Георги Константинов (анархист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Константинов.

Георги Константинов
български анархист
Роден
15 май 1933 г. (84 г.)

Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията), е български революционер анархист. Осъден е през 1953 за атентат срещу паметник на Сталин. В периода 1973-1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Константинов Георгиев е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. [1]Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове, издател на „Шрапнел“.

Участие в политическия живот[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба „Сигурност“ за терористична дейност от негова страна.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Спомени[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ставайте робове! Аз не ща ярем...“. Документално фантастичен роман. София: Шрапнел, 2005.
  • Адски калейдоскоп (Спомени на затворника), Част 1-2. София: Шрапнел, 2006, 383 с.
  • Напред и ако пътят води към Голгота! Спомени от времето на зрелия социализъм, том 1-2. София: Шрапнел, 2009.
  • Емигрантски спомени - т.1, т.2 и т. 3.

Анализи[редактиране | редактиране на кода]

  • Барутни (по)мисли (Статии 1974-1989). София: Шрапнел, 2004, 359 с.
  • Иде ли… световната социална революция (Доклад пред IX-ти конгрес на ФАБ).
  • Роботронната и биотехнологична революции, селското стопанство и изхранването на човечеството: Проблеми и решения. София: Шрапнел, 2000, 47 с.
  • Възможна ли беше съпротивата срещу ДС?. София: Шрапнел, 2001.
  • С думи, вместо с куршуми. София: Шрапнел, 2001.
  • Антиистория славянобългарска.
  • Краят на държавата и капитала. София: Шрапнел, 2000, 320 с.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светослава Банчева, „Анархистът Георги Константинов - от взривения паметник на Сталин, през затвора и бягството във Франция“, e-vestnik, 19 ноември 2008 г.
  2. ((bg))  ДКСИ потвърди отказа Георги Константинов да е член на комисията по досиетата“. // Посетен на 10 септември 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Анархизъм“         Портал „Анархизъм