Съдебна система на България
Съдебната система на България е съвкупността от институции, които въплъщават една от трите власти в страната – съдебната (другите две са изпълнителна и законодателна). На първо място устройството на съдебната система е уредено в Конституция на Република България (КРБ), а след това и в други нормативни актове, най-важен от които е Законът за съдебната власт.
Конституционна уредба на съдебната власт[редактиране | редактиране на кода]
В чл. 8. на КРБ е потвърдено разделението на властите в страната.
„ | Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. | “ |
— Конституция на РБ |
Въпросите, касаещи съдебната власт, са уредени в Глава 6. „Съдебна власт“ (чл. чл. 117-134) на КРБ.
Структура на съдебната система[редактиране | редактиране на кода]
Съдебната система в България най-общо разделя магистратите на три категории: съдии, прокурори и следователи. Всички те се ползват с имунитет, подобно на народните представители.
По закон съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС) и Конституционен съд (КС). Съществува и арбитражен съд, но той не е държавна институция. Административните съдилища, начело с Върховния административен съд, са мястото където се разглеждат дела, свързани с държавната администрация. В гражданските съдилища (окръжни и районни) се разглеждат граджански и наказателни дела. В апелативните съдилища се разглеждат обжалваните дела на втора инстанция. Най-висшата (трета) инстанция на последните е Върховният касационен съд.
Прокуратурата (или държавно обвинение) е тази, която трябва да повдига обвинения за накърнени интереси на държавата или злоупотреба със служебно положение. Следствието ѝ е подчинено и има за задача да събира доказателства в съдействие с полицията.
Дела, свързани с тълкувания на Конституцията, се разглеждат от 12-членния Конституционния съд.
Висшият съдебен съвет (ВСС) е 25-членен автономен колективен орган, който се счита за правителството на съдебната власт. С промени от 2015 г., заради различната специфика на дейностите им, ВСС е разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Министърът на правосъдието участва в заседанията на ВСС, но без право на глас, защото е представител на изпълнителната власт.
Скандали в съдебната система[редактиране | редактиране на кода]
Казусът със съдия Румяна Ченалова[редактиране | редактиране на кода]
Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан (фр. Xavier Lapeyre de Cabanes) публично изказва съмнения (2014), че съдия Румяна Ченалова неправомерно е отнела собствеността на френско предприятие в полза на други лица. След изнесената информация е последвало изслушване на съдия Ченалова от ВСС. Част от членовете на ВСС, сред които и Калин Калпакчиев, смятат, че тя е излъгала ВСС в частта относно това, че не познава назначения синдик по делото с френското предприятие.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Opinion on the draft Act to amend and supplement the Constitution (in the field of the Judiciary) of the Republic of Bulgaria, adopted by the Venice Commission at its 104th Plenary Session (Venice, 23-24 октомври 2015)
- Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. 2014 г.
- Съдебни системи в държавите-членки - България
- Висшият съдебен съвет е разнищен в новия доклад на ЕК
- Съдебна власт, епизод 10 от Политически пъзел – 5-минутно видео, обясняващо разпределението на ролите в съдебната система в България
- Съдебна власт – епизод от поредицата „300 минути право“