Борис Велчев (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за прокурора. За политика от БКП вижте Борис Велчев (политик).
Борис Велчев
български юрист
BorisVelchev.jpg
Роден
26 април 1962 г. (61 г.)
Учил вПърва английска езикова гимназия
Софийски университет
Работил вюрист • учен • съдия
Политика
Главен прокурор
23 февруари 2006 – 2 ноември 2012
Съдия в Конституционния съд
15 ноември 2012 – 15 ноември 2021
Ректор на Висше училище по застраховане и финанси
6 декември 2021 – 6 декември 2025
Борис Велчев в Общомедия

Борис Владимиров Велчев е български юрист и учен, главен прокурор на България в периода 2006 – 2012 г. и съдия в Конституционния съд на България между 2012 и 2021 година. Председател на КС от 2015 до 2021 година. Ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (мандат 2021 – 2025 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Борис Велчев е роден на 26 април 1962 година в София, България. Син е на дипломата Владимир Велчев, член на ЦК на БКП и на юристката Нина Велчева, внук е на Борис Велчев, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП.

Учи в 107 Основно училище „Ламби Кандев“ (сега „Хан Крум“). През 1981 година завършва Английската гимназия в София. През 1987 година завършва висше юридическо образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, а придобива юридическа правоспособност през 1990 година.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1988 и 1990 година работи в Министерския съвет като съветник в отдел „Правен“. През 1990 година става асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. Придобива докторска степен през 1997 г. с дисертация на тема „Имунитетът по наказателно право на Република България“, хабилитира се като доцент през 2002 година, а от 2012 година е професор по наказателно право. През 2015 година придобива научната степен доктор на науките с дисертация на тема „Престъпления против Републиката“.[1]

Преподава Наказателно право и Международно наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където до 2012 година е и ръководител на Катедрата по наказателно-правни науки.

Член е на Консултативния съвет по законодателството при XXXIX и XL народно събрание.

Председател е на Правната секция и член на Бюрото на Съюза на учените в България. След това от 2002 до 2006 година на Правния съвет на президента на Република България.

На 19 януари 2006 година е избран за главен прокурор на България като единствен кандидат и с одобрение 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет. От 23 февруари 2006 до 31 октомври 2012 година е главен прокурор.

От 15 ноември 2012 година Велчев е съдия в Конституционния съд.[2] Председател е на Конституционния съд от 15 ноември 2015 година, като на 14 ноември 2018 година е преизбран за втори мандат.[3][4] Мандатът му като член на КС, а и като председател изтича на 15 ноември 2021 година.[5]

На 6 декември 2021 г. е избран с 4-годишен мандат за ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.[6]

Борис Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати.

Владее английски и руски език.

Борис Велчев е превеждал от английски език романи на Греъм Грийн и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблеми на наказателната политика в република България" ISBN 9789542811466 (2012 г.; издателство Сиела)[7]
  • „Престъпления против републиката" ISBN 9789542815990 (2014 г.; издателство Сиела)[8]
  • „Престъпления от частен характер" ISBN 9789542816607 (2015 г.; издателство Сиела)[9]
  • „Международно наказателно право" ISBN 9789542817208 (2015 г.; издателство Сиела)[10]
  • „Робството и българското наказателно право" ISBN 9789542820185 (2016 г.; издателство Сиела)[11]
  • „Обществената опасност и българското наказателно право" ISBN 9789542823537 (2017 г.; издателство Сиела)[12]
  • „По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК" ISBN 9789542836667 (2021 г.; издателство Сиела)[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Борис Владимиров Велчев в НАЦИД.
  2. ↑ Указ № 384 от 31 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  3. ↑ Бившият главен прокурор Борис Велчев е избран за председател на Конституционния съд. // www.capital.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  4. ↑ Преизбраха Борис Велчев за председател на Конституционния съд. // www.btvnovinite.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  5. ↑ Конституционният съд вече има нов председател. // www.bgonair.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  6. ↑ Борис Велчев е новият ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  7. ↑ Проблеми на наказателната политика в република България. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  8. ↑ Престъпления против републиката. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  9. ↑ Престъпления от частен характер. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  10. ↑ Международно наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  11. ↑ Робството и българското наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  12. ↑ Обществената опасност и българското наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  13. ↑ По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Велчев_(юрист)&oldid=11481332“.