Президент на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Президент на България
Standard of the President of Bulgaria.svg
Щандарт на Президента на България
Rumen Radev.jpg
Действащ
Румен Радев
от 22 януари 2017
Информация
Обръщение Негово Превъзходителство
Седалище Ларго, София
Назначен от Преки избори
Мандат Пет години, с едно преизбиране
Създаден 3 април 1990
Първи Петър Младенов
Заместник Илияна Йотова
Заплата 5 568 лева на месец
Сайт www.president.bg
Сградата на Президентството

Президентът на България е държавният глава на Република България, който е сред органите на държавната власт. Той се подпомага от вицепрезидент.

Като институция Президентът на България разполага с редица функции и правомощия, които са регламентирани в Глава четвърта на Конституцията на Република България от 1991 г. Президентът на републиката се избира пряко от избирателите за срок от 5 години. За първи президент на републиката е избран Желю Желев. В момента действащ президент е Румен Радев, а негов вицепрезидент е Илияна Йотова.

В Третата българска държава функциите на държавен глава са изпълнявани от монарха (княз и цар), регентството, а по-късно от колективни органи като председател на Временно председателство на Народната република, председател на президиум на Народното събрание, председател на Държавния съвет на Народна република България. Предшественик на днешния президентския орган е институцията председател (президент) на Републиката (1990 – 1992).

История на институцията[редактиране | редактиране на кода]

Централен вход и гвардейци на Президентството на Република България

Историята на президентската институция в България е сравнително кратка и е свързана с преустройството на държавата след падането на комунизма. С новото структуриране на институциите в контекста на този преход на България към демокрация и пазарна икономика, президентската институция в България става факт с приемането на новата конституция на страната на 12 юли 1991 г. Първият президент на Република България е докторът по философия Желю Желев. Той печели президентските избори от 1992 г. с пряк вот, съгласно разпоредбите на новата конституция. [1] Негов вицепрезидент е поетесата Блага Димитрова.

Вторите избори за президент, проведени през 1996 г. са спечелени от Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г., като негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев. През 2001 г. Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи на втория тур от Георги Първанов. Изборите са проведени през ноември 2001 г. Така за трети президент на България е избран Георги Първанов, а за негов вицепрезидент - Ангел Марин. Те встъпват в длъжност на 22 януари следващата година. Двойката е преизбрана през 2006 г. След изтичането на втория им мандат, на втория тур на изборите през 2011 г. за президент е избран Росен Плевнелиев, а за негов вицепрезидент - Маргарита Попова. Те полагат клетва на 19 януари 2012 г. и встъпват в длъжност на 22-ри същия месец. На изборите през 2016 за президент е избран генералът от запаса Румен Радев, а за негов вицепрезидент - евродепутатката Илияна Йотова. Те полагат клетва на 19 януари 2017 г. и встъпват в длъжност на 22-ри същия месец.

Заплатата, която получава българският президент, е равна на две месечни възнаграждения на народните представители. Така през март 2010 г. тя е възлизала на 4 614 лева[2][3]

Избор[редактиране | редактиране на кода]

Изборът на президента на Република България е описан в член 93 на конституцията на Република България. Според него президентът се избира пряко от народа за срок от 5 години. Той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години и не може да бъде избиран повече от два пъти. Също така президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.

Функции и правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Работният кабинет на президента на България

Функциите и правомощията на президента са уредени в Глава четвърта „Президент на републиката“, от чл. 92 вкл. до чл. 104 вкл., от Конституцията на Република България. Президентът:

  • дава и възстановява българско гражданство;
  • назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители;
  • упражнява право на помилване;
  • опрощава несъбираеми държавни вземания;
  • упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане);
  • е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България;
  • назначава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на МС. [4]

Изборни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на България има правото да насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление. Той определя дата за произвеждане на национален референдум, след решение на Народното събрание за провеждането му.

Законодателни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът няма пряка законодателна власт. Той обаче има право да се произнася по всеки закон, като го върне за преразглеждане в Народното събрание. Това е по-популярно като „вето“, макар да се различава от класическия вид вето, каквото има например президентът на САЩ. Президентът има право обаче да инициира промени в Конституцията.

Представителни[редактиране | редактиране на кода]

Президентът представлява държавата в международните отношения. Той има правото да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет и без да е необходимо да бъде специално упълномощаван.

Арбитражна функция[редактиране | редактиране на кода]

Служи за осигуряване на нормални отношения между държавните органи при осъществяване на властта.

Отбрана и сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет. Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да:

  • обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България, или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната;
  • обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет;
  • обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано.

Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

Президентът се подпомага от вицепрезидента. Вицепрезидентът не замества президента в случай на отсъствие, а встъпва в длъжността на президент само при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента до провеждането на нов избор за президент. Вицепрезидентът няма фиксирани собствени правомощия. Той придобива правомощия по изключение, ако президентът му възложи част от своите по член 98 от българската конституция. Пример за това може да е назначаването и освобождаването на служители от президентството; предоставянето, възстановяването, освобождаването и лишаването от българско гражданство; предоставянето на убежище и помилването на осъдени.

„Вицепрезидент“ по принцип е рядка институция по света. В България позицията е създадена по подобие на американския опит в началото на демократичните промени. Вицепрезидентът може да има важна функция при опазване на демокрацията. Той прави невъзможно обсебването на цялата власт от министър-председателя – например след отстраняване на президента, след покушение и др. В този случай властта би преминала към вицепрезидента, а не към министър-председателя.

Отговорност[редактиране | редактиране на кода]

Президентът може да бъде подведен под отговорност – чл. 103, когато нарушава Конституцията или измени на националните интереси на страната. Отговорността в тези случаи може да му бъде потърсена само пред Конституционния съд на РБ, като той не може да се самосезира. Обвинението се повдига от Народното събрание и условията за това са уредени в чл. 103 ал. 2 от Конституцията. Правени са три опита за подвеждането под отговорност и отстраняването на президента Първанов по времето на неговия мандат.

Прекратяване на мандат[редактиране | редактиране на кода]

Според конституцията мандатът на президента се прекъсва при:

  • Изтичане на мандата;
  • подаване на оставка пред Конституционния съд (За историята на институцията няма такъв случай; единственият главнокомандващ, за когото може да се твърди, че е подал оставка, е председателят (президентът) Петър Младенов);
  • трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
  • при условията на чл. 103; (Импийчмънт);
  • смърт.

Списък на президентите[редактиране | редактиране на кода]

От създаването на президентската институция в страната, България е имала следните президенти:

Президент (мандат) Портрет Мандат от–до Партия
Петър Младенов P.mladenov.jpg 3 април 1990 – 6 юли 1990 Българска социалистическа партия
1 Желю Желев (1) Zhelev-1990.jpg 1 август 1990 – 22 януари 1992 Съюз на демократичните сили
Желю Желев (2) 22 януари 1992 - 22 януари 1997 Съюз на демократичните сили
2 Петър Стоянов Petar stoyanov.jpg 22 януари 1997 – 22 януари 2002 Обединени демократични сили
3 Георги Първанов (1) Georgi S. Parvanov.jpg 22 януари 2002 – 22 януари 2007 Българска социалистическа партия
Георги Първанов (2) 22 януари 2007 – 22 януари 2012 Българска социалистическа партия / Инициативен комитет
4 Росен Плевнелиев Rosen Plevneliev 2015.jpg 22 януари 2012 – 22 януари 2017 безпартиен / ГЕРБ
5 Румен Радев Rumen Radev.jpg 22 януари 2017 – безпартиен / Инициативен комитет, включващ представители на БСП

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История и правомощия на българския президент, www.president.bg, видяно на 20.09.2008
  2. Косовският президент си намали заплатата, www.lev.bg 12.09.2008
  3. Цачева: Не си увеличавам заплатата сама, www.vesti.bg 26.04.2010
  4. Конституция на Република България, Глава четвърта:Президент на Републиката

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]