Централна избирателна комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Централната избирателна комисия (ЦИК) е основният държавен орган, подготвящ и организиращ провеждането на избори и референдуми в България.

Дейността на комисията се урежда със закон. ЦИК може да бъде постоянно действаща или създадена за отделни избори – парламентарни, президентски, местни и др.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

До влизането в сила на Изборния кодекс през 2011 г. за всеки отделен избор – за народни представители, за президент и вицепрезидент, местни избори (за кметове и общински съветници), за членове на Европейския парламент (ЕП), е образувана отделна Централна избирателна комисия. След произвеждането на изборите и издаването на бюлетина с резултатите от тях мандатът на комисията съвпада с мандата на органа, за който е произведен изборът. Изключение от това правило е ЦИК за избиране на президент и виципрезидент, чийто мандат се прекратява с встъпването в длъжност на новоизбраните президент и вицепрезидент. ЦИК за местни избори (ЦИКМИ) е компетентна да произвежда нови и/или частични избори за кметове и общински съветници през времето до произвеждането на следващите общи местни избори. ЦИК за народни представители и за членове на ЕП е органът, който обявява за избран следващия в листата кандидат при прекратяване на мандата на народен представител или член на ЕП.

С приемането на Изборния кодекс на 28 януари 2011 г. Централната избирателна комисия на Република България става постоянно действащ орган. Той е на бюджетна издръжка от Министерския съвет и се назначава с указ на президента на Република България, а председателят, заместник-председателите и секретарят на комисията се определят с решение на Народното събрание. Мандатът на ЦИК е 5-годишен. Тя е компетентна по отношение на всички видове избори, които се произвеждат в рамките на този мандат, включителлно и референдумите. С изменение на Изборния кодекс от 21 февруари 2013 г.[1] е променен статутът на ЦИК, като тя е преобразувана в самостоятелно юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет със седалище в София. За пръв път се предвижда комисията да се подпомага и от постоянна администрация, начело с главен секретар. По този начин комисията вече разполага със собствен бюджет и възможност самостоятелно да поема права и задължения.

Състав, 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Комисията е съставена от 19 членове, разпределени на квотен принцип между парламентарно представените политически партии и коалиции на политически партии по метода на най-големия остатък. Политическите партии и коалициите на политически партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по 1 член в комисията.

Ако така полученият общ брой на членовете на комисията е четно число, се избира още 1 допълнителен член на комисията от политическата партия с най-голям неоползотворен остатък при разпределянето на квотите.

Председателят на ЦИК се определя от най-голямата парламентарно представена политическа партия или коалиция. Всяка парламентарно представена политическа партия или коалиция има право да излъчи по 1 заместник-председател.

Съставът на ЦИК е определен с Указ № 78 на президента на Република България Георги Първанов, обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 19 април 2011 г. Включва 21 членове.

  1. Красимира Георгиева Медарова, председател – ГЕРБ (напуснала през март 2014 г.[2])
  2. Елена Николова Маркова, заместник-председател – Синята коалиция
  3. Мария Веселинова Мусорлиева, заместник-председател – АТАКА
  4. Мая Андреева Андреева, заместник-председател – ГЕРБ (освободена от 10 март 2014)
  5. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова, заместник-председател – Коалиция за България
  6. Сабрие Тайфи Сапунджиева, заместник-председател – ДПС (освободена от 14.10.2013 г.[3])
  7. Севинч Османова Солакова, секретар – ДПС
  8. Бисер Живков Троянов, говорител – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
  9. Ралица Босилкова Негенцова, говорител – Коалиция за България (освободена от 26 юни 2013 [4])
  10. Александър Андреев Андреев – Коалиция за България (назначен от 2 юли 2013[5])
  11. Анна Недялкова Колушева-Манахова – ГЕРБ
  12. Валентин Димитров Бойкинов – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
  13. Венцислав Кирилов Караджов – Коалиция за България
  14. Владимир Христов Христов – АТАКА
  15. Гергана Маринова Маринова – ГЕРБ
  16. Емануил Христов Христов – ГЕРБ
  17. Ерхан Юксел Чаушев – ДПС
  18. Иванка Атанасова Грозева – НДСВ
  19. Красимир Бойчев Калинов – ГЕРБ
  20. Мариана Стоянова Христова – ГЕРБ
  21. Паскал Георгиев Бояджийски – ГЕРБ
  22. Силва Петкова Дюкенджиева – Коалиция за България

ЦИК е независима от властта. Съгласно изборните закони след 1990 г. комисията е колективен орган, включващ обикновено юристи и математици, предложени от парламентарно представените политически партии.

Състав, 2014 г.[редактиране | редактиране на кода]

Комисията е съставена, първоначално от 19 членове, като съставът е няколко пъти разширяван, съответно през 2016 и 2017 г. при промяна на парламентарно представените партии и партиите представени в Европейския парламент. В края на мандата на комисията на 20 март 2019 г. съставът е вече от 23 членове. Първоначалният състав на комисията е определен с решение на НС от 20 март 2014 г, обнародвано в ДВ бр. 26 от 21 март 2014 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №53 на президента на Република България от 20 март 2014 г, обнародван в ДВ бр. 28 от 28 март 2014 г. (за членовете).

  1. Ивилина Вергинова Алексиева-Робинсън – председател – Коалиция за България
  2. Мария Веселинова Мусорлиева1
    – заместник-председател – АТАКА
  3. Маргарита Иванова Златарева-Русева – заместник-председател – ГЕРБ (освободена от 5 февруари 2016 г.)
  4. Севинч Османова Солакова1
    – секретар – ДПС
  5. Александър Андреев Андреев1
    – говорител – Коалиция за България
  6. Камелия Стоянова Нейкова – говорител – Коалиция за България
  7. Цветозар Томов Томов – говорител – ГЕРБ
  8. Владимир Георгиев Пенев – АТАКА
  9. Георги Славчев Баханов – ГЕРБ
  10. Емануил Христов Христов1
    ГЕРБ
  11. Ерхан Юксел Чаушев1
    ДПС
  12. Ивайло Кирилов Ивков – Синьо единство
  13. Иванка Атанасова Грозева1
    НДСВ
  14. Йорданка Цвяткова Ганчева – ГЕРБ
  15. Мария Христова Бойкинова – ГЕРБ
  16. Метин Мехмед Сюлейман – ДПС (назначен от 25 април 2014 г.)
  17. Росица Борисова Матева – Коалиция за България
  18. Румен Лилянов Цачев – ГЕРБ
  19. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова1
    Коалиция за България
  20. Таня Анчева Цанева – Коалиция за България
  21. Мартин Райчев Райков – АБВ (назначен от 23 август 2016 г.)
  22. Бойчо Иванов Арнаудов – ПФ, НФСБ, ВМРО (назначен от 4 октомври 2016 г.)
  23. Катя Иванова Иванова – ББЦ (назначена от 4 октомври 2016 г.)
  24. Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова – ВОЛЯ (назначена от 28 юли 2017 г.)

1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.

Състав, 2019 г.[редактиране | редактиране на кода]

След дълги дебати, съставът на ЦИК беше променен месеци преди изборите за Членове на Европейския парламент през 2019 г. Новият състав е определен с решение на НС от 20 март 2019 г, обнародвано в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №54 на президента на Република България от 20 март 2019 г, обнародван в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за членовете). Комисията включва 20 членове, от които 10 са били включени в състава на предходния мандат от 2014 г. и един е бил член на ЦИК в по-предишения мандат от 2011 г.

  1. Стефка Савова Стоева – председател – ГЕРБ
  2. Силва Петкова Дюкенджиева1
    – заместник-председател – БСП
  3. Таня Николова Йосифова – заместник-председател – Обединени патриоти
  4. Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова2
    – заместник-председател – ВОЛЯ
  5. Севинч Османова Солакова1,2
    – секретар – ДПС
  6. Александър Андреев Андреев1,2,3
    ГЕРБ
  7. Бойчо Иванов Арнаудов2
    Обединени патриоти
  8. Георги Славчев Баханов2
    ГЕРБ
  9. Димитър Генчев Димитров – ГЕРБ
  10. Емил Цветанов Войнов – БСП
  11. Ерхан Юксел Чаушев1,2
    ДПС
  12. Ивайло Кирилов Ивков2
    Реформаторски блок
  13. Йорданка Цвяткова Ганчева2
    ГЕРБ
  14. Катя Иванова Иванова2
    ББЦ, ВМРО-БНД, ЗНС, Гергьовден
  15. Мария Христова Бойкинова2
    ГЕРБ
  16. Мирослав Александров Джеров – ГЕРБ
  17. Николай Иванов Николов – БСП
  18. Силвия Тодорова Стойчева – БСП
  19. Таня Анчева Цанева2
    БСП
  20. Цветанка Петкова Георгиева – БСП

1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.

2
Член от състава на ЦИК от 2014 г.

3
Член от състава на ЦИК от 2014 г, по предложение на друга политическа сила

Критика[редактиране | редактиране на кода]

От нейното назначаване през април 2011 г. ЦИК организира изборите на 23 и 30 октомври 2011 г. за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове, първия национален референдум на 27 януари 2013 г. и изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г. За изборите през 2011 г. ОССЕ изпраща ограничена мисия за наблюдение. Нейните констатации и препоръки са отразени в Окончателния доклад[6] и дават повод на някои медии дейността на комисията да бъде квалифицирана като непрозрачна и неефективна[7]

Констатираните от ОССЕ недостатъци в законодателството са отстранени до голяма степен с промените в Изборния кодекс, извършени със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.), съгласно който ЦИК стана юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, чиято дейност се подпомага от администрация.

Уеб сайт[редактиране | редактиране на кода]

Законът позволява на заседанията на комисията да присъстват наблюдатели, установява излъчване в реално време (в уеб-сайта на комисията) на всяко заседание и обявяване на стенографските протоколи от нейните заседания. ЦИК осигурява създаване на интернет-страници на 31 районни избирателни комисии, с излъчване на заседанията им в реално време и публикуване на протоколите от заседанията им в интернет. По този начин се повишава прозрачността в работата на ЦИК, което е отчетено от Окончателния доклад на ОССЕ за изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г.[8]

В деня на местните избори на 25 октомври 2015 г. е регистрирана безпрецедентна за България хакерска атака от типа атака за отказ на услуга срещу уебсайта на ЦИК, както и срещу публичните уебсайтове на други ключови по отношение на изборните процеси държавни организации[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]