Михаил Бакунин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Бакунин
руски революционер

Роден
Перемухино, Тверска губерния, Русия
Починал
19 юни 1876 г. (62 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Анархизъм
Подпис Mikhail Bakunin (signature).svg
Михаил Бакунин в Общомедия

Михаил Александрович Бакунин (на руски: Михаи́л Алекса́ндрович Баку́нин) е руски революционер, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1814 г. в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие — за Франция и Швейцария.

Участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон (1861); сътрудничи на А. И. Херцен. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на I интернационал (1864); изключен през 1872 за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.

Автор е на „Държавност и анархия“.

Живот и дело[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Александрович Бакунин се счита за една от основните фигури на анархизма, и един от основните създатели на социално анархистката традиция. Огромният престиж на Бакунин като активист, го прави един от най-известните идеолози в Европа, като добива съществено влияние сред радикалите от цяла Русия и Европа.

Бакунин израства в Пямукино, където се мести за да учи философия и където започва да чете френските енциклопедисти, като е силно повлиян от философията на Фихте. От Фихте, Бакунин се потопява в работите на Хегел, най-влиятелният мислител сред германските интелектуалци по това време. Това води до прегръщане от негова страна на философията на Хегелизма, заслепен от най-известната максима на Хегел – “Всичко, което съществува е рационално.” През 1840 г. Бакунин пътува до Санк Петербург и Берлин с намерение да се подготви за професура по философия или история в Московския университет. През 1842 г. се мести от Берлин в Дрезден. Накрая се мести в Париж, където се запознава с Прудон и Карл Маркс.

Нарастващият у Бакунин радикализъм – включващ непоколебима опозиция на империализма в източна и централна Европа, променя живота му, слагайки край на надеждите за професионална кариера. Депортиран е от Франция за говорене срещу агресията на Русия в Полша. През 1849 г. Бакунин е задържан в Дрезден, заради участието си в Чешкото въстание от 1848 г. и е върнат в Русия, където е затворен в Петропавловската крепост в Санк Петербург. Остава там до 1857 г., когато е заточен в работнически лагер в Сибир. Успява да избяга в Япония, после се мести в САЩ и накрая се установява за кратко в Лондон. През 1863 г. напуска Лондон, за да се включи във въстанието в Полша, но не успява да стигне до целта си и вместо това прекарва време в Швейцария и Италия.

През 1865 г. Бакунин се присъединява съм социалистическата Интернационална асоциация на работниците - федерация на търговски обединения и работнически организации, която има секции в много европейски страни, както и в Латинска Америка, а и от 1872 г. в Северна Африка и Близкия изток. “Бакунинзмът” или анархистката тенденция бързо се разпростират, особено в Испания, където се намира най-голямата секция на Интернационала по това време. През 1872 г. конгресът на Интернационала в Хага е доминиран от битката между Маркс и неговите последователи, които разискват относно използването на държавата за осъществяването на социализма, и анархистката фракция на Бакунин, които подкрепят заместването на държавата от федерации със самоуправляващи се работни места и комуни. Бакунин не успява да вземе участие в конгреса, защото не успява да стигне до Холандия. Фракцията му губи спора и Бакунин е (според виждането на Маркс) изключен за предполагаемо поддържане на тайна организация в самия Интернационал.

Все пак анархистите настояват, че конгресът е непредставителен и е превишил правата си, като провеждат конкурентна конференция на Интернационала в Сейнт Имиер в Швейцария през 1872. Този конкурентен конгрес отрича срещата в Хага, включително и изключването на Бакунин. Голяма част от международните секции на Интернационала се присъединяват към конференцията в Сейнт Имиер, правейки победата на Маркс доста повече илюзорна, отколкото промарксистките сметки предполагат. Далеч по-големият Бакунинстки интернационал надживява неговият малък марксистки съперник, който е изолиран в Ню Йорк. В Интернационала, също както и в неговите текстове, Бакунин представя основните идеи на синдикализма и на анархизма, като развива и основния анализ и стратегия на анархизма. На този етап изоставя анти-империалистичния национализъм, който подкрепя в своята младост. Умира на 1 юли 1876 г. на 62 години в Берн, Швейцария.

Политическа философия и мисъл[редактиране | редактиране на кода]

Политическите убеждения на Бакунин отхвърлят етатистките и йерархични системи на властта под всякакво име и форма, от идеята за Бог надолу, и всяка форма на йерархична власт, независимо дали произхожда от волята на суверена или дори от държава, която позволява всеобщо избирателно право. Той пише в “Бог и държавата”:

“Свободата на човека се състои единствено в това, че той се подчинява на законите на природата, защото той самият се припознава в тях, а не защото те са наложени върху него отвън от каквато и да е чужда воля, човешка или божествена, колективна или индивидуална.”

Бакунин по подобен начин отхвърля идеята за всяка привилегирована позиция или класа, докато социалното и икономическото неравенство се подразбира от класовите системи (също и от системи на национално и полово потисничество) като несъвместимо с индивидуалната свобода. Вземайки предвид, че либерализмът настоява, че свободните пазари и конституционни правителства позволяват индивидуалната свобода, Бакунин настоявя, че както капитализма, така и държавата, под всякаква форма, са несъвместими с индивидуалната свобода на работническата класа и селяните.

Това е особеността на привилегията и на всяка привилегирована позиция - да убие интелекта и сърцето на човека. Привилегированият човек, независимо дали е привилeгирован политически или икономически, е човек, покварен в интелекта и сърцето.

Политическите убеждения на Бакунин стават основа за няколко взаимосвързани концепции:

(1) свобода;

(2) социализъм;

(3) федерализъм;

(4) анти-теизъм;

(5) материализъм.

Той също така развива критика на марксизма, като прогнозира, че ако марксистите са успешни в завзмемането на властта, те ще създадат партийна диктатура "още по-опасна, защото фиктивно ще изглежда като израз на народната воля." 

“Когато хората са бити с пръчка, те не са много по-щастливи, ако пръчката се нарича "народна пръчка".” - Михаил Бакунин, Етатизъм и анархия 1873

Власт и свободомислие[редактиране | редактиране на кода]

 Бакунин мисли така - "Следва ли от това, че аз отхвърлям всяка власт? Такава мисъл е далеч от мен. По отношение на обувките, аз се обръщам към авторитета на обущар; относно къщи, канали, или жп линии, аз се консултирам с архитект или инженер. За определени специални знания, аз се обръщам към определен учен. Но аз не позволявам нито обущаря, нито архитекта, нито учения, да наложат властта си върху мен. Аз ги слушам свободно и с цялото ми уважение, което заслужава тяхната интелигентност, характера им, техните знания, запазвайки винаги неоспоримото ми право на критика и недоверие. Не се задоволявям с консултация само с един авторитет относно който и да е специфичен отрасъл. Консултирам се с няколко - сравнявам техните мнения, и избирам това, което ми се струва най-добре звучащо. Но не приемам непогрешим авторитет, дори и относно специални въпроси. Следователно, каквото и отношение да имам за честността и искреността на определен човек, то аз нямам абсолютна вяра в който и да."

Той видя, че 

"Ето защо няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и, преди всичко, доброволна власт и подчинение. Същата тази причина ми забранява, да призная фиксирана, постоянна и универсална власт, защото няма универсален човек, никой не е способен да овладее всички детайли, без които прилагането на науката към живота е невъзможно, на всички науки, на всички клонове на социалния живот."

Антитеологизъм[редактиране | редактиране на кода]

Според политически философ Карл Шмит, "в сравнение с по-късните анархисти, Прудон е моралистичен дребнобуржоаз, който продължава да се осланя на авторитета на бащата и на принципа на моногамното семейство. Бакунин е първият, който дава на борбата срещу теологията пълноценна последователност на абсолютен натурализъм... За него, следователно, няма нищо негативно и зло, освен теологическата доктрина за Бога и греха, които слагат печат на човека като злодей, за да се осигури претекст за господството и глада за власт. "

Бакунин смята, че религията произхожда от човешката способност за абстрактно мислене и фантазиране. За него религията е непрекъсната поради индоктринацията и конформизма. Друг фактор за оцеляването на религията е съществуването на бедност, страдание и експлоатация в реалния живот, чрез които религията обещава спасение в отвъдното. Потисниците се възползват от религията, защото много религиозни хора се примиряват с несправедливостите на земята срещу обещание за щастие в небето

Бакунин твърди, че потисниците получават власт от религията. Религиозните хора в много случаи са покорни на свещениците, защото много от тях вярват, че изявленията на свещениците са основани на пряко божествено откровение или писание. Послушанието към божественото откровение или писание, се счита за етичен критерий от страна на много религиозни хора, защото Бог се смята за всезнаещо и всемогъщо същество. Ето защо, всяко изявление, което се смята за получено от непогрешим Бог, не може да бъде критикувано от хората. Според този религиозен начин на мислене, хората не могат да разберат сами по себе си това, което е просто, а само Бог решава кое е правилно и кое грешно. Хората, които не се подчиняват на "божиите пратеници" са заплашени с наказание в ада.

Според Бакунин, алтернативата на религиозната монополна власт, е признание, че всички хора са еднакво вдъхновени от Бог, но това означава, че няколко противоречиви учения се позовават на непогрешим Бог, което е логично невъзможно. Ето защо, Бакунин смята религията като задължително авторитарна.

Бакунин твърди в книгата си “Бог и държавата”, че "идеята за Бог предполага абдикацията на човешкия разум и справедливост. Това е най-решаващото отрицание на човешката свобода, и непременно завършва с поробването на човечеството, на теория и на практика." Следователно, Бакунин обръща наобратно известния афоризъм на Волтер, че ако Бог не съществува, ще бъде необходимо да бъде измислен, пишейки вместо това "ако Бог наистина съществува, ще бъде необходимо да бъде премахнат."

Бакунин е ранен привърженик на термина "политическа теология" в неговия текст от 1871 "Политическата теология на Мацини и Интернационала" [38], към която книгата на Шмит е отговор. Политическата теология е клон и на политическата философия, и на теологията, които изследват начините, по които богословски понятия или начини на мислене лежат в основата на политически, социални, икономически и културни дискурси.

Стратегия за класова война за социална революция[редактиране | редактиране на кода]

 Методите на Бакунин за реализиране на неговата революционна програма са съобразени с принципите му. Работническата класа и селяните трябва да се организират от долу, чрез местни структури взаимосвързани с федералистка основа, "създавайки не само идеите, но също така и действителността на бъдещето." Техните движения трябва да си представят предварително бъдещето, в техните идеи и практики, създавайки градивните елементи на новото общество.

Този подход е илюстриран от синдикализъм, анархистка стратегия подкрепена от Бакунин, според която синдикатите трябва да предоставят и двете - идеята да защитават и подобряват условията, правата и доходите на работниците в настоящето, както и основата за социална революция на базата на окупации на работното място. Синдикатите трябва да организират окупациите, също така да установят радикалните демократични структури, чрез които работните места ще бъдат самостоятелно организирани, и по-голямата икономика ще бъде координирана. По този начин, за Бакунин, синдикатите ще "вземат контрол над всички инструменти за производство, както и над сградите и капитала."

Бакунин не ограничава революцията единствено до синдикалните съюзи, също така подчертава необходимостта да се организират кварталите на работническата класа, както и безработните. В същото време, селяните трябва да "завземат земята и да изхвърлят тези собствениците, които живеят от труда на другите." [28] Бакунин не отхвърля квалифицираните работници, както понякога се твърди. Всъщност, часовникари от региона Юра седят в основата на създаването и дейността на Интернационала Св.Имиер. Въпреки това, във време, когато профсъюзите до голяма степен игнорират неквалифицираните, Бакунин поставя ударението върху необходимостта да се организират "тълпата", "най-големите маси на бедните и експлоатирани, така наречения " лумпенпролетариат ", за да "осветят и да доведат до триумф социалната революция. "

Колективистичен анархизъм[редактиране | редактиране на кода]

Социализмът на Бакунин е известен като "колективистичен анархизъм", където "социално: той търси потвърждаване на политическото равенство с икономическо такова. Това не е премахване на естествените индивидуални различия, а равенство в социалните права на всеки човек от раждането. По-специално, равни средства за издръжка, подкрепа, образование, и възможност за всяко дете, момче или момиче, до настъпване на пълнолетие, както и равни ресурси и възможности в зряла възраст, за да създаде свое собствено благосъстояние чрез труда си."

Колективистичният анархизъм застъпва премахването както на държавата, така и на частната собственост върху средствата за производство. Той вместо това предвижда средствата за производство да бъдат колективна собственост и да бъдат контролирани и управлявани от самите производители. За колективизацията на средствата за производство, първоначално е предвидено, че работниците ще се разбунтуват и насилствено ще ги колективизират. След като колективизацията е извършена, парите ще бъдат премахнати, за да бъдат заменени с работнически бележки, а заплатите на работниците ще бъдат определяни в демократични организации, основаващи се на трудност на работата, както и на времето с което работниците са допринесли за производството. Тези заплати ще бъдат използвани за закупуване на стоки в общински пазар.

Критика на марксизма[редактиране | редактиране на кода]

 Спорът между Михаил Бакунин и Карл Маркс подчертава различията между анархизма и марксизма. Той категорично отхвърля концепцията на Маркс за "диктатурата на пролетариата", концепция, която авангарда на социализма, включително марксистко-ленинизма ще използват, за да оправдаят еднопартийното управление на партията, представляваща пролетариата. Бакунин настоява, че революциите трябва да бъдат водени директно от хората, докато всеки "просветен елит" трябва да упражнява само влияние, оставайки "невидим ... не изложен пред всеки... лишен от всички официални права и значение". Той настоява, че държавата трябва да бъдат премахната веднага, защото всички форми на управление в крайна сметка водят до потисничество. Либертарианските марксисти опонират, че Маркс използва тази фраза  за да подчертае контрола на работника в точката на производство, а не партията, докато все още държавата съществува, преди обществото да се реорганизира според социалистическите принципи.

 “Те твърдят (марксистите), че само диктатура - тяхната диктатура, разбира се, може да създаде волята на народа, а нашият отговор на това е: Диктатурата не може да има друга цел, освен самоподдържане, и тя може да роди само робство у хората, които я толерират. Свободата може да бъде създадена само от свобода, от универсален бунт от страна на част от хората и свободна организация на трудещите се маси отдолу нагоре.”

- Михаил Бакунин, “Етатизмът и анархизмът”

 “Ние сме убедени, че свобода без социализъм е привилегия и несправедливост, и че социализъм без свобода е робство и бруталност.”

 - Михаил Бакунин :”Федерализъм, социализъм, антитеологизъм” 1867

Макар че и социалните анархисти и марксистите споделят една и съща крайна цел, създаването на свободно, егалитарно общество без социални класи и правителство, те категорично не са на едно мнение за това как да се постигне тази цел. Анархистите смятат, че безкласово общество без държава, трябва да се установи чрез пряко действие на масите, като кулминацията е социална революция, и отричат всеки междинен етап, като диктатурата на пролетариата, на основание, че такава диктатура ще се превърне в самоподдържащ се фундамент. За Бакунин, основното противоречие е, че за марксистите, "анархизмът или свободата са цел, а държавата и диктатурата са средствата, и по този начин, за да се освободят масите, те първо трябва да бъдат поробени." [51]

Въпреки това, Бакунин също пише за срещата с Маркс през 1844 г., че:

“Що се отнася за учението, Маркс беше, и все още е, несравнимо по-напреднал от мен. Аз не знаех нищо по това време за политическата икономия, аз все още не съм се оттървал от моите метафизични наблюдения... Той ме нарече сантиментален идеалист и беше прав. Аз го нарекох лъжлив, коварен и хитър човек, и аз също бях прав.” [52]

Бакунин намира икономическия анализ на Маркс за много полезен и започва да превежда “Капиталът” на руски. На свой ред Маркс пише на бунтовниците от въстанието в Дрезден от 1848 г., че "В руския бежанец Михаил Бакунин са открили способен и уравновесен лидер." [53] Маркс пише на Енгелс за срещата с Бакунин през 1864 г. след бягството му от Сибир казвайки "като цяло той е един от малкото хора, които не намирам, че са претърпяли регенерация след 16 години, но трябва да се развиват занапред. "[54]

Бакунин понякога е наричан първият теоретик на "новата класа", имайки предвид, че една "класа" от интелектуалци и бюрократи, работи за държавата в името на народа или на пролетариата - но в действителност само за собствените си интереси. Бакунин отговаря, че "държавата винаги е била патримониума на някоя привилегирована класа:. свещеническа, аристократична или буржоазна. И най-накрая, когато всички други класи са се изчерпали, държавата се превръща в патримониума на бюрократичната класа, и след това се срутва - или, ако щете, се издига до позицията на една машина. "[43]

Федерализъм[редактиране | редактиране на кода]

Под федерализъм, Бакунин разбира организацията на обществото "от основата към върха, от периферията към центъра и в съответствие с принципите на свободното сдружаване и федерацията." [44] Следователно, обществото ще бъде организирано "въз основа на абсолютна свобода на индивидите, на производителните асоциации, и на общините, с всеки човек, всяка асоциация, всяка община, всеки регион, всяка нация ще имат абсолютното право на самоопределение, да се сдружават или не, да се съюзяват с когото пожелаят. "[44]

Свобода[редактиране | редактиране на кода]

Под "свобода", Бакунин не разбира абстрактен идеал, а конкретна реалност на базата на равна свобода на другите. В положителен смисъл, свободата се състои от "най-пълно развитие на всички възможности и правомощията на всяко човешко същество, чрез образование, чрез научно обучение, и чрез материален просперитет." Такава концепция за свободата е "крайно социална, тъй като тя може да бъде реализирана само в обществото," не в изолация. В негативен смисъл, свободата е "бунта на индивида срещу всички божествени, колективни и индивидуални власти." [55]

Материализъм[редактиране | редактиране на кода]

Бакунин отрича религиозните концепции за природната сфера, и се застъпва за "материалистичното" обяснение на природните явления: "проявите на органичен живот, химичните свойства и реакции, електричеството, светлината, топлината и естествената привлекателност на физически тела, представляват по мое мнение, много различни, но не по-малко тясно свързани помежду си варианти на тази тоталност от реални същества, които наричаме материя "(Избрани съчинения, страница 219). "Мисията на науката е, чрез наблюдение на общите отношения на преминаващите и реалните факти, да установи основни закони, свързани с развитието на явленията на физическия и социалния свят."

Въпреки това, материализмът му е различен от този на Маркс, с това, че подчертава значението на не-икономическите фактори в човешките дела, включително идеите и културите.

Революционният потенциал на пролетариата срещу този на лумпенпролетариата и селяните[редактиране | редактиране на кода]

Бакунин има различно мнение, в сравнение с Маркс върху революционния потенциал на лумпенпролетариата и пролетариата. И двамата се съгласяват, че пролетариатът ще играе ключова роля, но за Маркс пролетариатът е изключителено, водещо революционно средство, докато Бакунин одобрява възможността, селяните и дори лумпенпролетариата (безработни, обикновени престъпници и т.н.), да порасне за случая. [56] Бакунин "счита интеграцията на работниците в капитала за разрушителна за повечето основни революционни сили. За Бакунин, революционният архетип се намира в селската среда (която е представена с дългогодишни въстанически традиции, точно както комунистическият архетип в настоящата му социална форма - селската комуна) и сред образованите безработни младежи, разнородни маргинали от всички класи, разбойници, крадци, бедните маси, както и тези по периферията на обществото, които са избягали, били са изключени, или все още не са успешно интегрирани в дисциплината на нововъзникващата индустриална среда... накратко, всички онези, които Маркс иска да включи в категорията на лумпенпролетариат. "[57]

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Бакунин е запомнен като основна фигура в историята на анархизма и като противник на марксизма, особено на идеята за диктатура на пролетариата на Маркс, и за неговите прогнози, че марксистките режими ще бъдат еднопартийни диктатури над пролетариата, а не управления на пролетариата като такъв. “Бог и държавата” е преведена на няколко пъти от други анархисти, като Бенджамин Тъкър, Мари Ле Компт, и Ема Голдман, и продължава да има  влияние върху съвременните анархисти, като Ноам Чомски. [58] Биографът на Бакунин  Марк Лейеи твърди, че "Бакунин има значително влияние върху по-късните мислители, като се започне от Петър Кропоткин и Енрико Малатеста, и се стигне до испанските анархисти в гражданската война, до Херберт Маркузе, E.P. Томпсън, Нийл Постман, за да се стигне до анархистите в днешни дни, които се събират под знамето на "анти-глобализацията." "Накратко, Бакунин е имал голямо влияние върху работническите, селските и левите движения, въпреки че това е засенчено от възхода на марксистките режими от 1920 г. натам С разпадането на тези режими - и нарастващото осъзнаване на това как тясно тези режими са съответствали на диктатурите, които Бакунин прогнозира – идеите му бързо се утвърждават сред активистите, в някои случаи отново засенчвайки марксизма. 

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

1. God and the State, Michael Bakunin, 1882

2.Michael Bakunin: Selected Writings, 1973

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]