Конституционен съд на България
| Конституционен съд на България | |
|---|---|
| Информация | |
| Основан | 1991 г. |
| Тип | конституционен съд, конституционен орган |
| Юрисдикция | България |
| Седалище | София |
| Състав | 12 съдии |
| Назначаване |
на квотен принцип: •4 от Народното събрание: •4 от президента •4 от членовете на ВКС и ВАС |
| Служба | 9 години |
| Статут | Конституция на Република България |
| www.constcourt.bg | |
| Конституционен съд на България в Общомедия | |
Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г.
История[редактиране | редактиране на кода]
При първата – Търновската конституция на България, такъв орган не е съществувал никъде в Европа, а при втората и третата (т. нар. „Димитровска конституция“ и „Живкова конституция“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, приемащо законите. При приемането на Конституцията на Република България, през 1991 г. подобно на конституционния съд в други демократични държави, се предвижда независим орган, който да се изказва по такива въпроси. Първият състав на Конституционния съд на България е избран през септември 1991 г.[1] и взима първите си две решения до края на същата година.
Функции[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно чл. 149 – 152 от Конституцията неговите функции са следните:
На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.
На второ място КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за „кухи структури“ в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.
Следващата функция на КС е описана в чл. 149, ал. 1, т. 3, който гласи: „... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи“. На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
Четвъртата функция на КС се оказа много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: „... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата „преди ратификация“, което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор НЕ ТРЯБВА ДА Е ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“ От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.
Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепредзидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1, т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление – държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.[2]
В периода 2018 – 2021 година съдът включва I състав от IV мандат:
| Съдия | Начало на мандата | Избран от |
|---|---|---|
| Борис Велчев (председател) | 2012 | Президент |
| Анастас Анастасов | 2012 | Народно събрание |
| Георги Ангелов | 2012 | ВКС и ВАС |
| Гроздан Илиев | 2013 | Народно събрание |
| Филип Димитров | 2015 | Президент |
| Мариана Карагьозова-Финкова | 2015 | Президент |
| Константин Пенчев | 2015 | Народно събрание |
| Таня Райковска | 2015 | ВКС и ВАС |
| Атанас Семов | 2018 | Президент |
| Красимир Влахов | 2018 | Народно събрание |
| Надежда Джелепова | 2018 | ВКС и ВАС |
| Павлина Панова | 2018 | ВКС и ВАС |
Председатели[редактиране | редактиране на кода]
| № | Председател | Портрет | Мандат | Статут | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| 1 | Асен Димитров Манов (1) | 3 октомври 1991 – 18 октомври 1994 | първи мандат | ||
| Асен Димитров Манов (2) | 18 октомври 1994 – 14 октомври 1997 | втори мандат | |||
| 2 | Живко Стоянов Сталев | 14 октомври 1997 – 19 октомври 2000 | първи мандат | ||
| 3 | Христо Веселинов Данов | 19 октомври 2000 – 17 февруари 2003 | първи мандат | ||
| 4 | Неделчо Крумов Беронов (1) |  |
17 февруари 2003 – 28 февруари 2003 | временен | |
| 5 | Румен Петров Янков (1) | 28 февруари 2003 – 28 октомври 2003 | временен | ||
| 6 | Неделчо Крумов Беронов (2) | |
28 октомври 2003 – 3 октомври 2006 | първи мандат | |
| 7 | Васил Стоянов Гоцев | 3 октомври 2006 – 8 ноември 2006 | временен | ||
| 8 | Румен Петров Янков (2) | 8 ноември 2006 – 9 октомври 2009 | първи мандат | ||
| 9 | Димитър Великов Токушев (1) | 9 октомври 2009 – 16 ноември 2009 | временен | ||
| 10 | Евгени Петров Танчев | 16 ноември 2009 – 15 ноември 2012 | първи мандат | ||
| 11 | Цанка Тодорова Цанкова | 16 ноември 2012 – 3 март 2013 | временен | ||
| 12 | Димитър Великов Токушев (2) | 4 март 2013 – 11 ноември 2015 | първи мандат | ||
| 13 | Борис Велчев (1) | 16 ноември 2015 -14 ноември 2018 | първи мандат | ||
| 14 | Борис Велчев (2) | 14 ноември 2018 – | втори мандат | ||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г.. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 297.
- ↑ Александров, Петър. Гузна правна акробатика // Сега 14.9.2006
Ташев, Р. Обща теория на правото
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт
- Глава 8 от Конституцията на Република България
- Закон за Конституционния съд
- Конституционният съд и решенията му по вероизповедни въпроси
- Конституционен съд, епизод 12 от Политически пъзел – 5-минутно видео, обясняващо отговорностите на Конституционния съд