Долни Раковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Долни Раковец
Долни Раковец
Табела за село Долни Раковец.jpg
Табела за село Долни Раковец и минералните извори
Общи данни
Население 321 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,125 km²
Надм. височина 637 m
Пощ. код 2413
Тел. код 07723
МПС код РК
ЕКАТТЕ 22490
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Симеон Исачки
Долни Раковец в Общомедия

Долни Раковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гарата в Долни Раковец

Село Долни Раковец е кметство от община Радомир и отстои на 8 км югоизточно от общинския център, и на около 17 км южно от областния град Перник – пряко по въздушна линия. Разположено е почти в средата на Радомирското поле на северозапад в подножието на хълма „Острица“, като средната му надморска височина е малко под 640 м. То е застроено изцяло върху равен, хоризонтален терен, без наличието на издигнати форми (хълмове, баири, могили) или пресичащи го валози, оврази и дерета. Макар и в непосредствена близост, споменатият хълм с височина до 758 м, не влиза в територията на това село. На около 1 км от него, южната част на долнораковското землище се пресича от река Арката.

Най-близкото населено място до с. Долни Раковец е намиращото се на около 150 м на североизток село Стефаново. Почти на изток е с. Друган, а малко по-далече на югоизток е с. Владимир. От юг съседни са селата Кондофрей и Чуковец, а на запад се намират с. Бобораци и с. Негованци. Районът на Долни Раковец, като част от Радомирското поле, е от групата на т.н. „високи полета на Западна България“ и е второто по горното течение на р. Струма след Пернишкото поле. Околността му е заобиколена от редица планински масиви, които се явяват като западния дял на Средногорския орогенен (планински) пояс на страната. На изток е планината Голо бърдо, а на югоизток и юг се издига Верила планина, докато на югозапад-запад се възвишава Конявската планина. От запад е Земенската планина, а на североизток и север се спускат полегатите склонове на ниските и заоблени планини Рудина и Черна гора. Общата площ на землището на с. Долни Раковец е малко над 13000 дкр.

Климатът в тази зона е континентален и отговарящ на особеностите на надморската височина. Зимата е продължителна и студена със снеговалежи, които нерядко започват от месец ноември и продължават почти до края на март, като обичайно явление е температурите да падат до минус 18 – 20 и по-ниско (-25) градуса. Снежната покривка достига до 30 – 40 см, но има случаи, когато натрупва сняг и до 70 – 80 см. Пролетта е доста хладна и понякога дори през май месец температурите стават отрицателни и сутрин падат слани, които често унищожават овощните цветове, лозите и зеленчуците. Лятото не е много горещо и рядко температурите се качват над 30 градуса, а доста пъти първите слани се образуват в средата на септември месец, т.е. още през летните дни. Есента е хладна и се появяват мъгли. Почти ежегодно в землището на Долни Раковец лятно време валят градушки, които нанасят големи поражения на селскостопанската продукция. По-голямата част от годишните валежи падат през пролетта (дъждове) и по-малко през зимата (сняг), а най-сухи са летните и есенните месеци. Общата сума на валежите средногодишно е около 600 мм. Преобладаващите ветрове в района на селото са от запад-северозапад и по-малко интензивни от към изток-североизток. Южните ветрове за този регион са по-рядко явление.

Цялата територия на долнораковското землище представлява обработваема земеделска земя, на която основно се отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Горски площи няма. Почвено-климатичните условия в близост до селото са предопределили засяването и производството на висококачествен чесън. Главните почви там са тъмносивите до черни смолници, съдържащи значително количество органични вещества, с което се обезпечава добро плодородие на земята в района. Под почвения слой в дълбочина следват тъмни до черни, мазни и плътни глини, които преминават в по-светлосиви песъкливи глини и чакълести пясъци с прослойки от дребни и едри чакъли. В последните е акумулирана подземна вода, чието равнище е високо и често достига до повърхността.

Основен отводнител на района е река Арката, която започва началото си от западните склонове на Верила при селата Горна Диканя и Дрен, като се явява ляв приток на р. Струма и се влива в нея близо до с. Поцърненци. Дължината ѝ е 37 км, а средногодишният ѝ отток в района на Долни Раковец е 1,5 куб.м/сек. Коритото на тази река е основно коригирано, като от двете страни на новото русло са изградени диги. В непосредствена близост източно на селото протича малката рекичка Банска (още Барата или Топлика), която извира от Голо Бърдо и е ляв приток на р. Арката. Точно там на 50 – 60 м от последните къщи блика от 9 извора минерална вода с общ дебит няколко десетки литра в секунда (40 – 50) и температура 32 – 34 градуса. Образувани са малки езерца и местните жители наричат това място „окното“. Тази вода идва от дълбочина около 600 – 700 метра и е с високо съдържание на карбонати (варовита), има лечебни свойства към редица заболявания и с част от нея е водоснабдено селото. Макар и карстова по характер, тази минерална вода е природно богатство на Долни Раковец и целия район и е належащо изготвяне и осъществяване на програма за най-разумното и практичното ѝ многоцелево употребяване. Поради големите количества вода, селото е потънало в райска зеленина.

Населението на селото от времето на създаването му до средата на 20-ти век се е запазило като чисто българско от местни жители, но след това, предвид засилената миграция на хората в страната, идват заселници от близки и по-далечни райони на България. Местните хора са потомци на старите шопи, наричани тука „мраканци“, на които от север съседи са били шопите – „граовци“ (Пернишко), а от юг шопите „кекавци“ (Дупнишко). През 30-те години на 20-ти век селото е наброявало до 1500 души, а след средата на 50-те години се наблюдава прогресивно намаляване на живеещите там, достигайки до 350 човека в началото на 21-ви век. Село Долни Раковец е облагодетелствано от към транспортните връзки и подходи до него. По удобни асфалтови шосета се отива до съседните села Стефаново, Кондофрей, Друган и др. и до Радомир и Перник. Само на десетина километра е автомагистрала „Струма“ (Е-79), а има и едноименна със селото гара на международната ж.п. линия от София за Атина (коридор № 4). На юг от землището на Долни Раковец до с. Кондофрей се намира малко летище. От средата на петдесетте години на 20-ти век близо до гарата бе построена малка фабрика за първична обработка на лен, която работеше близо половин век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите през войните

В античността местното население на селото е било тракийското племе агриани с цар Лангар и административен център Диканя, в района на дн.село Горна Диканя. Агрианите са взели участие в похода на Александър Македонски към Индия, като негови съюзниции.

През Долни Раковец преминава важния римски път Сердика (София) – Пауталия (Кюстендил). Пътна станция Елея се намира в местността „Тиков гърбеж“ на с. Долни Раковец, откъдето разстоянието до Сердика е 24 римски мили, а до Пауталия е 28 римски мили.[1]

Сегашното село Долни Раковец е създадено през средновековековието през годините на Втората българска империя, 13-ти – 14-ти век и неизменно съставя най-устойчивата част от етно-географската област Мраката. Счита се, че високото Радомирско поле е било важен военен и търговски кръстопът още през античността, като от там е преминавал и Александър Велики по време на походите за укрепване на Дунавската граница на държавата си. Преди да се оттегли в Рилските дебри, великият български светец Иван Рилски, е пребивавал по тази местност. Може да се предполага, че заселването на село Долни Раковец се осъществява от българи около минералните извори.

Първите писмени сведения за селото датират от началните десетилетия на османската власт, като в един стар турски документ от 1488 г селото е отбелязано с името Ракувчъ и почти без промяна остава така до Освобождението, когато в свидетелство, издадено от радомирския бей (1875 г) се споменава названието Раковча. Основен поминък на хората е бил земеделието и скотовъдството. По времето на Руско-турската война, още преди идването на руските части, турците са прогонени от действията на местните хора в т.н. Шопско въстание, организирано и ръководено от поручик Симо Соколов. След Берлинския конгрес, Долни Раковец остава в пределите на Княжество България и тогава започва период на бурно развитие. Въпреки, че бойният театър по времето на Сръбско-българската война не е далече, това село не е пострадало от вражеската инвазия. Мобилизираните мъже, най-вероятно в състава на Втори струмски полк, са преследвали наглия нашестветик чак до Пирот. Само за 25 години (от 1882 до 1906) селото се разраства няколкократно и от 33 домакинства с 525 души, нараства на 176 домакинства с 1204 човека. Средният брой на хората в едно семейство до към 1930 г е бил 7 души. До 1926 г то расте с доста по-бавен темп, като домакинствата достигат 209 с 1467 души.

При избухването на Балканската война един човек от Долни Раковец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В края на септември 1918 г, когато напусналите отбраната на южния фронт войници се завръщат към столицата и се разбунтуват, е „прогласена“ т.н. Радомирска република. На страниците на книгата си „Клетвопрестъпниците“ (изд. 2002 г), ген. Коста Николов описва като очевидец събитията по разтурването на тази „република“ и споменава, че последните ѝ „защитници“ са разпръснати по хълмовете около с. Долни Раковец. Освен селскостопанската дейност, жителите на селото развиват и редица занаяти. В книгата си „Село Долни Раковец“, (изд. 1995 г), авторите Иван Гергов и Божидар Шадов отбелязват наличието на над 15 вида дейности, упражнявани от местни занаятчии в продължение на десетки години – шивачи, кожухари, обущари, тенекеджии, въжари, дърводелци, ковачи, кацари, строители, воденичари, търговци и др. Имало даже музиканти и един поет. В центъра на селото е била сладкарницата на Кирил Соколов, а до нея е била механата на Васил Ширков.

През годините на Втората световна война не може да се каже, че в селото е имало някаква ожесточена политическа противопоставеност. По-богатите хора са симпатизирали на тогавашната власт, а бедняците са им завиждали. Това е основната причина, веднага след преврата на 9-ти септември 1944 г. осем души от имотните селяни да бъдат измъкнати от домовете им, зверски избити и хвърлени в един кладенец до с. Върба (днес квартал на Радомир). От това село партизанка (шумкарка) е било едно момиче, което е застреляно при преследване от полицията. До към средата на 50-те години на 20-ти век, хората в Долни Раковец са се задържали и препитавали в селото си, но след колективизирането на земята им, те масово „поемат“ към съседните градове Радимир, Перник, Дупница, София и др. и в началото на 21-ви век там живеят не по-вече от 350 души. Жителите му са православни християни и са имали църква, построена още през 15 – 17 век. Читалището с библиотека съществува от първите години на 20-ти век, а здравната грижа за долнораковчани е с начало от последните години на 19-ти век, т.е. скоро след Освобождението. През 1943 г в селото е работел постоянен медицински екип с фелдшер или лекар, медицинска сестра и санитар в специално построен здравен дом.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Св. Николай Чудотворец“ село Долни Раковец е от XV-XVII-ти век.
Новата черква в село Долни Раковец

Културното наследство и неговото развитие през различните периоди от време в с. Долни Раковец е свързано с цялостното културно богатство на западнобългарското (шопско) население. Вероятно, още с възникване на селото, е била построена църквата, която по време на османската власт е преместена и вкопана в земята, за да не се вижда отдалече, както са повелявали султанските закони за християнските храмове.

Старата черкова „Св. Николай Чудотворец“, останала още от 17 век, и сега посреща миряните и пази спомени от преди векове. В 1849 г. към нея е добавена пристройка за жените. Увеличеното население и невъзможността на старата схлупена постройка да побира местните християни е довело до решението за построяването на нова голяма и удобна църква. Основният ѝ камък е положен през 1927 г, като е осветена в 1946 г. на голямо свето тържество от софийския митрополит Партений. Постройката е забележителна с оригиналното си архитектурно оформление.

Още през първите години на 20-ти век е издигната сградата на местната прогимназия („Н. Й. Вапцаров“, сега затворена, поради липса на деца), в отделните класни стаи на която са се събирали до 150 ученици. Там са завършили основното си образование много долнораковчани, някои от които след това станаха отлични специалисти от много области и се издигнаха до високи държавни и културни постове (зам. министър, директор на БДЖ, телевизионен режисьор и др.). Освен с богатата си библиотека от близо 10000 тома, читалището в Долни Раковец „Св. Климент Охридски“, разполага с просторен салон, в който се провеждат културните събития, като театрални постановки, концерти, рецитали и т.н. Местният учител-поет Григор М. Шадов е издал през 1937 г. стихосбирката си „Душевни отломки“. Потомък на негов племенник е режисьорът Иван Шадов, познат с работата си в съвременни попопулярни телевизионни предавания като „Море от любов“, „Имаш поща“ и „Предай нататък“.

Характерно за това село е празнуването на Тодоров ден, наричан още „Конския Великден“, когато на някое място в землището се провежда конно надбягване (кушия) от местните конегледачи. В първия ден на всяка година (на Нова година) из селото вместо сурвакари, ходят кукери в причудливи маски и облекла и гонят злите духове.

Като едно от най-специфичните достойнства на хората от тук се явява тяхното майсторство при отглеждането и производството на чесън. В Долни Раковец със сигурност се получава най-хубавия чесън в България, качествата на който го правят високо конкурентен и предпочитан на пазара от всички, които го познават. Изключително вкусен и дълготраен, предлаганият продукт е гордост за местните жители и съчетанието на подходящите почвено-климатични условия и трудолюбието им са предпоставка за реализиране на високи доходи. В тази връзка е добре да се направят много сериозни инвестиции, като се помисли и за използването на чесъна за други производни продукти от областта на хранителната, фармацевтичната, козметичната и др. промишлености, по подобие на т.н. „Garlic valley“ (Долина на чесън) в САЩ – Калифорния в градчето Gilroy. Ето защо идеята да се организира ежегоден „празник със събор на чесъна“ в Долни Раковец трябва да се осъществи! В центъра на селото има паметник на убитата шумкарка София Пируганска – Райна.

Природни забележителности са топлите минерални извори, на които водата според местните хора помага при стомашни, ревматични, нервни и други заболявания. Водата е с минерализация 462 мг/л. и има хидрокарбонатна натриево-калциева характеристика. Част от водата е каптирана и от нея е водоснабдено селото. Поради големите количества вода, селото е потънало в райска зеленина.

През месец септември в селото се провежда традиционния събор, на който идват много гости от региона.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на село Долни Раковец – околийски първенец през 1952 г. Отдясно наляво: Георги Човански – капитан, Иван Андонов, Димитър Вампирски, Васил Михайлов, Анани Ананиев, Лазар Шадов, Васил Соколов, Кирил Еврейски, Йордан Агин, Здравко Вампирски, Владимир Божков

Селският футболен отбор, носещ името „Сарата“, е наследник на едноименно физкултурно дружество, възникнало през 1941 г. В момента отборът се състезава в „А“ Областна група 2 Перник. През 1952 г. отборът става околойски първенец.

През 50-те и 60-те години на миналия век съществува силен волейболен отбор, който представлява селото на областни и републикански първенства.

На 3 км от селото се намира мотокрос писта Стефаново, където се провеждат традиционни състезания.

Край селото има много приятни за риболов места, като река Арката и яз. Стефаново. Местните риби включват лин, щукаба, бушка, каракуда, кефал, костур и уклей.

Местен диалект[редактиране | редактиране на кода]

A

Аждер – смел, решителен : он е голем аждер

Алалем – като чели, изглежда : ти алалем забрави

Б

Басамаци – дървени стълби

Безер ме е – неудобно ми е, срам ме е

Безердисвам се – засрамвам се

Бендисвам – харесвам

Берде – глинена стомна с отверстие

Биркам – гоня някого, карам го да върви бързо

Боксус – човек на когото не му върви и пречи на другите

Бронзуло – топче от фъшкии

Бръбошка – изпражнение от овца

Брълив – ненормален, щур човек

Бумбак – дълбока яма, излак

В

Вадим – поливам

Вариво – ястие със зеле

Вария – много голям чук

Вертене – цъвти : вретени пшеницата

Войца – гледачка на бебе

Вреви – говори силно, врява

Вретище – чувал

Връчва – голям глинен съд

Връши – прави : Нищо не връши – нищо не прави, това връши работа – може да се използва

Г

Гуняви се – разваля се, става лошо времето : гунчви се – колебае се, притеснява се

Д

Да се доврандише – да се оправи, да се подобри

Детето дуби – стои без да пада

Довръши се – вече няма какво да се прави

Допата – някога, по късно

Дрънчи – проси

Дубалкя – детска проходилка

Е

Ексик – по малко е, не достига

Ж

Жамби се – с изкривена устна

Жмичка – криеница

Жмучка – примигва

Жмучка – шум от скъсана мокра обувка

Жмярки – пръжки от претопена сланина

Жужел – охлюв

З

Загрезнало се е – изобилие от плодове и зеленчуци като реколта

Зайре – продукти за храна, реколта

Залипна ми – задавих се

Залудо – напразно

Залуна се – отклони си вниманието

Залунах се – забравих, разсеях се

Залупци – дървена кутия с капак за храна

Заноси – зеене, викане : не се заноси – не викай

Зацуцуем – не разбирам

Зуница – небесна дъга

Зуница – цветен пояс

И

Изаляви – да не стане добре, да не се получи

Изведох пилета – излюпиха се пилета

Изливих – сбърках, грешка

Измазули се – изпускам от ръка

Изпапури – да удари силно с дърво

Илиджия – който хитрува при игра, не спазва правилата

Илиджуем – хитрувам

К

Каил съм – съгласен съм, готов съм

Кваца – излюпва пилета

Квачка – кокошка

Килна се – падна, наклони се

Кине се – къса се

Клабуци – мехури при потъване на нещо

Клапушка – звънче на животно

Клензам – подскачам на един крак

Кльоцка, криви – куца

Клюмча – разклащам течност

Комка – причастие след постене

Кросник – метален клин, забит в оста на биволска кола за да не се вади колелото

Кръкори, кръчка – къркори

Л

Лебеди – докосвам леко, предпазливо

Лизгар – права лопата

М

Максус – нарочно

Млатим – бия, удрям

Мочам – ходя по малка нужда

Мочка – урина

Мръва човек – нищо човек

Мръвка – нещо малко

Н

Навали – натисни

Навръвям – нанизвам

Навунявил се – с настръхнали коси

Надкаруем се – съревновавам се при хвърляне

Накидах се – изцапах се

Нане – бете

Напоречки – удрям

Напупил се – надупил се

Натръгни си панталона – вдигни си панталона

Натъртил се – надупил се

Наукома – наслука

Нашло та зашло – който има нещо необходимо, но проявява каприз

Не се замлатуй – не се занасяй

Немукает – от немарливост

О

Оглавник –пособие за впрягане на главата на животно

Одмет има – върши се нещо добре

Одонат – откъм другата страна

Окам – казвам, викам, извиквам

Оклещи се – озъби се

Оклямбуцил – отчаян, обезверен

Олънгана – стара метла

Омаш – тояга

Онодем – правя

Опинци – цървули, обувки

Оправен – който се справя добре

Опрегач – за омотаване

Оратим – говоря

Оратиме – говорим

Отимам – защитавам

Ошутим – оставям животно без рога

П

Пеняви се – ядосва се

Погима се кравата – подуване от вредна храна

Подвеска – за връзване

Помоча се – напика се

Порече се – размисли, промени си мнението, отказа се

Прашулче – малка мотичка за прашене

Пръпешка се – животно когато се търкаля в прахта

Пръчи – стърчи

Пуганец – мишка

Пулъпаз – широка плетена кошница за дрехи

Р

Развръшим – отваряне на зимнина, консервирано

Разклюмчвам – разбивам

Разкоч – крачка

Разрига се –

Разтока – прът на каруца между двата коня

Разтремагам – отлагам

Разтръка му се – дотегна му

Разфуча се – ядоса се

Раставе човек – който върши всичко лесно, оправен

Ремичка – кожена връзка за опинци

С

Сандардисвам – притеснявам, смущавам

Свирам се – скитам безцелно, безгрижно

Секне се – чисти си носа

Сецам – дърпам

Сецнах се – ставно изкривяване, прещипване на нерв

Склопотишем – да поставя нещо на тясно, без изход

Смука – шумоли

Стави се – съединява се: стави се с лоши хора – сприятелява, събира се с лоши хора

Сулиндар – ледена висулка или сопол

Сумна се – сви се, намаля

Сумурко – сополко, сополанко

Суникакъв – некачествен, недобър

Т

Таксират – съдба

Трати го – събори го

Тумани – дебели панталони

У

Угарям – загарям

Умачиня се – вмъква се

Умъкни – обуй, вмъкни, облечи

Урда – извара

Урнебес – на посоки, хаотично

Урсус – лош, неприятен, носещ неприятности

Ф

Фука – ппрониква студен въздух

Фуфури – пришки, обриви

Ц

Цицалче – животно което бозае

Ч

Чамбуджак – много бързо, кратко

Час – по някое време, по късно

Че ме покесери – ще ми се кара много

Чокам – яздя

Чокуш – на гръб, на рамене

Чомбас – върху главата

Ш

Шака – шепа

Шатри – върви като патица

Шашав – луд

Шефелкя – говор на човек без зъби

Шефелкя – фъфли

Шликам – удрям с камшик

Шугав – красив

Шупи се – свива устни

Щ

Щаворец – плъх

Други[редактиране | редактиране на кода]

На територията на селото се намира и малък частен декоративен разсадник. От есента на 2008 година футболният клуб „Сарата“, се състезава в „А“ Областна група Юг–Перник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://dolnirakovets.wordpress.com/римски-път-сердика-пауталия/
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.