стопанство. Съветник в президентството и общината. Председател ОЗКС – Перник.
Свързани с Друган
[редактиране | редактиране на кода]- Валери Жаблянов е български политик от БСП, с произход от Друган
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Друган е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11, 19.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 256.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 17.
- ↑ а б Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 19.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 148-149.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 148-149, 157-168.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 166-167.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 60, 256.
- ↑ Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11.
- ↑ Темата на НОВА – в предаването се разказва за новия храм, архив на оригинала от 16 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130116160418/http://play.novatv.bg/play/240047/, посетен на 1 януари 2013
|