Главен прокурор на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Главният прокурор е едноличен държавен орган в България, част от съдебната власт.

Главният прокурор осъществява надзор и ръководство над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия съдебен съвет. Подпомаган е в дейността си от Главната прокуратура, като е начело на прокуратурата на Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Институцията на главния прокурор е създадена с Димитровската конституция от 1947 г. по съветски образец. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. Главният прокурор се назначава от Народното събрание за 5-годишен срок и се отчита пред него за дейността си. Той получава изключително широки правомощия – да ръководи работата на всички прокурори и следователи, да ги назначава и уволнява, има и право на законодателна инициатива. По-късно главният прокурор получава право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет. През 1979 г. следствието е отделено от прокуратурата.[1]

С Конституцията от 1991 г. част от правомощията на главния прокурор са премахнати, като за сметка на това се увеличава неговата независимост. Мандатът му е увеличен на 7 години и той вече се назначава от Президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като не носи отговорност за действията си, освен в случай, че извърши престъпление.[1]

Главният прокурор ръководи прокуратурата, организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор и издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях. ) Главният прокурор ежегодно внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

Главни прокурори[редактиране | редактиране на кода]

Главен прокурор Мандат Назначен с решение на Обнародвано Къде
Димитър Георгиев Запрянов (1) 18 декември 1947 – 10 февруари 1953 VI ВНС
Димитър Георгиев Запрянов (2) 10 февруари 1953 – 10 април 1954 II НС
Йордан Чобанов 9 април 1954 – 14 март 1959 III НС
Минчо Минчев 14 март 1959 – 8 ноември 1962 IV НС
Иван Вачков (1) 25 декември 1962 – 14 декември 1967 V НС
Иван Вачков (2) 14 декември 1967 – 8 юли 1971 VI НС
Иван Вачков (3) 8 юли 1971 – 16 юни 1976 VII НС
Иван Вачков (4) 16 юни 1976 – 12 юни 1981 VIII НС
Костадин Лютов 17 юни 1981 – 3 май 1987
Васил Мръчков 18 август 1987 – 14 декември 1989
Евтим Христов Стоименов 14 декември 1989 – 6 ноември 1990
Мартин Христов Гунев 1 ноември 1990 – 19 февруари 1992
Иван Татарчев 17 февруари 1992 – 21 февруари 1999
Никола Филчев 16 февруари 1999 – 22 февруари 2006
Борис Велчев 23 февруари 2006 – 2 ноември 2012
Бойко Найденов 6 ноември 2012 – 9 януари 2013 изпълняващ длъжността
Сотир Цацаров 9 януари 2013 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б История на прокуратурата. // Прокуратура на Република България. Посетен на 22 април 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]