Главен прокурор на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Главен прокурор на България
Герб на България
Сотир Цацаров
Действащ
Сотир Цацаров
от 10 януари 2013 г.
Информация
Назначен от Висш съдебен съвет
Създаден 18 декември 1947 г.
Първи Димитър Запрянов
Сайт Официален сайт

Главният прокурор е едноличен държавен орган в България, част от съдебната власт, считан за главен държавен обвинител.

Главният прокурор осъществява надзор и ръководство над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия съдебен съвет. Подпомаган е в дейността си от Главната прокуратура, като е начело на прокуратурата на Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Институцията на главния прокурор е създадена с Димитровската конституция от 1947 г. по съветски образец. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. Главният прокурор се назначава от Народното събрание за 5-годишен срок и се отчита пред него за дейността си. Той получава изключително широки правомощия – да ръководи работата на всички прокурори и следователи, да ги назначава и уволнява, има и право на законодателна инициатива. По-късно главният прокурор получава право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет. През 1979 г. следствието е отделено от прокуратурата.[1]

С Конституцията от 1991 г. част от правомощията на главния прокурор са премахнати, като за сметка на това се увеличава неговата независимост. Мандатът му е увеличен на 7 години и той вече се назначава от Президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като не носи отговорност за действията си, освен в случай, че извърши престъпление.[1]

Главният прокурор ръководи прокуратурата, организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор и издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.) Главният прокурор ежегодно внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

Главни прокурори[редактиране | редактиране на кода]

Главен прокурор Мандат Назначен с решение на Обнародвано Къде
Димитър Запрянов (1) 18 декември 1947 – 10 февруари 1953 VI ВНС
Димитър Запрянов (2) 10 февруари 1953 – 10 април 1954 II НС
Йордан Чобанов 9 април 1954 – 14 март 1959 III НС
Минчо Минчев 14 март 1959 – 8 ноември 1962 IV НС
Иван Вачков (1) 25 декември 1962 – 14 декември 1967 V НС
Иван Вачков (2) 14 декември 1967 – 8 юли 1971 VI НС
Иван Вачков (3) 8 юли 1971 – 16 юни 1976 VII НС
Иван Вачков (4) 16 юни 1976 – 12 юни 1981 VIII НС
Костадин Лютов 17 юни 1981 – 3 май 1987
Васил Мръчков 18 август 1987 – 14 декември 1989
Евтим Стоименов 14 декември 1989 – 6 ноември 1990
Мартин Гунев 1 ноември 1990 – 19 февруари 1992
Иван Татарчев 17 февруари 1992 – 21 февруари 1999
Никола Филчев 16 февруари 1999 – 22 февруари 2006
Борис Велчев 23 февруари 2006 – 2 ноември 2012
Бойко Найденов 6 ноември 2012 – 10 януари 2013 изпълняващ длъжността
Сотир Цацаров 10 януари 2013 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б История на прокуратурата. // Прокуратура на Република България. Посетен на 22 април 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]