Международна морска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на ИМО в Лондон, гледана откъм р. Темза

Международната морска организация (на английски: International Maritime Organization, IMO), или ИМО, е международна, междуправителствена организация за регулиране на морския транспорт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Световното корабоплаване винаги се е нуждаело от регулация в правно, техническо и оперативно отношение. След Втората световна война за първи път се създават условия за сътрудничество между всички морски държави. През 1948 г. под егидата на Обединените нации е приета Конвенция за създаване на Междуправителствена морска консултативна организация (англ. Inter-Governmental Maritime Consultative Organization – IMCO), или ИМКО. Организацията пристъпва постепенно към работа и подготвя първите си важни решения. Конвенцията обаче влиза в сила едва след 10 години, когато е ратифицирана от достатъчен брой държави и това ѝ придава естествен авторитет да решава сложните въпроси на морския транспорт, които засягат различни интереси. Така документите на организацията започват да излизат от 1959 г. На 9-та Асамблея на ИМКО е решено организацията да се преименува на Международна морска организация, което ново име отговаря на порасналите възможности за ефективно сътрудничество между държавите. Обект на дейността на ИМО е международното търговско корабоплаване. Военното корабоплаване не е подчинено на правилата на ИМО, но военните командири са задължени от други закони и разпореждания да се съобразяват с тези правила в степен, която не противоречи на военните им задачи.

Структура и управление[редактиране | редактиране на кода]

Международната морска организация се състои от Асамблея, Съвет и 5 комитета: Морски комитет по безопасност (Maritime safety committee – MSC), Морски комитет по опазване на околната среда (Maritime environment protection committee – MEPC), Правен комитет (Legal committee), Комитет за техническо сътрудничество (Technical co-operation committee) и Комитет за улесняване на корабоплаването (Facilitation committee). Съществуват и множество подкомитети и спомагателни органи. Дейността на всички структури се подпомага от постоянно действащ Секретариат. 

  • Асамблея - Върховния орган на управление на организацията. В състава и влизат всички държави-членки и се събира веднъж на всеки две години на редовни сесии, но може да се срещне и в извънредно заседание, при необходимост. Сред основните дейности на Асамблеята са: На редовните си сесии да избира своя президент и двама вицепрезиденти, които да са на длъжност до следващата редовна сесия. Условие за това е да се избират от средите на своите членове, които не са асоциирани. Сред функциите на асамблея са и определянето на собствени процедурни правила, одобряването на работната програма на Организацията, гласуването на бюджета и определянето на финансовата рамка, да осъществява контрол върху разходите и да одобрява финансовите отчети на Организацията. Асамблеята взема решения относно свикването на международни конференции или прилагането на подходящи процедури за приемане на нови международни конвенции и изменения в съществуващите.
  • Комитет по морска безопасност - Това е най-висшият технически орган на организацията (MSC). В своята структура включва представители от всички държави-членки, като се събират най-малко веднъж годишно. Основната дейност на MSC е свързана с обсъждането на всеки въпрос от компетентността на ИМО, свързан с навигационните средства, конструкцията и оборудването на плавателните съдове, комплектоването с екипаж от гледна точка на безопасността, правилата за предотвратяване на сблъсквания, обработка на опасни товари, хидрографска информация, корабни дневници и навигационни записи, разследване на морски аварии, спасяване на хора и имущество и др.
  • Комитет по опазване на морската среда - В състава му влизат всички членове, събира се най-малко веднъж годишно, където се избира ръководство и се приемат процедурни правила. Разглежда въпроси от компетентността на ИМО, отнасящи се до предотвратяването и контрола върху замърсяването на морската среда от корабоплаването. Комитета има за задача да представя пред Съвета: предложения за правила за предотвратяване и контрол върху морската среда, разработени от комитета по опазване на морската среда препоръки и ръководства и доклад за дейността си.
  • Юридически комитет - Събира се най-малко веднъж годишно. Избира ръководство и приема собствени процедурни правила веднъж годишно. Представя проекти на Конвенции и доклад за дейността си пред Съвета. Сред основните функции на юридическия комитет са: разглежда правните въпроси от компетентността на ИМО; изпълнява възложените му задължения от Конвенцията за Международната морска организация, Асамблеята или Съвета.
  • Комитет по техническото сътрудничество - Той се състой от всички членове, събира се най – малко веднъж годишно – избира ръководство и приема процедурни правила. Той представя на Съвета: разработени препоръки и доклад за дейността си. Основната дейност е свързана с разглеждането на въпроси от компетентността на ИМО, отнасящи се до проекти за техническо сътрудничество, финансирани от съответна програма на ОН, за която ИМО се явява изпълнителна или кооперативна агенция, или от доброволно набирани фондове, предоставени на ИМО, както и всеки друг въпрос, свързан с дейността на ИМО в областта на техническото сътрудничество. Комитета прави преглед на работата на Секретариата по отн-е техн. сътрудничество и изпълнява функции, възложени му по силата на тази конвенция от Асамблеята или Съвета.
  • Комитет за улесняване на корабоплаването - В състава му влизат всички членове. Занимава се с въпроси свързани с компетентността на ИМО, отнасящи се до улесняването на международния морски трафик. Събира се най-малко веднъж годишно, а при необходимост и по-често. Избира сам ръководството си и приема процедурни правила. Във функциите на комитета за улесняване на корабоплаването влизат приемането на нови или изменението на вече съществуващи разпоредби, които са от компетентността на ИМО и са свързани с улесняването на корабоплаването в световен мащаб.


Международната морска организация като специализирана институция на ООН се придържа към нейните правни принципи. Инструментите, с които ИМО въздейства на процесите в корабоплаването, са конвенции, резолюции и препоръки. Кардиналните проблеми се решават с конвенции, които се ратифицират от страните-членки и влизат в сила след ратифицирането им от определен, и то голям, брой страни. Резолюциите се приемат от Асамблеята и обикновено са допълнения или уточнения в конвенциите. Изпълнението на конвенциите и резолюциите от страните-членки е задължително. Но, в текстовете им се съдържат облекчения и отлагателни срокове, които правят възможно изпълнението на изискванията от всички участници в процеса на корабоплаването. Например, с приемането на изискване за снабдяване на корабите с някакво ново устройство, по правило се приема, че това е задължително за корабите, които ще бъдат построени след 2 години от публикуване на изискването; за корабите от вътрешното корабоплаване изискването не е задължително и т.н.

Международната морска организация провежда своята политика със съдействието на Морските администрации на страните-членки. Едновременно с това тя ги контролира и им съдейства с техническа и методическа помощ. Морската администрация проверява изпълнението на изискванията на ИМО от корабите (на своята и на други страни), плаващи в контролираните от нея води. Тя има правото да налага глоби, да дава задължителни указания и дори да задържа кораби, които с неправилните си действия застрашават безопасността на корабоплаването.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

В първите години след създаването си ИМО се занимава преди всичко с безопасността на корабоплаването.

Потъването на „Титаник“ на 14 април 1912 е катализаторът, да бъде приета първата и може би най-важната конвенция в това направление – Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (International Convention for the Safety of Life at Sea – SOLAS}, или СОЛАС. Тя определя задълженията на страните и длъжностните лица практически по всички аспекти на проблема за безопасността на корабоплаването.

Повече от 1500 човека от пасажерите и екипажа загубват живота си в трагедията, а на последвалата конференция участват представители на 13 държави. На събитието се приемат мерки за безопасност, който стават задължителни както за търговските, така и за пътническите кораби, като водонепроницаеми прегради, допълнителни спасителни лодки и противопожарни уреди. Промените който следват в конвенцията заемат място през 1924, 1948, 1960, 1974 и 1978 г., като във вида, в който я познаваме и днес, тя запоява да се оформя именно през 1960. Допълнена и променена през 1978 г. В същото направление е насочена и Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. (COLREG или КОЛРЕГ). Като част от проблема за безопасността на корабоплаването се разглежда и подготовката на моряците, която се регламентира от Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците – 1978 г. – International Convention on Standards of Training, Certification and Watchkeeping for Seafarers или STCW. Като цяло тези конвенции постепенно засилват изискванията и въвеждат нови съвременни средства и методи, повишаващи степента на безопасност.

Значителна дейност се извършва и за опазване на природната среда от моряците. Най-важната конвенция в това направление е Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973/78 г. Осъзнаването на нужда от такива мерки, биват породени отново от морска трагедия. Потъването на 120 000-тонния нефтен танкер „Torrey Canyon” през март 1967 г. и разлива образуван в последствие е един от най-мащабните за времето си. Съобразявайки се с нарастването на количествата транспортиран суров петрол и бума на танкеростроенето по това време, ИМО налага серия от мерки, като най-важната е приемането на конвенцията за предотвратяване на замърсяването MARPOL, изменена и допълнена с протокол през 1973/78 г.

ИМО осъществява системен контрол за изпълнението на приетите норми и изясняване на проблемите пред отделните държави. Характерен пример в това отношение е въвеждането на Бял списък на страните, които подготвят морските кадри в съответствие с изискванията на ИМО – в резултат на разкриване на слабости и формално изпълнение. Държавите, които не са включени в списъка, предприемат допълнителни мерки, за да укрепят своите органи и да могат да осигуряват работа на своите моряци. ИМО разработва и редица споразумения за опростяване на процедурите и облекчаване на корабоплаването, както и за компенсациите при нанесен ущърб.

Международната морска организация е пример за добронамерено сътрудничество и умело включване на съвременните технически достижения за подобряване на безопасността и икономическите резултати от корабоплаването. Република България е активен член на организацията и се стреми да изпълнява нейните изисквания. Партньор на ИМО в България е Изпълнителната агенция Морска администрация към Министерството на транспорта. Българските морски документи на моряците и корабите са приети в международното корабоплаване, страната е в Белия списък по подготовката на моряците. Последните двама Генерални секретари посетиха България и се запознаха с работата на българските морски органи и фирми.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]