Направо към съдържанието

Държавно устройство на Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Азербайджан е полупрезидентска република.

В съответствие с конституцията от ноември 1995 г. (с включените изменения), Азербайджан е президентска република. Държавен глава е президентът, избран чрез преки избори за петгодишен мандат.

Постът президент е въведен в Република Азербайджан през 1991 година, когато за първи президент е избран Аяз Муталибов.[1] Първоначално конституцията ограничава броя мандати на президента до два, но конституционна промяна през 2009 г. сваля това ограничение.[2]

Президентът е държавен глава на Азербайджан, представлява страната в чуждестранните отношения, олицетворява единството на народа, представлява гарант за независимостта и териториалната цялост на страната, спазването на международните споразумения и договори, гарант за независимостта на съдебната власт и върховен командващ Въоръжените сили. На държавния глава са предоставени и големи правомощия в законодателната и изпълнителната власт.

Действащият президент на Азербайджан от 2003 г. е Илхам Алиев, който поема властта от баща си Хейдар Алиев.[2][3] Първата дама Мехрибан Алиева от 2017 г. е също и вицепрезидент на Азербайджан.[4]

Органи на законодателната и изпълнителната власт

[редактиране | редактиране на кода]

Законодателната власт е еднокамерен парламент, Мили Меджлис, избиран за 5 години. Право на глас имат гражданите на страната, които са навършили 18-годишна възраст.

Върховен орган на изпълнителната власт е кабинетът на министрите, назначен от президента и одобрен от Мили Меджлис. Началник на кабинета е министър-председателят. Президентът назначава и всички в кабинета на ниво държавни администратори (министри, ръководители на други централни изпълнителни органи).

В административно отношение Азербайджан е разделен на 59 области, 11 града и автономната република Нахичеван. Последната има своя собствена конституция, собствен парламент и правителство.

Съдебната система на страната като цяло е близка до съществуващите в страните от бившия Съветски съюз. Най-високата съдебна инстанция е Върховният съд, избиран от парламента за срок от пет години. Съдът се състои от камарата на наказателни и граждански дела. Съдебните производства се осъществяват от местните съдилища. Действа Конституционен съд.

Политически партии

[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 1990 г. в Азербайджан официално действа многопартийна система, но опозицията обвинява правителството в авторитарно управление и преследване на дисиденти. Управляващата партия, която доминира на политическата сцена в страната – Нов Азербайджан (НА). Тя е основана през 1992 г. от бившия първи секретар на Комунистическата партия (1969 – 1982), Х.А.Алиев, който по това време е начело на Нахичеванската автономна република. Партията заема умерено консервативната позиция с цел да преобразува Азербайджан в модерна светска държава с пазарна икономика. Спечелва парламентарните избори през 1996 година. През 2000 г., спечелва 75 от 125 места в Мили Меджлис. След като се оттегля от политическата сцена президента Х.А. Алиев, ръководител на НА става фактически новият президент Илхам Алиев.

Опозиционни партии

[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджанската партия „Национален фронт“ е основана през 1989 г. като либерално-националистическо обединение и управлява през 1992 – 1993. На изборите през 2000 година печели 6 места в Мили Меджлис. Лидерите ѝ са Али Каримли, Мирмахмуд Мирали-огли, Кудрат Хасангулиев.[2]

Партия Гражданска солидарност – либерална. На изборите през 2000 година печелят 3 места в парламента. Лидер – Сабир Рустанмханли.

Комунистическата партия на Азербайджан – възстановява се отново през 1993 г., наследник на Комунистическата партия. През 2000 г. тя спечелва 2 места в парламента. Лидер – Рамиз Ахмадов.

Партия за Национална независимост – основана през 1992 г., дясна партия. Създадена от бивши членове на Народния фронт. През 2000 г. тя спечелва две места в Мили Меджлис. Лидер – Етибар Мамедов.

Също така има: Либерална партия (Лидер – Лала Шевкет Хаджиева) Демократическа партия (лидер – Расул Гулиев), Партия Алианс за Азербайджан (1 място); и др.

Една от първите стъпки, които последваха обявяването на независимост, е било създаването на Министерството на отбраната, чиято задача била да реформира въоръжените сили. Въоръжените сили включват сухопътни войски, флот, военновъздушни сили, сили за противовъздушна отбрана и граничари. Въоръжените сили са 69 500 души. Военните разходи на Азербайджан се оценяват на 40 млрд. манати (77 млрд. лв.).

21 декември 1991 година Азербайджан се присъединил към Общността на независимите държави (ОНД). На 2 март 1992 година той е бил приет в ООН, а по-късно присъединен и към други международни организации. Специални отношения се поддържат със съседните мюсюлмански страни – Турция и Иран. Към нерешените международни въпроси се отнасят Карабахският проблем и липсата на споразумение за границите между Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан в Каспийско море.[5][6]

През 1999 г. е сключено Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Азербайджан в широк кръг от области.[7]

Азербайджан е със статут на поканен член на Съвета на Европа и е член на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), ОССЕ, НАТО „Партньорство за мир“, Световна търговска организация (СТО) със статут на наблюдател и т.н.

В Азербайджанската съветска социалистическа република органите на управление на местно ниво включвали Комунистическата партия, Съвета на народните депутати и изпълнителния комитет, а на Републиканската – Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан, Висшия съвет и Съвета на министрите. Централният комитет на комунистическата партия на Азербайджан взимал решения, Висшият съвет ги предоставял под формата на закони, а Министерският съвет осигурявал изпълнението на законите и техните решения. От 1969 – 1982 република Азербайджан била ръководена от първи секретар на ЦК Хейдар Алиев, а след това станал първият заместник-председател на Министерския съвет в СССР. През 1987 г. Алиев се връща в Баку и е назначен за председател на Върховния Меджлис на Нахичеванската автономна република.