Държавно устройство на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Официално название: Сирийска арабска република
  • Столица: Дамаск
  • Най-голям град: Алепо
  • Официален език: Арабски
  • Президент: Башар Ал Асад
  • Министър-председател: Уаел Надер ал-Халки
Знаме на Сирия

Сирия е унитарна република. Според приетата през 2012 г. конституция, Сирия се трансформира в полу-президентска република. В нея е записано конституционното право на всеки индивид да бъде избиран и да бъде част от управлението на страната. Възрастта за правото на избирателен вот е 18. Спрямо предишната конституция, приета през 1973 г. обаче партията БААС е била оправомощена с лидерски функции на държавно и обществено ниво.

Политиката на Сирийската арабска република заема място в рамката на това, което официално се характеризира като  полу-президентска република, макар  някои да не са съгласни с тази оценка. Според ЦРУ  властта е в ръцете на президента и семейството му, както и  всички членове на управляващата Арабска Социалистическа Партия БААС, която е клетка на сирийската доминантна БААС (създадена през 1966 г., когато оригиналната БААС се разделя на две).

Официално, постановленията, издадени от президента трябва да бъдат одобрени от Народния Съвет, за да се превърнат в закони. Освен по време на извънредното  положение, което е в сила до 21 Април 2011г., което се премахва по време на Сирийското въстание, (бидейки едно от най- ключовите искания на протестиращите).  Партия БААС  е управляващата партия в Сирия, като в предишната конституция от 1973г. се посочва, че "Арабската Социалистическа Партия БААС ръководи обществото и държавата“. Най-малко 167 от местата в 250-членния парламент са гарантирани на Националния Прогресивен Фронт, който е коалиция от БААС и няколко други по-малки партии. Новата сирийска конституция от 2012г. въвежда многопартийна система, основана на принципа на политически плурализъм, без гарантирано ръководството на никоя политическа партия.  Сирийската армия и службите за сигурност  поддържат значително присъствие в съседна Република Ливан от 1975г. до 24 април 2005г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Хафез Асад взима властта през 1970г. и след смъртта му през 2000г. синът му Башар Асад го наследява като президент. След идването му на власт възниква интерес за политически реформи. Активисти за човешките права и други защитници на гражданското общество, както и някои парламентаристи, стават все по-гласни  през периода, наричан "Дамаска пролет" (от юли 2000г. до февруари 2001г.). Асад също прави серия от срещи с реформаторски настроени съветници на формални и не толкова формални позиции, като включва редица подобно ориентирани представители в кабинета си.

Нео БААС-изъм[редактиране | редактиране на кода]

Платформата на БААС е обявена сбито в лозунг на партията: "Единство, свобода и социализъм" Партията  е едновременно социалистическа - застъпваща се за държавна собственост върху средствата за промишленото производство и преразпределение на земеделска земя (на практика, номинално социалистическата икономика на Сирия е ефективно смесена икономика, съставен от големи държавни предприятия и частни малки предприятия), и революционна - посветена на извършването на пан-арабската революция до всяка част от арабския свят. Арабската социалистическа БААС ,основана от Мишел Афлак - сирийски християнин, Салах ал Дин ал Битар - сирийски сунит и Заки Ал Арсузи -алевит, се разделя  през 1966 след Сирийския държавен преврат, който води до създаването на иракско движение БААС и друго сирийско движение БААС. Партията отстоява секуларизма и привлича поддръжници от всички вероизповедания в много арабски страни, особено в Ирак, Йордания и Ливан.

От август 1990 г., обаче, партията  тенденциозно намалява влиянието на  социализма в идеите си, като набляга на пан-арабското  единство.

На шест по-малки политически партии е позволено  да функционират , като заедно с БААС съставят Националния прогресивен фронт (НПФ) - обединение на партии, което представлява единствената законова рамка за участие на гражданите в партийния живот. Бидейки създаден,  за да бъде привидно  многопартийна система, партия  НПФ е доминирана от БААС и не променя по същество еднопартийния  характер на политическата система.  Извънпартийните  членове на БААС от НПФ съществуват като политически партии до голяма степен само по име, като се подчиняват стриктно на БААС и правителствената политика. През 2000 г. се появява информация, че правителството обмисля закон да разреши в НПФ да се включат нови партии, включително и забранени такива - тези промени не се случват. Въпреки това, една такава партия (Сирийската национал-социалистическа партия) е озаконена през 2005г.

Традиционно  НПФ приема  социалистическата и арабско-националистическа идеология на правителството. Въпреки това, СНСП  е първата озаконена и приета партия в НПФ, която не е с нито социалистическа, нито арабско-националистическа ориентация. Това дава основание да се мисли, че по-широко идеологически перспективи могат да предоставят известна степен на толерантност в бъдеще, като обаче етнически базираните (кюрдски и асирийски) партии продължават да бъдат потискани, както и строгата забрана на религиозните партии е все още в сила.

Сирийският закон за извънредно положение в сила от 1963 г. (приет с идвенато на власт на БААС) бива анулиран от Башар Асад на 21 април 2011г. (указ 161). Законът, обоснован от продължаващата война с Израел и заплахите от терористи, преустановява повечето конституционни протекции. 

Разделение на властите[редактиране | редактиране на кода]

Президентът е глава на държавата, а министър-председателят е глава на парламента. Народният съвет е законодателният орган в Сирия. В него се обсъждат и приемат законите, одобряват се решенията на правителството и се дебатира върху евентуалните бъдещи политики. В случаи на евентуален вот на недоверие, получен с просто мнозинство, министър-председателят е длъжен да предаде взетото от съвета решение на президента.

Основни политически партии[редактиране | редактиране на кода]

Ръководна роля в политическия и обществения живот на страната играе Националният прогресивен фронт, създаден през март 1972 г. Той се ръководи от генералния секретар на управляващата партия “БААС”, който е и президент на страната. НПФ обединява седем политически формации: Арабска социалистическа партия "БААС", Сирийска комунистическа партия, Арабска социалистическа юнионистка партия, Движение на арабските социалисти, Партия "Арабски социалистически съюз", Сирийска арабска социалистическа партия и Социалдемократическа юнионистка партия. Конституцията забранява създаването и дейността на политически партии и движения на религиозна основа. Факт обаче са и 14 незаконни кюрдски партии.

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство в Дамаск:

Основни представители на властта
Кабинет Име Партия В сила
Президент Башар Ал Асад БААС 17 Юли 2000
Министър-председател Уаел Надер ал-Халки БААС 11 Август 2012

Ръководство на Сирийската опозиция в Идлиб:

Основни представители на властта
Кабинет Име Партия В сила
Президент Халед Ходжа Независим 4 Януари 2015
Министър-председател Ахмад Тума Независим 14 Октомври 2014

Предходната сирийската конституция от 1973 г. овластява БААС с ръководни функции в държавата и обществото и осигурява по-широки правомощия на президента. Президентът, одобрен чрез референдум за срок от 7 години, също е и генерален секретар на БААС и лидер на НПФ. По време на сирийското въстание 2011-2012г, се провежда референдум за нова конституция. Сред някои от промените са премахвне на стария член 8-ми, който укрепва влиянието на БААС. Новия член 8-ми гласи: "Политическата система на държавата трябва да се основава на принципа на политическия плурализъм, както и упражняване на власт по демократичен път чрез избирателните урни". В нов член (88-ми), се въвеждат президентски избори и ограничаване на срока на мандата на президента на седем години с максимум едно преизбиране. Референдумът води  до приемането на новата конституция, която влиза в сила на 27 февруари 2012 г. Президентът има право да назначава министри (Министерски съвет), да обявява война и извънредни положения, да издава закони (които освен в случай на извънредна ситуация, изискват ратификация от Народния съвет), да издава амнистия, да внася поправки в конституцията и да назначава държавни и военни служители. Покойният президент Хафез ал-Асад е преизбиран от неопозиран плебисцит пет пъти. Неговият син и настоящ президент Башар Асад е избран от неопозиран референдум през юли 2000 г. Той бива  преизбран отново на 27 май 2007 г. с 97,6% от гласовете и отново през май 2014 г.

Заедно с НПФ, президентът решава проблемите на мира и войната и одобрява 5-годишни икономически планове на държавата. НПФ също действа като форум, в който икономическите политики се обсъждат и политическата ориентация на страната се определя.

Сирийската конституцията от 2012 г., изисква президентът да бъде мюсюлманин, но не прави исляма държавна религия. Съдебната система в Сирия е амалгама от османски, френски, и ислямски закони, с три нива : първоинстанционните съдилища, апелативни съдилища, както и  Конституционния съд - най-високият трибунал. В допълнение, религиозни съдилища се занимават с въпроси от личен и семеен характер.

БААС подчертава социализма и светския панарабизъм. Въпреки доктрината на БААС за изграждането на национална, а не етническа, идентичност, въпросите относно етническите, религиозните, и регионалните пристрастия все още продължават да бъдат важни в Сирия.

Изпълнителна власт[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт се състои от президент, двама вицепрезиденти, министър-председател и Министерски съвет. Според конституцията, президентът трябва да е мюсюлманин, но ислямът не е обявен за държавна религия. Също така, тя дава правото на президента да назначава министър-председателя и членовете на правителството. Той има правото да обявява състояние на война, извънредни положения в страната, да издава закони (но освен в извънредни ситуации, те трябва да бъдат одобрени от Народния съвет), да обявява амнистия, да променя конституцията. Назначаването на държавни и военни служители също е в ръцете на президента. Според новоприетата конституция, президентът се избира пряко от гражданите, чрез избори.

Законодателна власт[редактиране | редактиране на кода]

Законодателният орган в Сирия е еднокамарния Народен съвет. Това всъщност е техният парламент. Спрямо предишната конституция, в Сирия не са се провеждали многопартийни избори за Съвета. Тогава 2/3 от местата директно са се назначавали от управляващата коалиция НПФ (Национален прогресивен фронт). На 07.май 2012 г. в Сирия за първи път се провеждат избори с участието на партии, които не са част от тази коалиция. Така седем нови партии и коалиции се включват в предизборната надпревара, като най-голямата е Народен фронт за промяна и либерализация. Въпреки тези промени обаче, въоръжените антиправителствени бунтовници бойкотират изборите. Те не участват със свои кандидати и призовават привържениците си да не гласуват.

Народният съвет (Меджлис Ал Ша'аб) има 250 члена, избрани за срок от четири години от 15 многомандатни избирателни района. Според предходната сирийска конституция от 1973г. Сирия е еднопартийна държава и само една политическа партия - Арабската социалистическа БААС е законно упълномощена да притежава ефективна власт. От 250-те места в съвета, 167 са гарантирани за Национален прогресивен фронт (основан през 1972г.) като 134 от тях (от 2007г. до сега) са заемат членове на БААС. Малките партии в НПФ са законово задължени да приемат ръководството на БААС. Другите партии в НПФ, например, нямат право да привличат привърженици в армията или студентската общност, които са „запазени изключително за БААС." Новата сирийска конституция от 2012 г. въвежда многопартийна система без гарантираното ръководството на никоя политически партия. 

Парламентът на Сирия в средата на 20 век

Съдебна власт[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната власт в страната се състои от Върховен Конституционен съд, Висш съдебен съвет, Касационен съд и Съдилищата на държавната сигурност. Главен източник на законодателство е ислямската юриспруденция. В сирийската съдебна система има елементи от османските, френските и ислямски закони. Сирия има съдилища на три нива: съдилища на първа инстанция, апелативни съдилища и конституционен съд, който е на най-високото ниво. Има и религиозните съдилища, които разрешават лични и семейни въпроси. През 2011 г., президентът Башар Асад взима решение, според което Върховният съд за Държавна сигурност спира своето съществуване.

Отбрана[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на Сирия е главен командир на сирийските военни сили, които представляват 400 000 (при нужда) мобилизирани войници. Военната служба е задължителна. Мъжете служат 30 месеца при навършване на 18 години. Около 20 000 сирийски войници са в Ливан до 27 април 2005 година, когато последните войници напускат територията на страната след 3 десетилетия престой. През 2005 г. разходите за военни цели възлизат на 5.9 % от БВП.

Политически партии и избори[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарните избори от 2012г се провеждат на 7 май, като резултатите се обяват на 15 май.

БААС печели още по-убедителна победа, в сравнение с предишните избори. Те печелят мнозинство от около 60% от  250-те парламентарни места. Преди това БААС имат мнозинство от малко над 50% от местата. Ако към това се добавят и независимите народни представители подкрепящи БААС, то поддържниците на президента съставляват над 90% от местата в новия парламент. Националният списък за единство, който е доминиран от БААС, печели повече от 150 места в  250 членния парламент. Независими лица печелят повече от 90 места. От новосформираните опозиционни партии (създадени от август 2011г.), само едно място бива спечелено, а именно мястото в Алепо, от Ахмад Коуса от Сирийската демократична партия. В допълнение трима представители на дългогодишните опозиционни партии са избрани в парламента: Кадри Джамил и Али Хайдар от Фронт за промяна и освобождение, и Амро Оси от Инициатива на сирийските кюрди. 

Сирийски парламентарни избори 2016г.[редактиране | редактиране на кода]

Последните парламентарни избори в Сирия се провеждат на 13 април 2016

Допълнителна информация: Гражданската война в Сирия

Насред близо пет години гражданска война и последвалите преговори за прекратяване на огъня, както и след руската военна намеса, президентът Башар Асад насрочва избори.

Областта Ал-Ракка е окупирана от Ислямска държава като де факто е и тяхна столица, докато областта Деир ез-Зор е частично окупирана, но правителството на Сирия наскоро постига победи там. Други области като Алепо, Хомс и Латакия,както и други също са частично окупирани, но сирийските сили са започнали успешно отблъскване на врага. Рожава също е полу-автономна след започването на гражданската война между кюрдските сили (подкрепени от Русия по въздух и сирийските сили по земя) и Ислямска държава.

Всички 250 члена от Народния съвет се избират от 15 многомандатни избирателни района.

Район Места Население
(от 2011г.)
Дамаск 29 1,754,000
Риф Димашк 19 2,836,000
Алеппо град 20 2,132,100
Алеппо област 32 2,735,900
Хомс 23 1,803,000
Хама 22 1,628,000
Латакия 17 1,008,000
Идлиб 18 1,501,000
Тартус 13 797
Алла-Ракка 8 944
Деир ез-Зор 14 1,239,000
Ал-Хасака 14 1,512,000
Дараа 10 1,027,000
Ас-Суайда 6 370
Кунейтра 5 90
Общо 250 21,377,000

Резултати

НПФ начело с БААС печели 200 от 250 места в парламента, докато опозицията в и извън държавата бойкотира изборите; Избирателната активност е 57.56%. Двама кандидати с амренски произход биват избрани в парламента, като жена от армеснки прозиход е избрана за пръв път.

Партия Гласували % Места +/–
НПФ 200 +32
Други 50
Невалидни/празни бюлетини
Гласували 5,085,444 250 0
Регистрирани с право на глас 8,834,994 57.56

Отзвук[редактиране | редактиране на кода]

·         Германия – Мартин Шафер, говорител на Външно Министерство обявява, че Германия няма да приеме резултатите от изборите. Той отбелязва, че „да се проведат свободни и честни избори е просто невъзможно в текущата ситуация с всчики бежанци по време на военно положение“.

·         САЩ – Джон Кирби, говорител на Държавния департамент обявава, че САЩ не приема изборите за легитимни, честни или свободни. Той се обосновава с множествто граждани напуснали страната в следствие на войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

http://www.psp-ltd.com/syr_stat_bg.htm

  1. CIA World Factbook
  2. Article 8 of the Constitution
  3. Syria's state of emergency, Al Jazeera, 17 April 2011.
  4. Syria 101: 4 attributes of Assad's authoritarian regime - Ariel Zirulnick
  5. SANA Syrian News Agency - Constitution of the Syrian Arab Republic Approved in Popular Referendum on February 27, 2012, Article 8
  6. Syria (05/07)
  7. Decrees on Ending State of Emergency, Abolishing SSSC, Regulating Right to Peaceful DemonstrationSANA, 22 April 2011
  8. SANA Syrian News Agency - Constitution of the Syrian Arab Republic Approved in Popular Referendum on February 27, 2012, Article 88
  9. Wright, Dreams and Shadows, (2008), p.261
  10. Seale, Patrick, Asad, the Struggle for the Middle East, University of California Press, 1989, p.176
  11. Syria Comment

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Syria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.