Абсолютна монархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Абсолютната монархия е монархическа форма на държавно управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, а понякога и духовната власт), де факто и де юре, е съсредоточена в ръцете на монарха. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната – с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначавани). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха.

Според официалната доктрина на абсолютизма властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат теократични монархии – например Ватикан и Саудитска Арабия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Почти през цялата човешка история практически всички държави са били монархии, едва през Средновековието монархът често е трябвало да се съвещава със съсловно-представителни органи (Болярската дума в Русия, Кортесите в Испания, Генералните щати във Франция.

С началото на Ренесанса ролята на съсловно-представителните органи постепенно намалява, и към края на 18 век в много от европейските държави се установява абсолютна, неограничена монархия.

През целия 19 век, след Френската революция започва процес на постепенна демократизации и ограничаване на властта на монарха. Този процес не се разпространявал равномерно, например в Руската империя абсолютизма просъществува до началото на 20 век.

В наши дни в света има само няколко абсолютни монархии. В някои от тези страни се правят първи стъпки на преход към конституционната монархия.

Списък на абсолютни монархии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]