Меритокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Меритокрация (от латинското merito, „заслужил“, и старогръцката kratos, „власт“) е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Меритокрацията е система на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез богатството, потеклото си, това дали са по-привилегировани от други, фактори като социалното положение и политическата власт.

Думата „меритокрация“ също често се използва, за да определи типа на обществото, в което богатството, положението и социалният статус се определят чрез доказване на таланта, уменията и интелигентността, било чрез конкурс или друга демонстрация на идеи и възможности, както и чрез заслужаването на доверие. Задълженията и социалният авторитет трябва да бъдат спечелени, а не наследени или възложени на произволни групи от хора. Меритокрацията се използва, за да охарактеризира и да критикува конкурентните за нея общества, които могат да приемат големите спадове в доходите, богатството и статуса в населението като предназначение за таланта, неговите качества, компетентност, мотивация и усилия.

Терминът „меритокрация“ е използван за първи път в книгата на Майкъл Йънг през 1958 година „Rise of the meritocracy“. Терминът е определен да даде негативна оценка. Социалната система в книгата води до социална революция, при която масите свалят елита.

От друга страна много хора вярват, че меритократичната система е нещо добро за обществото. Привържениците на меритократичната система смятат, че тази система е по-лесна и по-продуктивна от други системи, а освен това позволява да се сложи край на различията като пол, раса или социалните връзки.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]