Анархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анархията (на гръцки: αναρχία, „без владетели“, „безвластие“) (αναρχίζοντας, „без начало“) е форма на обществено устройство, в която отсъстват институции на властта.

Антрополозите са изследвали много егалитарни бездържавни общества, включително на номади ловци-събирачи[1][2] и растениевъдски общества като Семаи и Пиароа. Много от тях могат да се считат анархистически до степен, че изрично отхвърлят идеята за централизирана политическа власт.[3]

Анархист е термин за хора, които вярват и се придържат към понятието „анархизъм“.

Множество изгледи[редактиране | редактиране на кода]

Навсякъде по света броят на анархистите е доста голям, защото съществуват повече от два века.[източник? (Поискан преди 11 дни)] Същността на анархията включва само следните четири червени линии.[източник? (Поискан преди 11 дни)]


  1. Анархията е копнеж за свободата на индивидуалното достойнство. То отхвърля всички форми на потисничество. Ако потисникът се окаже правителството, той избира общество без правителство. И така, анархията всъщност е утопична земя, населена от хора, които не желаят да имат правителство.[източник? (Поискан преди 11 дни)]
  1. Следствието от първата точка е анархия, след това антийерархията. Защото йерархията винаги е организационна структура с основен авторитет по потиснически начин на господство. Не йерархията е целта на съпротивата, а потисничеството, което характеризира авторитета на йерархията.[източник? (Поискан преди 11 дни)]
  1. Анархизмът е разбиране за живота, което се стреми към народ без социално-културна йерархия, който може да съжителства мирно с всички други народи в една социална система. Той добавя стойност, тъй като максимизира индивидуалната свобода и равенството между индивидите въз основа на доброволно сътрудничество между индивиди или групи в обществото.[източник? (Поискан преди 11 дни)]
  1. Трите точки по-горе са логична последица от реагиране на исторически факти, които са доказали, че независимостта без равенство означава само свобода за управляващите, а равенството без независимост означава само робство.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

От началото до днес[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки около края на XVII век от работници в различни европейски страни като Русия и Испания, анархизмът се разпространява в Азия и Съединените щати.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Известни ранни анархисти са Макс Щирнер (1806 – 1856 ), Пиер-Жозеф Прудон (1809 – 1865), Михаил Бакунин (1814 – 1876), Пьотър Кропоткин (1842 – 1921). Те са ранните анархистки фигури, които са не само теоретици, но се опитват да реализират понятието анархизъм със системни програми.

Анархистки вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Редица произведения на хуманистичната мисъл днес, като Ноам Чомски, Колин Уорд, О'Хара и Мъри Букчин, съдържат принципа на червената линия на анархизма. Всъщност те често са изброени като анархисти. Устието на дългата поредица от писания и други дейности на анархистите са четирите червени линии по-горе. За да контролирате последователността на червената линия, ето четири примера за анархистки вярвания.

  1. Анархизмът е социалистическа система без правителство. Тя започна сред хората и ще запази своята жизненост и креативност, докато е движение на човешки същества (Петър Кропоткин).
  2. Елиминирането на човешката експлоатация и потисничество може да стане само чрез премахването на алчния капитализъм и потисническите правителства (Енрико Малатеста).
  3. Свободата без социализъм е привилегия и направда, социализъм без свобода е робство и варварщина (Михаил Бакунин).
  4. Не е нужно да прегръщаме и да зависим от богатите бизнесмени за прехраната си, защото в крайна сметка те печелят, а ние губим. Без тях все още щяхме да организираме шоута, събития, демонстрации, да издаваме книги и списания, да издаваме записи, да разпространяваме литература и всички наши продукти, да провеждаме бойкоти и да участваме в политически дейности. И ние можем да направим всичко това добре (О'Хара).

Срещу седемте „изми“[редактиране | редактиране на кода]

Като логично следствие от анархичното отношение по-горе, анархиста се противопоставя на седемте „изми“ и условията, които тормозят неговите идеали, както следва:

  1. Срещу капитализма – източникът на икономическа дискриминация винаги води до привилегията на висшата класа. Анархистите, като част от веригата на по-ниско ниво на обществото, вярват, че могат да правят много неща независимо.
  2. Срещу расизма. Анархистите подчертават, че всички нации, раси, цветове на кожата и класи са равни.
  3. Срещу сексизма. Анархистите смятат, че всички видове секс: жените, мъжете и дори извън двата вида секс, имат равни права върху всичко.
  4. Срещу фашизма, националсоциализма или наднационализма. Анархистите смятат, че нито една нация не е по-добра от друга. Всички са равни в различията си.
  5. Срещу ксенофобията – априори страх и омраза към нови или непознати неща. Анархистите се борят с това, защото ксенофобията може да се развие във фашизъм, който е анти-против и презира всичко отвън.
  6. Срещу унищожаването на околната среда, местообитанията и всички форми на унищожаване и/или актове на насилие срещу всички живи същества. Така че анархистите са против всякакви форми на експериментиране с животни. Това означава произвол към живота. Всъщност животът не може да бъде създаден от хората, трябва да бъде оценен. Толкова много анархисти са вегетарианци.
  7. Срещу война и 1001 ресурси, инструменти и инструменти, като милитаризма. За анархистите всяка форма на насилие или унищожаване на живота е богохулство. Войната е нещо, което е много безполезно за света и неговите жители. Така че всички източници трябва незабавно да бъдат премахнати.[източник? (Поискан преди 11 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Gowdy, John M. Limited Wants, Unlimited Means: A Reader on Hunter-Gatherer Economics and the Environment. St Louis, Island Press, 1998. ISBN 1-55963-555-X. с. 342.
  2. ↑ ((en)) Dahlberg, Frances. Woman the Gatherer. London, Yale University Press, 1975. ISBN 0-300-02989-6.
  3. ↑ ((en)) Graeber, David. Fragments of an Anarchist Anthropology. Chicago, Prickly Paradigm Press, 2004. ISBN 0-9728196-4-9. Архив на оригинала от 2008-11-18 в Wayback Machine.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anarkis в Уикипедия на индонезийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анархия&oldid=11723002“.