Меритокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не от богатството, семейството, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва за да определи типа на обществото,в което богатството, положението и социалния статус се определят чрез доказване на таланта уменията и интелигентността, било то чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и получаването на доверие. Задълженията и социалния авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва за да охарактезира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за пъри път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 „Rise of the meritocracy“. Терминът е определен да даде негативна оценка. Социалната система в книгата води до социална революция, при която масите свалят елита.

От друга страна много хора вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система смятат, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса или социалните връзки.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]