Държавно устройство на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите. Основен закон в България е конституцията, приета през 1991 година.

Държавни институции[редактиране | редактиране на кода]

Държавна институция/ помощен орган Име От Мандат
Президент на България Росен Асенов Плевнелиев 22 януари 2012 първи
Вицепрезидент на България Маргарита Стефанова Попова 22 януари 2012 първи
Министър-председател на България Бойко Методиев Борисов 7 ноември 2014 втори
Председател на Народното събрание на България Цецка Цачева Данговска 27 октомври 2014 втори
Председател на Конституционния съд на България Димитър Великов Токушев 4 март 2013 първи
Главен прокурор на България Сотир Стефанов Цацаров 21 декември 2012 първи

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Националната гвардия пред Президентството

Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът има право да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. В дейността си се подпомага от вицепрезидент.

Изпълнителна власт[редактиране | редактиране на кода]

Министерски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове - ресорни министри.

Законодателна власт[редактиране | редактиране на кода]

В България законодателната власт се осъществява посредством Народното събрание. В него участват 240 депутати, които се събират на парламентарни заседания, за да предлагат, обсъждат и гласуват евентуални промени в законите.

Народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на парламента (народното събрание)

Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.

Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Изборите за 41-то Народно събрание са проведени на 5 юли 2009 г.

Парламентарни групи Получени гласове Пропорционално Мажоритарно Общо
Граждани за европейско развитие на България 1 678 583 91 26 117 *
БСП и Коалиция за България 748 114 40 0 40
Движение за права и свободи 592 381 32 5 37 *
Партия Атака 395 707 21 0 21
Синята коалиция 285 671 15 0 15
Ред, законност и справедливост** 174 570 10 0 10
Общо: 3 893 286 209 31 240

Изборите за 43-то Народно събрание са проведени на 5 октомври 2014 г.

Парламентарни групи Получени гласове Пропорционално Мажоритарно Общо
Граждани за европейско развитие на България 1 072 491 84
БСП лява България 505 527 39
Движение за права и свободи 487 134 38
Реформаторски блок 291 806 23
Патриотичен фронт 239 101 19
България без цензура (в парламента са

„Български демократичен център“) *

186 938 15**
Партия Атака 148 262 11
Алтернатива за българско възраждане 136 223 11
Общо: 3 067 482 240

Съдебна система[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите и страната. Висшият съдебен съвет на България се състои от 25 членове, които се избират за срок от 5 години. За да се осъществи ефективно управление на страната, държавата извършва административно-териториално деление, като се определят границите на така наречените административно-териториални единици. В исторически план това деление е претърпявало редица изменения. Правосъдието в България се осъществява от:

По Конституция към съдебната власт се числят и Прокуратурата и Следствието.

Конституционен съд[редактиране | редактиране на кода]

Конституционният съд на България (КС) е създаден с българската конституция от 1991 г. Той отговаря при запитване по съобразността с конституцията на законите и другите актове на Народното събрание и указите на президента.

Местно самоуправление[редактиране | редактиране на кода]

В РБ се балансира държавната политика по места (областите) с местното самоуправление. Основна административно-териториална единица е общината. Към 2010 г. има 264 общини.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на областите в България

Административното деление в България е двустепенно - общини и области.

От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Закони:

|}|}|}