Държавно устройство на Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Азербайджан е полупрезидентска република.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с конституцията от 1995 г. (с включените изменения), Азербайджан е президентска република. Държавен глава – президент, избран чрез преки избори за петгодишен мандат (от 15 октомври 2003 г. – Илхам Алиев, лидер на партия Нов Азербайджан – (НА)). На държавния глава са предоставени големи правомощия в законодателната и изпълнителната власт. Законодателната власт – еднокамерна, Народно събрание (Милли Меджлис), избирано за 5 години. Правото на глас, имат гражданите на страната, които са навършили 18-годишна възраст. Върховен орган на изпълнителната власт е кабинета на министрите, назначени от президента и се одобрява от Милли Меджлис. Началник на кабинета – министър-председател (от 2003 – Артур Расизад).

В административно отношение Азербайджан е разделен на 59 области, 11 града и автономната република Нахичеван. Последната има своя собствена конституция, собствен парламент и правителство.

Съдебни производства се извършват от местните съдилища и Върховния съд, които се занимават с наказателни и граждански дела. Върховният съд се избира от парламента за срок от пет години. Действа Конституционен съд.

Органите на Законодателната и изпълнителната власт.[редактиране | редактиране на кода]

В Азербайджанската съветска социалистическа република, органа на управление на местно ниво, включвали Комунистическата партия, Съвета на народните депутати и изпълнителния комитет, а на Републиканската – Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан, Висшия съвет и Съвета на министрите. Централния комитет на комунистическата партия на Азербайджан взела решение, Висшия съвет да ги предоставя под формата на закони, а на Министерския съвет осигурява изпълнението на законите и техните решения. От 1969 – 1982 република Азербайджан била ръководена от първи секретар на „ЦК“ Х.А.Алиев, а след това станал първият заместник-председател на Министерския съвет в СССР. През 1987 г. Алиев се връща в Баку и е назначен за председател на Върховния Меджлиса на Нахичеванската автономна република.

Постът президент е въведен в Република Азербайджан през 1991 година. Президентът се избирал на общи избори с тайно гласуване за период от 5 години и не повече от два мандата.

Действията на властите са регламентирани от Конституцията, приета с референдум през ноември 1995 година.

Съдебна система[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната система на страната като цяло е близка до съществуващите в страните от бившия Съветски съюз. Най-високата съдебна инстанция е Върховният съд, избиран от парламента за срок от пет години. Съдът се състои от камарата на наказателни и граждански дела. Съдебните производства се осъществяват от местните съдилища.

Политически партии[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 1990 г. в Азербайджан, официално действа многопартийна система, но опозицията обвинява правителството в авторитарно управление и преследване на дисиденти. Управляващата партия, която доминира на политическата сцена в страната – Нов Азербайджан (НА). Тя е основана през 1992 г. от бившия първи секретар на Комунистическата партия (1969 – 1982), Х.А.Алиев, който по това време е начело на Нахичеванската автономна република. Партията заема умерено консервативната позиция с цел да преобразува Азербайджан в модерна светска държава с пазарна икономика. Спечелва парламентарните избори през 1996 година. През 2000 г., спечелва 75 от 125 места в Милли Меджлис. След като се оттегля от политическата сцена президента Х.А. Алиев, ръководител на НА става фактически новия президент Илхам Алиев.

Опозиционни партии[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджанската партия Народен фронт – основана през 1989 г. като либерално-националистическо обединение – народен фронт, управлявала през 1992 – 1993. На изборите през 2000 година печели 6 места в Милли Меджлис. Лидерите – Али Каримли, Мирмахмуд Мирали-огли, Кудрат Хасангулиев.

Партия Гражданска солидарност – либерална. На изборите през 2000 година печелят 3 места в парламента. Лидер – Сабир Рустанмханли.

Комунистическата партия на Азербайджан – възстановява се отново през 1993 г., наследник на Комунистическата партия. През 2000 г. тя спечелва 2 места в парламента. Лидер – Рамиз Ахмадов.

Партия за Национална независимост – основана през 1992 г., дясна партия. Създадена от бивши членове на Народния фронт. През 2000 г. тя спечелва две места в Милли Меджлис. Лидер – Етибар Мамедов.

Също така има: Либерална партия (Лидер – Лала Шевкет Хаджиева) Демократическа партия (лидер – Расул Гулиев), Партия Алианс за Азербайджан (1 място); и др.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Една от първите стъпки, които последваха обявяването на независимост е било създаването на Министерството на отбраната, чиято задача била да реформира въоръжените сили. Въоръжените сили включват сухопътни войски, флот, ВВС, сили за противовъздушна отбрана и граничари. Въоръжените сили са 69 500 души. военните разходи на Азербайджан се оценяват на 40 млрд. манати (77 млрд. лв.)

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

21 декември 1991 година Азербайджан се присъединил към Общността на независимите държави (ОНД). 2 март 1992 година той е бил приет в ООН, а по-късно присъединен и към други международни организации. Специални отношения се поддържат със съседните мюсюлмански страни – Турция и Иран. Към нерешените международни въпроси се отнасят – Карабахския проблем и липсата на споразумение за границите между Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан в Каспийско море.

Азербайджан е със статут на поканен член на Съвета на Европа и е член на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), на организацията на ислямския конгрес (ОИК), ОССЕ, НАТО „Партньорство за мир“, Световна търговска организация (СТО) със статут на наблюдател и т.н.

Президентът е държавен глава на Азербайджан, представлява страната в чуждестранните отношения, олицетворява единството на народа, представлява гарант за независимостта и териториалната цялост на страната, спазването на международните споразумения и договори, гарант за независимостта на съдебната власт и върховен командващ Въоръжените сили.

Изпълнителна власт[редактиране | редактиране на кода]

Министър-председател се назначава от президента, одобрен от „Народното събрание“. Президентът назначава всички в кабинета на ниво държавни администратори (министри, ръководители на други централни изпълнителни органи).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]