Пиер-Жозеф Прудон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер-Жозеф Прудон
френски философ

Роден
Починал
19 януари 1865 г. (56 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Социализъм
Интереси Политическа философия
Пиер-Жозеф Прудон в Общомедия

Пиер-Жозеф Прудон (на френски: Pierre-Joseph Proudhon) (15 януари 180919 януари 1865) е френски мутуалист философ и социалист. Той е първият, който се нарича анархист и се счита за един от най-влиятелните теоретици и деятели на анархизма. След събитията от 1848 той започва да се нарича федералист. [1]

Неговото най-известно твърдение е Собствеността е кражба!, заявено в първият му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement), публикуван през 1840.

Публикуването на книгата привлича вниманието на френските власти. То също привлича вниманието на Карл Маркс, който започва кореспонденция с автора. Двамата си влияят един на друг: те се срещат в Париж, докато Маркс е заточен там. Приятелството им окончателно привършва, когато Маркс отговаря на Прудоновата „Системата на икономическите противоречия, или Философия на бедността“ с провокативно озаглавената „Нищетата на философията“.

Диспутът става една от причините за разделението между анархисти и марксисти в Първият Интернационал.

Философски и политикономически схващания[редактиране | редактиране на кода]

Прудон разчита на работническите колективи и синдикалната организация за постигане на социална революция по мирен път. Основни характеристики на революционното общество за него са свободата и справедливостта.[2] Неокончателно развити, в неговите идеи се забелязва известна противоречивост и диалектичност.[2] Но въпреки, своето утопично разглеждане на проблемите, с реалистичната си критика срещу промишлената централизация, държавната бюрокрация и партийният авторитет, Прудон е първият който предвижда най-големите проблеми на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и превръщането идеята на Маркс от комунизъм и социализъм в държавен капитализъм стигащ до тоталитаризъм.[3]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Прудон е журналист, депутат в Учредителното събрание от 1848, „свободен масон[4]. Защитава „народните работилници“, осигуряващи работа за безработните, макар да критикува принципът на тяхното основаване. Опитва се да създаде „Банка на хората“, като алтернатива на правителствените институции, но начинанието се проваля.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Освен в противоречивост на схващанията, Прудон е обвиняван и в отявлен антисемитизъм.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Qu'est ce que la propriété? (Що е това собственост, 1840)
  • Système des contradictions économiques ou Philosophie de la misère (Системата на икономическите противоречия, или Философия на бедността, 1846)
  • Решението на социалния проблем, (1849)
  • Idée générale de la révolution au XIXe siècle (Обща идея на революцията през 19. век], 1851)
  • Le manuel du spéculateur à la bourse (Наръчник на борсовия спекулнт, 1853)
  • De la justice dans la révolution et dans l'Eglise (За справедливостта на революцията и на църквата, 1858)
  • La Guerre et la Paix (Война и мир, 1861)
  • Du principe Fédératif (Принципът на федерирането, 1863)
  • De la capacité politique des classes ouvrières (За политическите възможности на работническата класа, 1865)
  • Théorie de la propriété (Теория на собствеността, 1866)
  • Théorie du mouvement constitutionnel (Теория на конституционалисткото движение, 1870)
  • Du principe de l'art (Принципът на изкуството, 1875)
  • Correspondence (Кореспонденция, 1875)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Binkley, Robert C. Realism and Nationalism 1852 – 1871. Read Books. p. 118
  2. а б Борис Чендов, „Философията на Прудон“
  3. „История на теорията на анархизма в световен план“
  4. Henri du Bac. The Un-Marxian Socialist: A Study of Proudhon . New York: Sheed and Ward, 1848. p. 9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за