ВМРО – Българско национално движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на ВМРО.

ВМРО – Българско национално движение
АбревиатураВМРО–БНД
Ръководител(и)Ангел Джамбазки
Александър Сиди
Искрен Веселинов
Основана1989 г.
Наследник наСъюз на македонските емигрантски организации
СедалищеСофия, ул. „Пиротска“ 5
ТВ каналБългария 24
Членове20 000 души (2016)
Младежка организацияНационален младежки комитет на ВМРО
Член наПартия на европейските консерватори и реформисти
Идеологиянационален консерватизъм[1]
Полит. позициякрайна десница[2]
ХимнИзгрей зора на свободата
Група в ЕПЕвропейски консерватори и реформисти
Цветове    Червен, черен
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
2 / 17
Области
0 / 28
Общини
0 / 266
Сайтwww.vmro.bg
Знаме на партията
ВМРО – Българско национално движение в Общомедия

ВМРО – Българско национално движение, съкратено ВМРО-БНД, е националноконсервативна политическа партия в България.[1] Акронимът ВМРО идва от историческата Вътрешна македонска революционна организация, на която ВМРО – БНД се самоопределя като наследник. Лидери на партията са Ангел Джамбазки, Александър Сиди и Искрен Веселинов . Партийната централа се помещава в Македонския културен дом на улица „Пиротска“ №5 в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

ВМРО – СМД (1989 – 1999)[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 година, при започналата демократизация на България, културно-просветните клубове „Гоце Делчев“ в София и Варна се активизират. Те са приемници на Съюза на македонските емигрантски организации, културно-просветна и обществена организация на македонските българи в Царство България, разтурена скоро след Деветосептемврийския преврат от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в Благоевград, македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в Петрич, дружества във Велико Търново, Пловдив, Гоце Делчев и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в Македонския културен дом в София, като за председател на организацията е избран Димитър Гоцев, за негови заместници – Стоян Бояджиев и Христо Тенев, а за секретари – Евгений Еков и Красимир Каракачанов.[3]

На 16 декември 1990 година се състои Първият редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на Република Македония. През 1994 година чрез предизборно споразумение Анатолий Величков и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на Съюза на демократичните сили. На Третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24 – 25 март 1995 година в Кюстендил, е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, Райна Дрангова и Евгений Еков.[4] Между 1992 – 1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател.

На 15 – 16 февруари 1997 година в Петрич се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов,[5] а за негови заместници – Райна Дрангова и Валентин Китанов. За почетен председател е избран Иван Татарчев. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на ОДС. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във ВМРО – СМО. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във ВМРО – БДД.[6] В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков.[7]

За периода 1990 – 1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в Благоевград се провежда Втори велик македонски събор, на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на Македонската патриотична организация в САЩ, Канада и Бразилия. По инициатива на ВМРО – СМД в Кюстендил е възстановен разрушеният от комунистите паметник на Тодор Александров – водач на Организацията в периода 1911 – 1924 г. Възстановен е и неговият гроб в Пирин планина, над село Сугарево, Мелнишко. Установяват се връзки със сродни организации в Република Македония, като ВМРО – Татковинска на Димитър Църномаров и ВМРО – Охрид на Владимир Паунковски. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на Югославската федерация. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „Македония“.

ВМРО – БНД (от 1999 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Шествие на „ВМРО – БНД“ в София, 2003 г.
Шествие на „ВМРО – БНД“; „Български марш“, 27 ноември 2012 г.

На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините Стамболийски, Своге, Елин Пелин, Бяла. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%.

На парламентарните избори през 2001 година ВМРО участва в коалиция с движение „Гергьовден“, като постига резлутат 3,63 %. „ВМРО – БНД“ участва на парламентарните избори през 2005 година в Коалиция „Български народен съюз“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в XL народно събрание. През юни 2007 година „ВМРО – БНД“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен ценз (завършено основно образование) за имащите право на глас.[8] През 2008 година заедно с „ЛИДЕР“ и „Земеделския народен съюз“ формират коалиционното движение „Напред“,[9] което се разпада и вместо това влизат в коалиция с Ред, законност и справедливост,[10] но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“. Впоследствие през 2012 г. „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“ се преименува на „Национален Идеал за Единство“.[11]

На президентските избори през 2011 година „ВМРО – БНД“ издига за кандидат своя лидер Красимир Каракачанов, който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време местни избори кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на община Златарица. „ВМРО – БНД“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините Криводол, Мирково, Симитли и Струмяни.

На 5 септември 2012 г. партията изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.[12][13][14][15]

На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., „ВМРО – БНД“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас.[16]

На изборите за европейски парламент през 2014 г. партията е част от коалиция „България без цензураГергьовден–ЗНС–ВМРО“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати, Николай Бареков от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – БНД“ Ангел Джамбазки.

На 18 юли 2014 г. „НФСБ“ отправя покана към „ВМРО – БНД“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.[17] На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. В него влизат още партиите и организациите „ГОРД“, „НИЕ“, „СЕК“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „Национално движение за спасение на Отечеството“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „Възраждане на отечеството“.[18]

През 2021 г. Обединени патриоти се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори.

Символи[редактиране | редактиране на кода]

  • Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО.
  • Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата.
  • Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение.
  • Официален празник – 23 октомври.
  • Девиз – „Единство и сила“.
  • ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията.
  • Химн – „Изгрей зора на свободата“.[19]

Политическа идеология[редактиране | редактиране на кода]

Икономически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Партията се обявява за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците – например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.[20]

Участия на избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни[редактиране | редактиране на кода]

година избори гласове % резултат
1997* Народно събрание 2 223 714 52,26
137 / 240
2001* Народно събрание 165 927 3,63
0 / 240
2005* Народно събрание 189 268 5,19
13 / 240
2009* Народно събрание –– ––
0 / 240
2013 Народно събрание 66 803 1,88
0 / 240
2014* Народно събрание 239 101 7,28
19 / 240
2017* Народно събрание 318 513 9,07
27 / 240
2021 Народно събрание 116 434 3,64
0 / 240
2021* Народно събрание 85 795 3,14
0 / 240
2021 Народно събрание 28 319 1,08
0 / 240

Президентски[редактиране | редактиране на кода]

2011[редактиране | редактиране на кода]

На Президентските избори през 2011 година партията издига двойката:

Те получават 33 236 валидни гласа или 0,99% подкрепа от избирателите.[24]

2016[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига Красимир Каракачанов за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от „Атака“.[25][26][27] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и „Атака“ за президентските избори през 2016 г.[28][29] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[30] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[31] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[32]

година избори гласове % резултат
2011 Президент 33 236 0,99 Десето място на първия тур
2016 Президент 573 016 14,97 Трето място на първия тур
2021 Президент 13 377 0,50 Девето място на първия тур

Европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

година избори гласове % резултат
2009* Европейски парламент 57 931 2,25
0 / 17
2014* Европейски парламент 238,629 10,65
2 / 17
2019 Европейски парламент 143 830 7,36
2 / 17

Местни избори[редактиране | редактиране на кода]

2015[редактиране | редактиране на кода]

ВМРО-Българско национално движение има избрани двама кмета на общини.[34]

2019[редактиране | редактиране на кода]

ВМРО-Българско национално движение има избрани кметове на общини:[35]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

„ВМРО – БНД“ има публични връзки с организации с крайно десни и неонацистки възгледи и дейност, в частност Български национален съюз (БНС), пловдивският клон на международната неонацистка организация Кръв и чест, както и Национална съпротива, с които организира и участва в общи инициативи, спортни събития и масови мероприятия.[36][37][38][39][40][41] През 2006 г. членове на „ВМРО – БНД“ вземат участие в организираното от Български национален съюз възпоменателно факелно шествие Луковмарш, в памет на ген. Христо Луков – един от последните ръководители на крайнодясната и пронацистка организация Съюз на българските национални легиони през 40-те години на 20. век.[42] През 2012 г. конференция по повод на Луковмарш се състои в централата на партията в София, като е планирано заместник-председателят на партията и общински съветник Ангел Джамбазки да да се включи в нея с доклад на тема „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.[43][44] Впоследствие Джамбазки отменя участието си поради възникнал друг ангажимент.[45]

В официални изявления от ръководството на „ВМРО – БНД“ се дистанцират от националсоциалистическата идеология, заявявайки родолюбивата според тях същност на ВМРО.[46][47]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б https://europeelects.eu/bulgaria/
  2. vmro.bg
  3. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252 – 264.
  4. Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265 – 270.
  5. ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“, архив на оригинала от 3 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141203163136/http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm, посетен на 2012-12-15 
  6. „ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20 юли 1998, архив на оригинала от 23 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170223211827/http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm, посетен на 2012-12-13 
  7. Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат, www.blitz.bg, 27 септември 2010 г.
  8. „ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“ Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine., както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 7 юни 2007
  9. Движение „Напред“ към властта, www.capital.bg, 13 юни 2008 г.
  10. РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот, dariknews.bg, 13 юни 2009 г.
  11. ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ
  12. ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси България
  13. ВМРО иска националистическо съединение за изборите
  14. ВМРО иска обединение на патриотичните партии[неработеща препратка]
  15. Каракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ
  16. Резултати от избори за народни представители 12 май 2013 г., архив на оригинала от 15 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131015091343/http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html, посетен на 2013-10-01 
  17. НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18 юли 2014 г.
  18. НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“
  19. Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение, www.vmro.bg
  20. Възгледи
  21. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  22. results.cik.bg
  23. results.cik.bg
  24. Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011) Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine. // ЦИК
  25. Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  26. Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  27. Общественици призовават за обединение на патриотичните сили // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  28. ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  29. Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  30. Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016.
  31. ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  32. Патриотите не подкрепят никого на балотажа // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  33. dariknews.bg
  34. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 1 ноември 2015.
  35. Избори за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.
  36. Международни подразделения на Кръв и чест
  37. Почетохме паметта на Владо Черноземски във Велинград // www.bgns.net, 14 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 2019-06-05. Посетен на 5 юни 2019. Вчера, във Велинград, Български Национален Съюз проведе възпоменателно траурно шествие по случай 78 години от подвига и геройската смърт на Владо Черноземски. [...] По традиция, участие взеха и нашите приятели от „Кръв и Чест“ Пловдив.
  38. Пост. соц. национализъм – от пародия до трагедия // 29 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2009-12-02. Посетен на 15 октомври 2012.
  39. Благотворителен футболен турнир // Архивиран от оригинала на 2012-11-14. Посетен на 15.10.2012. На 18 август 2012 г. се проведе благотворителен футболен турнир в подкрепа на задържаните националисти от Сандански под надслов „Заедно срещу репресиите“. [...] Турнира беше организиран от „Национална съпротива“, с помощта на „Кръв и чест“ и ВМРО [...].
  40. Коментар на ХоРа относно отлагането началото на делото за нападение в трамвай 20 // ХОра срещу РАсизма. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 5 юни 2019.
  41. Енчева, Светла. Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм // Български хелзинкски комитет, 30 май 2012. Архивиран от оригинала на 2019-06-05. Посетен на 5 юни 2019.
  42. Луковмарш 2006 – Ген. Луков, патрон на БНС // Български национален съюз, 11.02.2006. Архивиран от оригинала на 2019-10-12. Посетен на 12.10.2019.
  43. Първият удар на системата срещу Луковмарш вече е факт // Български национален съюз, 16.02.2012. Архивиран от оригинала на 2019-10-12. Посетен на 12.10.2019.
  44. Програма на Международната националистическа конференция – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите“ // Български национален съюз, 13.02.2012. Архивиран от оригинала на 2019-10-12. Посетен на 12.10.2019.
  45. Пълен успех на европейската конференцията // Български национален съюз, 18.02.2012. Архивиран от оригинала на 2019-10-12. Посетен на 12.10.2019.
  46. Колчакова, Соня. Джамбазки: Човеци с хормонални проблеми свързват ген. Луков с нацизма // News.bg, 15 февруари 2012. Посетен на 14 март 2013.
  47. Каракачанов напада Национална ГВАРДИЯ // Труд/24 часа/БНС, 23 август 2007. Посетен на 14 март 2013.