Румен Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Румен Радев
5-и президент на Република България
Мандат 22 януари 2017 – 22 януари 2022
Вицепрезидент
2017 – Илияна Йотова
Министър-председател
2017 Огнян Герджиков (служебен)
2017 – 2021 Бойко Борисов
2021 Стефан Янев (служебен)
2021 – Кирил Петков
Предшественик Росен Плевнелиев

Втори мандат от 22 януари 2022
Обща информация
Роден
18 юни 1963 г. (59 г.)
Гражданство Flag of Bulgaria.svg България
Националност българин
Религия православие
Съпруга Гинка Кесякова (разведени от 2014)
Десислава Радева (сключен брак от 2016)
Деца Дарина Радева,
Георги Радев
Полит. партия БКП (1985 – 1990)
Независим (1990 – настояще)
подкрепен от БСП (2016)
Образование ВВВУ „Георги Бенковски“
Професия военен летец
Уебсайт president.bg
Военна служба
Години 1987 – 2016
Преданост Flag of Bulgaria.svg България
Род войски Roundel of Bulgaria.svg Военновъздушни сили
Военно звание Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png Генерал-майор
Румен Радев в Общомедия

Румен Георгиев Радев е генерал-майор от резерва и 5 президент на Република България, встъпил в длъжност на 22 януари 2017 г.[1]

На президентските избори през 2021 г. печели втория си мандат след балотаж срещу ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков. По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Република България“ (2014 – 2016).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград, в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село Славяново, Харманлийско, където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в Хасково.[1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково.

По-късно завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в БКП, което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990 г. През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през 2000 г.[3]

През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.[2]

Владее български, английски, руски и немски език.[1]

На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база.[4] На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.[5] На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.[6] На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.[7]

На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.[8] На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.[9] На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г.[10]

През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“.

Съгласно президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.[11]

Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“
Румен Радев през 2014 г.

Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29,[12] както и с опознавателни полети на изтребители F-15, F-16, F/A-18 Hornet, Eurofighter Typhoon, SAAB Gripen, като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа.

Влизане в политиката[редактиране | редактиране на кода]

През август 2016 г. политическите партии БСП и АБВ официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.[13][14][15][16] Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.[17] Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е Илияна Йотова. Радев и Йотова печелят убедително президентските избори през ноември 2016 г.[18][19] На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).[20][21]

Президент[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2017 г. Радев и Илияна Йотова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред Народното събрание, а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност.[1]

На 27 януари 2017 г. Радев назначава Огнян Герджиков за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели Стефан Янев и Илко Семерджиев и служебните министри на петото служебно правителство на България.

След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Бойко Борисов, като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството.

Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като Ангела Меркел, Александър Вучич, Виктор Орбан, Еманюел Макрон, президента на Португалия Марселу Рибелу, Клаус Йоханис, Георге Иванов, Себастиан Курц, Бенямин Нетаняху,Никос Анастасиадис, Владимир Путин и Доналд Тръмп.

През май 2018 г. Радев е на официално посещение в Русия, където се среща с премиера Дмитрий Медведев и президента Владимир Путин. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни.

На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.[22][23] Президентските избори са насрочени за 14 ноември 2021 г.[24] На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур (балотаж на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка Анастас Герджиков – Невяна Митева (22,83%).[25]. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков .

Конфликт с прокуратурата и правителството[редактиране | редактиране на кода]

На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на Иван Гешев за Главен прокурор на България на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.[26] Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,[27][28] както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за разделение на властите.[29] След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,[30] тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември президентът издава указ за назначаването на Гешев.[31] След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на президента. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.[32] Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.[33] Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.[34]

На 9 юли 2020 г. прокурори влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.[35] Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“[36] Тези действия са един от поводите за организираните през юли протести против властта. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на Бойко Борисов. Радев издига лозунги за прогонване на мафията от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.[37][38]

Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.[39][40] По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши магистрати, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.[41] Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Среща между Румен Радев и Владимир Путин, 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни чрез възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти.

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства и председателят на БСП Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. Проучването е организирано през юли от Николай Малинов, обвинен по-късно в шпионаж в полза ва Русия.[42] След спечелените през ноември от генерал Радев избори, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура на своя среща с Нинова, което тя отрича. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че такава среща е имало, и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да опита да преориентира страната от Запада към Русия.[43] По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.[44]

Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата спорадично от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.[45] След руското нападение над Украйна ( Руско-украинска война ), тази тенденция се засилва, като Радев заема колеблива и неясна позиция, която е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в страната, като желание България да бъде представена като неутрална държава.[46] Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нея, и за предоставянето на такава да лобират САЩ. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален списък с неприятелски държави от Русия. По същото време близкият до президента военен министър Стефан Янев,[47] е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.[47] Такова виждане за ненамеса във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от Корнелия Нинова.[48]

По този начин, България и Унгария остават двете страни в ЕС с такава противоречива позиция. Според анализатори евентуални причини за това биха могли да се търсят в корупцията, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на дядо Иван в развитието на България.[49] В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че "неутралитетът" на България към Руско-украинска война е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.[50] Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация агресивна политика, провокативното и недипломатично поведение на руския посланик Елеонора Митрофанова, съпроводено от серия дипломатически и шпионски скандали между двете страни. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и Газпром спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като позорна от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя пета колона.[51]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен
  • Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен[1][2]
  • „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция[52] (2017)
  • „Орден за заслуги“, Малта (2018)
  • „Почетен ключ на Порто“ от президента на Португалия (2019)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Радев се развежда през 2014 г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003).

От 2016 г. има втори брак с Десислава Генчева, от която има доведен син от нейн предишен брак с Георги Свиленски – Страхил.[1][53]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България, Посетен на 22 януари 2017 г.
  2. а б в Генерал-майор Румен Радев. // Министерство на отбраната. Посетен на 11 август 2016 г.
  3. Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД
  4. Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
  5. Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
  6. Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“
  7. Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили
  8. Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили
  9. Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили
  10. Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.
  11. Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)
  12. Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили. // Министерство на отбраната на Република България. Посетен на 2021-03-03.
  13. БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент, БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.
  14. БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, Дневник, 17 август 2016 г.
  15. ​И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, БНТ, 17 август 2016 г.
  16. И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент Архив на оригинала от 2016-08-22 в Wayback Machine., Дир.бг, 18 август 2016 г.
  17. Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев, Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.
  18. Румен Радев е петият президент на България, Дарик Нюз
  19. Кой е Румен Радев? Петият президент!, Днес.бг
  20. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
  21. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
  22. Радев ще се кандидатира за втори мандат
  23. Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат
  24. Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември
  25. Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември
  26. Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.
  27. Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, bTV новините, 25 юли 2019
  28. Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор, в. Дневник, 25 юли 2019
  29. Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност, интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30")
  30. ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“
  31. Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.
  32. Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг.
  33. Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg.
  34. Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.
  35. Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“.
  36. Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. 16.07.2020 г. Дойче Веле.
  37. „И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. Клуб Z, Политика. 25.07.2020.
  38. „Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. БНР. 15.08.2020 г.
  39. Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. Дойче Веле 24.06.2020.
  40. Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. 27 юни 2020 г. Mediapool.bg.
  41. „Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z.
  42. Никола Попов, Румен Радев - от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. 13.10.2021 г., Медиапул.
  43. Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. 10 септември 2019, Свободна Европа.
  44. Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? 11.09.2019 г. Дойче Веле.
  45. Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. 23.05.2018, Дойче Веле.
  46. Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. 15.03.2022, Дойче веле.
  47. а б Лавчиев, Николай и др. "Ужасно неадекватно". Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“. // svobodnaevropa.bg. svobodnaevropa.bg, 2022. Посетен на 2022-03-03.
  48. Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. 24.03.2022 г. Дойче Веле.
  49. Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, 27 март 2022 г., в-к Сега.
  50. Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, БНР, 28.03.2022 год.
  51. Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. 27 април 2020, БНР.
  52. Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки). // OFFNews.bg. Посетен на 24 юни 2017.
  53. 24 часа онлайн, 14.11.2016 г. Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България