Марионетна държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марионетна държава (или марионетно правителство) е държава, която де юре е независима, но де факто се намира под пълна зависимост от външна сила.[1] Марионетните страни имат номинален суверенитет, но чужда страна на практика упражнява пълен контрол, например заради финансови интереси или икономическа и военна подкрепа.[2]

Марионетната държава запазва външните признаци на независимост (например знаме, химн, конституция, национален девиз и правителство), но реално е просто инструмент на друга държава, която създава,[3] спонсорира и контролира правителството ѝ. Международното право не признава окупираните марионетни държави за легитимни.[4]

Марионетните държави могат да преминат през:

  • военно поражение от господарската си държава;
  • поглъщане от страна на господарската си държава;
  • постигане на независимост чрез стандартни методи на държавно строителство.

Според конвенцията от Монтевидео, държавата трябва да притежава територия, следователно в ситуация, при която зависимото от външна държава правителство не може да осъществява контрол върху територията си, става дума за марионетно правителство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marek, Krystyna. Identity and Continuity of States in Public International Law. Library Droz, 1954. ISBN 9782600040440. с. 178. [...] an allegedly independent, but 'actually' dependent, i.e. puppet State [...].
  2. McNeely, Connie L.. Constructing the Nation-state: International Organization and Prescriptive Action. Greenwood Publishing Group, 1995. ISBN 978-0-313-29398-6. с. 61. Посетен на 13 септември 2017. The term 'puppet state' is used to describe nominal sovereigns under effective foreign control...
  3. Raič, David. Statehood and the Law of Self-Determination. Kluwer Law International, 2002. ISBN 90-411-1890-X. с. 81. Посетен на 13 септември 2017.
  4. Lemkin, Raphaël. Axis Rule in Occupied Europe: Laws of Occupation, Analysis of Government, Proposals for Redress. The Lawbook Exchange, Ltd., 2008. ISBN 978-1-58477-901-8. с. 11. Посетен на 30 юни 2019.