Борис Велчев (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за прокурора. За политика от БКП вижте Борис Велчев (политик).

Борис Велчев
български юрист
BorisVelchev.jpg
Роден
26 април 1962 г. (60 г.)

Учил вПърва английска езикова гимназия
Софийски университет
Работил вюристученсъдия
Политика
Главен прокурор
23 февруари 2006 – 2 ноември 2012
Съдия в Конституционния съд
15 ноември 2012 – 15 ноември 2021
Ректор на Висше училище по застраховане и финанси
6 декември 2021 – 6 декември 2025
Борис Велчев в Общомедия

Борис Владимиров Велчев е български юрист и учен, главен прокурор на България в периода 2006 – 2012 г. и съдия в Конституционния съд на България между 2012 и 2021 година. Председател на КС от 2015 до 2021 година. Ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (мандат 2021 – 2025 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Борис Велчев е роден на 26 април 1962 година в София, България. Син е на дипломата Владимир Велчев, член на ЦК на БКП и на юристката Нина Велчева, внук е на Борис Велчев, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП.

Учи в 107 Основно училище „Ламби Кандев“ (сега „Хан Крум“). През 1981 година завършва Английската гимназия в София. През 1987 година завършва висше юридическо образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, а придобива юридическа правоспособност през 1990 година.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1988 и 1990 година работи в Министерския съвет като съветник в отдел „Правен“. През 1990 година става асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. Придобива докторска степен през 1997 г. с дисертация на тема „Имунитетът по наказателно право на Република България“, хабилитира се като доцент през 2002 година, а от 2012 година е професор по наказателно право. През 2015 година придобива научната степен доктор на науките с дисертация на тема „Престъпления против Републиката“.[1]

Преподава Наказателно право и Международно наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където до 2012 година е и ръководител на Катедрата по наказателно-правни науки.

Член е на Консултативния съвет по законодателството при XXXIX и XL народно събрание.

Председател е на Правната секция и член на Бюрото на Съюза на учените в България. След това от 2002 до 2006 година на Правния съвет на президента на Република България.

На 19 януари 2006 година е избран за главен прокурор на България като единствен кандидат и с одобрение 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет. От 23 февруари 2006 до 31 октомври 2012 година е главен прокурор.

От 15 ноември 2012 година Велчев е съдия в Конституционния съд.[2] Председател е на Конституционния съд от 15 ноември 2015 година, като на 14 ноември 2018 година е преизбран за втори мандат.[3][4] Мандатът му като член на КС, а и като председател изтича на 15 ноември 2021 година.[5]

На 6 декември 2021 г. е избран с 4-годишен мандат за ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.[6]

Борис Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати.

Владее английски и руски език.

Борис Велчев е превеждал от английски език романи на Греъм Грийн и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проблеми на наказателната политика в република България" ISBN 9789542811466 (2012 г.; издателство Сиела)[7]
  • „Престъпления против републиката" ISBN 9789542815990 (2014 г.; издателство Сиела)[8]
  • „Престъпления от частен характер" ISBN 9789542816607 (2015 г.; издателство Сиела)[9]
  • „Международно наказателно право" ISBN 9789542817208 (2015 г.; издателство Сиела)[10]
  • „Робството и българското наказателно право" ISBN 9789542820185 (2016 г.; издателство Сиела)[11]
  • „Обществената опасност и българското наказателно право" ISBN 9789542823537 (2017 г.; издателство Сиела)[12]
  • „По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК" ISBN 9789542836667 (2021 г.; издателство Сиела)[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Владимиров Велчев в НАЦИД.
  2. Указ № 384 от 31 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  3. Бившият главен прокурор Борис Велчев е избран за председател на Конституционния съд. // www.capital.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  4. Преизбраха Борис Велчев за председател на Конституционния съд. // www.btvnovinite.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  5. Конституционният съд вече има нов председател. // www.bgonair.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  6. Борис Велчев е новият ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. // www.24chasa.bg. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  7. Проблеми на наказателната политика в република България. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  8. Престъпления против републиката. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  9. Престъпления от частен характер. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  10. Международно наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  11. Робството и българското наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  12. Обществената опасност и българското наказателно право. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)
  13. По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК. // www.ciela.com. Посетен на 2022-14-02. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]