Румен Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Румен Радев
5-и президент на Република България
Мандат от 22 януари 2017 г.
Вицепрезидент
2017 – Илияна Йотова
Министър-председател
2017 – 2017 Огнян Герджиков (служебен)
2017 – Бойко Борисов
Предшественик Росен Плевнелиев
Лични данни
Роден
Гражданство българско
Националност българин
Религия православие
Съпруга Гинка Кесякова (разведени 2014)
Десислава Радева (ж. 2016)
Деца Дарина Радева,
Георги Радев
Полит. партия БКП (1985 – 1990)
Независим (1990 – настояще)
подкрепен от БСП (2016)
Университет ВВВУ „Георги Бенковски“
Професия военен летец
Уебсайт president.bg
Военна служба
Години 1987 – 2016
Преданост Flag of Bulgaria.svg България
Род войски Roundel of Bulgaria.svg Военновъздушни сили
Военно звание Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png Генерал-майор
Румен Радев в Общомедия

Румен Георгиев Радев е генерал от резерва и 5 президент на Република България, встъпил в длъжност на 22 януари 2017 г.[1] По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Република България“ (2014 – 2016).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград, в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село Славяново, Харманлийско, където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в Хасково.[1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково.

По-късно завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в БКП, което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990 г. През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор на военните науки, като защитава дисертация през 2000 г.[3] През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.[2]

Владее български, английски, руски и немски език.[1]

На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база.[4] На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.[5] На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.[6] На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.[7]

На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.[8] На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.[9] На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г.[10]

През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“.[11]

Съгласно президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.[12]

Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“
Румен Радев през 2014 г.

Румен Радев е летец-пилот I-ви клас с сетателен стаж на L-29, L-39 и изтребители УТИМиг-15, Миг-17, Миг-21, Миг-29, опознавателни полети на изтребители F-15, F-16, F/A-18 Hornet, Eurofighter Typhoon, SAAB Gripen, като за време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа.

Влизане в политиката[редактиране | редактиране на кода]

През август 2016 г. политическите партии БСП и АБВ официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.[13][14][15][16] Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.[17] Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е Илияна Йотова. Радев и Йотова печелят убедително президентските избори през ноември 2016 г.[18][19] На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи). [20][21]

Президент[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2017 г. Радев и Илияна Йотова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред Народното събрание, а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност.[1]

На 27 януари 2017 г. назначава Огнян Герджиков за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели Стефан Янев и Илко Семерджиев и служебните министри на петото служебно правителство на България.

След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Бойко Борисов, като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството.

Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като Ангела Меркел, Александър Вучич, Виктор Орбан, Еманюел Макрон, президента на Португалия Марселу Рибелу, Клаус Йоханис, Георге Иванов, Себастиан Курц, Бенямин Нетаняху, Владимир Путин и Доналд Тръмп.

През май 2018 г. Радев е на официално посещение в Русия, където се среща с премиера Дмитрий Медведев и президента Владимир Путин. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Младши пилот в 15 изтребителен авиополкРавнец (1987 – 1988)
  • Заместник-командир на звено в 15 изтребителен авиополк – Равнец (1989 – 1990)
  • Командир на звено в 15 изтребителен авиополк – Равнец (1990 – 1994)
  • Командир на ескадрила Миг-29 в 5 изтребителна авиобаза – Равнец (1996 – 1998)
  • Заместник-командир по летателната подготовка на 5 изтребителна авиобаза – Равнец (1998 – 1999)
  • Заместник-командир по летателната подготовка на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (1999 – 2000)
  • Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000)
  • Началник щаб на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (2000 – 2002)
  • Началник щаб на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (2003 – 2005)
  • Командир на 3-та изтребителна авиационна база – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009)
  • Заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили (1 юли 2009 – 30 юни 2014)
  • Командир на Военновъздушните сили (30 юни 2014 – 10 август 2016)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен
  • Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен[2][1]
  • „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция[22] (2017)
  • „Орден за заслуги“, Малта (2018)
  • „Почетен ключ на Порто“ от президента на Португалия (2019)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Радев се развежда през 2014 г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003).

От 2016 г. има втори брак с Десислава Генчева[23], от която има доведен син.[24][1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България, Посетен на 22 януари 2017 г.
  2. а б в Генерал-майор Румен Радев. // Министерство на отбраната. Посетен на 11 август 2016 г. (на български)
  3. Защитени дисертации през 2000 г., Български виртуален университет
  4. Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
  5. Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
  6. Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“
  7. Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили
  8. Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили
  9. Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили
  10. Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.
  11. – Bulgarian Air Force
  12. Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)
  13. БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент, БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.
  14. БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, Дневник, 17 август 2016 г.
  15. ​И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, БНТ, 17 август 2016 г.
  16. И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент, Дир.бг, 18 август 2016 г.
  17. Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев, Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.
  18. Румен Радев е петият президент на България, Дарик Нюз
  19. Кой е Румен Радев? Петият президент!, Днес.бг
  20. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
  21. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
  22. Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки). // OFFNews.bg. Посетен на 24 юни 2017.
  23. Десислава Генчева е разведена през 2003 г. с Георги Свиленски
  24. 24 часа онлайн, 14.11.2016 г. Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България