Направо към съдържанието

Друган

Друган
България
42.4752° с. ш. 23.067° и. д.
Друган
Област Перник
42.4752° с. ш. 23.067° и. д.
Друган
Общи данни
Население511 души[1] (15 март 2024 г.)
17,2 души/km²
Землище29,79 km²
Надм. височина686 m
Пощ. код2410
Тел. код07728
МПС кодРК
ЕКАТТЕ24832
Демонимдруганчани
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Радомир
Кирил Стоев
(ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Кметство
   кмет
Друган
Ненчо Мирков
(БСП)
Друган в Общомедия

Друган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник.

Село Друган е разположено в Радомирска котловина и на главен път Радомир – Дупница край река Радиковица в подножието на планината Голо бърдо, хълмовете Огоя и Света Петка. Разпръснато е на махали - Чакърова, Джамалица, Грамаге, Опалово и Блатото. Традиционно, към Друган се причисляват и днешните села Владимир и Старо село, които в миналото също са били махали на Друган.[2]

Надморската му височина е 650 метра. На около десетина километра южно от него тече р. Арката, която е ляв приток на Струма и минава почти непосредствено до северните склонове на Конявската планина. Днес с. Друган има около 350 постоянни жители, а през лятото надхвърля 1000 друганци. Обработваемите земи са около 9000 декара. Отглежда се пшеница, ечемик, слънчоглед и картофи.

Смята се, че Друган възниква на мястото, където днес е разположено Старо село, което до декември 1955 година е част от Друган.[3][4]

В местностите Средореко и Градище са открити праисторически селища. В късната Античност в Градище е построена крепост с площ 10 декара.[5]

Според някои версии през Средновековието в Друган се заселват печенези. Според други името на селото е от кумански произход.[6]

След Освобождението на България част от жителите на махалите, разположени в южните поли на Голо бърдо, се заселват в махалата Опалово, в близост до шосето Радомир - Дупница.[6]

На 27 юни 1944 година комунистически партизани от Радомирския партизански отряд нападат махалите Опалово, Владимир и Старо село. Залавят седем местни жители и ги убиват, изгарят архива на общината в Опалово и разрушават мандрата. Румен Ваташки пише, че шумкарите открадват 13 пушки и 100 000 лева.[7] След деветосептемврийския преврат са избити други жители на Друган.

През март 1945 година в Кондофрей е заловен Христо Захаринов от Друган, бивш полицай, участвал в прогонването на партизаните при нападението им в махалата Старо село на 27 юни 1944 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд.[9]

С указ от 13 декември 1955 година Старо село и Владимир са признати от махали за отделни села.[10] Смята се, че причина за това разделяне е влиянието, което оказват партизани от Владимир.[11]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото срещу площада и читалището се намира парк, в началото на който е паметникът на загиналите друганци: антифашисти, партизани и в Отечествената война (1941 – 1944). На западната страна на площада е сградата на кметството, построено през 1985 г. В центъра се намират още поща, новата църква и сградата на закритото през 2008 г. училище.

На север от селото се намира местността „Градище“ и резервата „Острица“, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Параклисът „Св. св. Козма и Дамян“ е също е атрактивна местна забележителност.

Народно Читалище „Благой Гебрев“ (старо име „Просвета“) е основано през 1905 г. Читалището пази около 12 000 тома литература, разполага с кино салон за 300 души. Освен това към него има и малък салон, две стаи и гримьорна. Читалището развива самодейност – Има само фолклорна женска група от около 10 – 15 възрастни жени. Има интернет зала. Правят се местни изложби. Сурвакарската група е около 120 души, но през 2014 г. взе решение за напускане на читалището и се помещава като самостоятелна група в сградата на закритото училище.

Фолклорна група за сурвакарски и маскарадни игри

Силна е традицията и в Сурвакарските игри. Всяка година на 13 януари вечерта сурвакарите запалват огън на площада и играят и звънят около него. На следващия ден 14 януари, от рано призори започват да обхождат цялото село от най-горната махала до последната къща в най-долната махала като водят със себе си „Сурвакарската булка“ за здраве и берекет през годината. Във всяка къща влизат и играят, а стопаните даруват булката и сурвакарите с плодове, месо, ракия и пари.

Групата започва по-организирана дейност през 2006 г., като са направени много нови маски и ликове, а старите са поправени. Групата наброява около 110 – 125 души. Закупени са и много нови звънци и реквизит. Представя автентичния обичай „Сурвакарска сватба в Друган“.

Традиционната религия е източноправославната. Около селото има малки параклиси: „Св. св. Козма и Дамян“ (Голо Бърдо) и „Свети Димитър“ (Огоя). В центъра на селото е църковния двор с църква „Света Троица“, на които основите са положени по време на османска власт. До него е изграден нов голям храм започнат около 1920 година., построен с дарения и труд на жителите на селото и помощта на Дирекция Вероизповедания към Министерски съвет на Република България [12].

В селото се отбелязват всички християнски празници. Традиция е отбелязването на деня на селото през май, курбаните на параклиса „Света Троица“ (юни), на параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ (ноември) и на параклиса „Свети Димитър“ (октомври).

Селото има и свой футболен отбор – „Ботев“ Друган. Основан е през 1940 г. През своята 75-годишна история, играе без прекъсване в регионалната Пернишка футболна група.

  • Александър Ботев (1880 – 1947), политик, председател на Народното събрание
  • Кръстьо Чакъров, футболист, футболен деятел и треньор. Шампион на България е през 1968 г. и носител на купата през 1967 г.
  • Надежда Михайлова, българска олимпийска участничка в състезанията по ски бягане на зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1964 г.
  • Румен Ваташки е български историк и публицист. Автор е на 10 книги
  • Добрен Ботев Тупачки род. 1935 г. и е изтъкнат български учен, член кореспондент на БАН, ръкводил дълги години секция БИОТЕХНОЛГИИ в ЦНИИРД, автор и съавторна десетки изобретения и рационализации в областта на селското стопанство. Съветник в президентството и общината. Председател ОЗКС – Перник.

На Друган е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

  1. www.grao.bg
  2. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11.
  3. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11, 19.
  4. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 256.
  5. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 17.
  6. а б Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 19.
  7. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 148-149.
  8. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 148-149, 157-168.
  9. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 166-167.
  10. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 60, 256.
  11. Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 10-11.
  12. Темата на НОВА – в предаването се разказва за новия храм, архив на оригинала от 16 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130116160418/http://play.novatv.bg/play/240047/, посетен на 1 януари 2013