Главен прокурор на България
| Главен прокурор на България | |
 | |
| Действащ Ваня Стефанова (и.д.) от 22 април 2026 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Назначен от | Висш съдебен съвет |
| Създаден | 18 декември 1947 г.; за първи път през 1899 г. |
| Първи | Димитър Запрянов |
| Сайт | Официален сайт |
Главният прокурор е едноличен държавен орган в България, част от съдебната власт, считан за главен държавен обвинител.
От 22 април 2026 г. изпълняващ длъжността на Главен прокурор е Ваня Стефанова.[1] Промяна в Закона за съдебната власт от януари 2025 година ограничава оставането му на поста до 21 юли 2025 година.[2] Сарафов продължава фактически да заема длъжността и след това с решение на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,[3] което обаче Върховният касационен съд смята за незаконно.[4]
Главният прокурор осъществява надзор и ръководство над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия съдебен съвет. Подпомаган е в дейността си от Главната прокуратура, като е начело на прокуратурата на Република България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Позицията на главния прокурор е уредена за първи път в българското законодателство през 1899 г., в Княжество България със Закона за устройство на съдилищата, в Глава „Пета“ – „Прокурорски надзор“.[5]
Институцията на главния прокурор е въведена с Димитровската конституция от 1947 г. по съветски образец. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. Главният прокурор се назначава от Народното събрание за 5-годишен срок и се отчита пред него за дейността си. Той получава изключително широки правомощия – да ръководи работата на всички прокурори и следователи, да ги назначава и уволнява, има и право на законодателна инициатива. По-късно главният прокурор получава право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет. През 1979 г. следствието е отделено от прокуратурата.[6]
С Конституцията от 1991 г. част от правомощията на главния прокурор са премахнати, като за сметка на това се увеличава неговата независимост. Мандатът му е увеличен на 7 години и той вече се назначава от Президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като не носи отговорност за действията си, освен в случай, че извърши престъпление.[6]
Главният прокурор ръководи прокуратурата, организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор и издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.
Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.) Главният прокурор ежегодно внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
Главни прокурори
[редактиране | редактиране на кода]| Главен прокурор | Мандат | Назначен с решение на | Обнародвано | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| Димитър Запрянов (1) | 18 декември 1947 – 10 февруари 1953 | VI ВНС | ||
| Димитър Запрянов (2) | 10 февруари 1953 – 10 април 1954 | II НС | ||
| Йордан Чобанов | 9 април 1954 – 14 март 1959 | III НС | ||
| Минчо Минчев | 14 март 1959 – 8 ноември 1962 | IV НС | ||
| Иван Вачков (1) | 25 декември 1962 – 14 декември 1967 | V НС | ||
| Иван Вачков (2) | 14 декември 1967 – 8 юли 1971 | VI НС | ||
| Иван Вачков (3) | 8 юли 1971 – 16 юни 1976 | VII НС | ||
| Иван Вачков (4) | 16 юни 1976 – 12 юни 1981 | VIII НС | ||
| Костадин Лютов | 17 юни 1981 – 3 май 1987 | |||
| Васил Мръчков | 18 август 1987 – 14 декември 1989 | |||
| Евтим Стоименов | 14 декември 1989 – 6 ноември 1990 | |||
| Мартин Гунев | 1 ноември 1990 – 19 февруари 1992 | |||
| Иван Татарчев | 17 февруари 1992 – 21 февруари 1999 | |||
| Никола Филчев | 16 февруари 1999 – 22 февруари 2006 | |||
| Борис Велчев | 23 февруари 2006 – 2 ноември 2012 | |||
| Бойко Найденов | 6 ноември 2012 – 10 януари 2013 | изпълняващ длъжността | ||
| Сотир Цацаров | 10 януари 2013 – 18 декември 2019 | |||
| Иван Гешев | 18 декември 2019 – 15 юни 2023 | |||
| Борислав Сарафов | 16 юни 2023 – 22 април 2026 | изпълняващ длъжността | ||
| Ваня Стефанова | 22 април 2026 – | изпълняваща длъжността (първата жена главен прокурор на България) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Закон за съдебната власт Архив на оригинала от 2020-01-30 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борислав Сарафов е избран за изпълняващ длъжността главен прокурор
- ↑ Промените в Закона за съдебната власт влязоха в сила, спира процедурата за Сарафов
- ↑ "За да не се дестабилизира прокуратурата", ВСС с маневра остави Сарафов на поста
- ↑ Върховният съд каза на Сарафов, че вече не е главен прокурор, докато той е на среща на главните прокурори в ЕС
- ↑ Закона за устройство на съдилищата от 1899 г., Княжество България (чл. 41, предложение второ).
- 1 2 История на прокуратурата // Прокуратура на Република България. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2007. Посетен на 22 април 2008.
