Съдебна система на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Съдебната система на България е съвкупността от институции, които въплъщават една от трите власти в страната – съдебната (другите две са изпълнителна и законодателна). На първо място устройството на съдебната система е уредено в Конституция на Република България (КРБ), а след това и в други нормативни актове, най-важен от които е Законът за съдебната власт.

Конституционна уредба на съдебната власт[редактиране | редактиране на кода]

В чл. 8. на КРБ е потвърдено разделението на властите в страната.

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

— Конституция на РБ

Въпросите, касаещи съдебната власт, са уредени в Глава 6. „Съдебна власт“ (чл. чл. 117-134) на КРБ.

Структура на съдебната система[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната система в България най-общо разделя магистратите на три категории: съдии, прокурори и следователи. Всички те се ползват с имунитет, подобно на народните представители.

По закон съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд (ВАС) и Конституционен съд (КС). Съществува и арбитражен съд, но той не е държавна институция. Административните съдилища, начело с Върховния административен съд, са мястото където се разглеждат дела, свързани с държавната администрация. В гражданските съдилища (окръжни и районни) се разглеждат граджански и наказателни дела. В апелативните съдилища се разглеждат обжалваните дела на втора инстанция. Най-висшата (трета) инстанция на последните е Върховният касационен съд.

Прокуратурата (или държавно обвинение) е тази, която трябва да повдига обвинения за накърнени интереси на дръжвата или злоупотреба със служебно положение. Следствието ѝ е подчинено и има за задача да събира доказателства в съдействие с полицията.

Дела, свързани с тълкувания на Конституцията се разглеждат от 12-членния Конституционния съд.

Висшият съдебен съвет (ВСС) е 25-членен автономен колективен орган, който се счита за правителството на съдебната власт. С промени от 2015 г., заради различната специфика на дейностите им, ВСС е разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Министърът на правосъдието участва в заседанията на ВСС, но без право на глас, защото е представител на изпълнителната власт.

Скандали в съдебната система[редактиране | редактиране на кода]

Казусът със съдия Румяна Ченалова[редактиране | редактиране на кода]

Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан (фр. Xavier Lapeyre de Cabanes) публично изказва съмнения (2014), че съдия Румяна Ченалова неправомерно е отнела собствеността на френско предприятие в полза на други лица. След изнесената информация е последвало изслушване на съдия Ченалова от ВСС. Част от членовете на ВСС, сред които и Калин Калпакчиев, смятат, че тя е излъгала ВСС в частта относно това, че не познава назначения синдик по делото с френското предприятие.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]