Благоевград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Благоевград
Благоевград
България
Red pog.png
Благоевград
Област Благоевград
Red pog.png
Благоевград
Общи данни
Население 75 397 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 70 562 (НСИ)
Землище 28,909 km²
Надм. височина 360 m
Пощ. код 2700
Тел. код 073
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 04279
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)
Адрес община
площад „Георги Измирлиев (Македончето)“
п.к. 2700

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀, на турски: Yukarı Cuma) е икономически, културен и образователен център на Югозападна България и главен град на едноименните област и община. Според последното преоброяване на НСИ към 31.12.2012 година [1], градът е с население от 70 562 души.

География[редактиране | edit source]

Поглед към града

Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.[2] Климатът е преходно-континентален, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма. Градът е защитен от студените северни ветрове поради естествената преграда на високите рилски масиви и възвишенията при село Бело поле. Планинският бриз, спускащ се от Рила по поречието на Бистрица охлажда въздуха през летните горещини. Ветровитостта е умерена – 1,6 метра в секунда. Благодарение на множеството планински гори около града и липсата на промишлени замърсители, въздухът в Благоевград е чист. Зимата е мека, кратка и почти безснежна, средната температура през Януари е 0,6°С. Лятото е дълго и сухо, отличава се с малкото количество валежи. Средната юлска температура е 23,4°С а максималната измерена температура в Благоевград е 41.6°С. Средната годишна температура е приблизително 12,6°С.

Климатични данни за Благоевград (1931-1970 г.)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 16,5 22,10 28,8 31 35,9 38,0 39 41,6 39,9 32,5 23,8 20,3 41,6
Средни максимални температури (°C) 4,7 7,9 12,4 18,4 23,2 26,9 30,2 30 26,2 19,4 12,8 7 18,3
Средни температури (°C) 0,5 3 6,7 12,3 16,8 20,3 23 22,8 19 13,3 7,7 2,9 12,4
Средни минимални температури (°C) −3,5 −1,8 1,0 5 10,0 13,4 15,3 15,1 11,8 7,4 3,8 −0,8 6,4
Абсолютни минимални температури (°C) −25,2 −19,4 −14,7 −3,6 −0,4 5 6,5 5,2 0 −3,4 −11,6 −20,5 −25,2
Средни месечни валежи (mm) 42 37 36 50 58 67 42 31 35 50 63 49 560

История[редактиране | edit source]

Молбата от Скаптопара с отговора на император Гордиан III, 238 година

Античност[редактиране | edit source]

Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия, създаден от топлите минерални извори, спомагат за възнкването около 300 г. пр.н.е. на тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα) на мястото на днешния квартал Грамада. През 238 година жителите на Скаптопара, наричани и гресити (Γρεσειται), изпращат прошение до римския император Гордиан III, от което става ясно, че на две мили от селището няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири, като най-посещаван бил панаирът от 1 до 15 октомври, на който продажбите били освободени от данъци.

С идването на славяните животът в Скаптопара замира, а за следващите векове липсват данни.

В Османската империя[редактиране | edit source]

След османското завоевание на полуострова, от 15 век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая. Джумая е турска дума, означаваща „петък“, тоест пазарния ден.

В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че градчето Орта джумаа има 200 покрити с керемиди къщи, голяма джамия с много богомолци и 80 дюкяна и много минерални извори.[3]

По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града. През 30-те години на 19 век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ - гора).[4]

В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

...след като оставих село Семитлия, влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище.[5]

Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 година е основано и читалището на града.

Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с неповече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 - 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от Струмски чифлик. 1 училище. Една църква, българска.[6]

Георги Стрезво дава описание и на чифлика Бачиново, днес парк в града:

Бачиново, чифлик 1 час далеч; почва плодордна; 15 къщи, българе.[7]

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В България[редактиране | edit source]

На 5 октомври 1912 г. Горна Джумая е освободена от българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година турското население в голяма степен се изселва и в града се заселват многочислени маси българи бежанци, идващи от Егейска Македония и Вардарска Македония. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Горна Джумая брои около 7000 души, от които едва 30 турски семейства, 100 семейства заможни власи и малко евреи и цигани.[10]

Постепенно започва благоустройството и хигиенизирането на града. През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия, днес Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища — Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.

През 1919 г. излиза първият вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 година започва по-щателното благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата, кръчмите и гостоприемниците. През есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове, обаче, се електифицират едва в последвалото десетилетие.

На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 година, но били само на по-големите търговци и фирми. През февруари 1933 година в Горна Джумая се организира Първият велик македонски събор на българската бежанска общност от Македония. По повод 30-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е построен Паметника на незнайния македонски четник, който обаче е разрушен след Деветосептемврийския преврат от 1944 година[11].

Едва през 1934 година се прекарва водопровод, като до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 година се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всеобщо веселие.

Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада — в стария турски конак. На 9 май 1950 година Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 година към него е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. В 1955 е построен паметник на Гоце Делчев, висок 8 метра. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийният дом (днес Американския университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“ и се пускат фонтаните. В квартал струмско има две могили дето все още няма за тях историческа и туристическа забележителност която да е показана за света въпреки че историята на града е доста по голяма

Население[редактиране | edit source]

1900 1991 2001 2011
6 440 Повишение 71 476 Повишение 71 361 Понижение 70 881 Понижение

Според данни от преброяването към 1 февруари 2011 година, населението на града е 70 881 души.

Религия[редактиране | edit source]

Църквата „Въведение Богородично“

Източноправославното население на града в 19 - 20 век традиционно е част от Неврокопската епархия (от 1894 година част от Българската екзархия). След разделянето на епархията между България и Гърция в 1913 година, от 1921 до 1928 година Горна Джумая е неин център. От 1928 до 1941 и от 1945 до 1951 година седалището на епархията е временно в Неврокоп, а от 1951 окончателно е преместено в Благоевград.[12] Начело на епархията от 1994 до 2013 година е митрополит Натанаил. Към Неврокопската митрополия фукционира православен информационен център. Православните храмове в града са:

  • Въведение Богородично“, катедрална църква в квартал Вароша
  • „Свети Архангел Михаил“ в квартал Еленово;
  • „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в квартал Грамада
  • „Свети Димитър“ в квартал Струмско;

В града има районно мюфтийство на Ислямското вероизповедание в България, тъй като в област Благоевград има почти 40 000 мюсюлмани-сунити,[13] но в самия град има незначителен брой мюсюлмани. Районен мюфтия от 2011 година е Айдън Несиб Мухаммед.[14] В града има джамия, като храмът е недействащ според Националния публичен регистър на храмовете в България[15] и действащ според Главното мюфтийство.[16] През октомври 2009 година храмът пострадва от пожар.[17]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Благоевград е побратимен град или има сътрудничество с:[18]

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.

Характеристика[редактиране | edit source]

Заради големия брой студенти (отчасти дължащ се на Американския университет в града), кръстопътното си географско положение, природата и редица социални фактори, градът има сравнително добре развиваща се икономика. Открити са много магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета в строителните компании и шивашки цехове.

В момента в града има 6 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж ,Кауфланд, Търговска верига Европа (ТВ Европа) и БИЛЛА (BILLA). През 2007 г. отвори първият мол, Mall of Blagoevgrad.

Преди 1990 г. функционират заводи за продукция на електронни уреди като „ЗМКЕТ“, „Завод за високоговорители“ и „ЗИИУ“. Заводът на "Благоевград" БТ е бил едно от най-нежеланите места за работа поради нездравословните условия на труд. С началото на приватизационните преговори заплащането там се подобрява и служителите получават заплати над средните за града в продължение на няколко години.

Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите „Еленово“ и „Струмско“ и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години бе направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новото здание, което превърна сергийния пазар в съвременен търговски център.

Транспорт[редактиране | edit source]

Градът е разположен на паневропейския транспортен коридор 4, на европейски път E79 и на републиканския път I-1. Благоевград е отдалечен е на 31 km път от Република Македония, 83 km от Гърция, 88 km от Сърбия. Разстоянието до София е 96 km, до Пловдив - 193 km, до македонската столица Скопие - 183 km и до гръцкия пристанищен град Солун - 199 km. Благоевград е разпределителен пункт на туристическия поток за близките планини с техните центрове - Банско, Сандански и Добринище.

В процес на изграждане е автомагистрала „Струма“, като строежа на отсечката от Дупница до Благоевград трябва да започна през 2013 година.

Медии[редактиране | edit source]

В Благоевград е разположен един от четирите регионални центрове на БНТ - РТВЦ Благоевград, излъчващ собствена продукция от 1975 г. и неговия Канал Пирин, разпространяван ефирно на територията на цяла Югозападна България. Тук е централата и на регионален канал ОКО, който се разпространява по кабел в населениете места на Благоевградска област. Има 2 кабелни телевизии Телеком груп и Пирин ТВ.

От радиата с регионално значение се откроява Радио Благоевград, поделение на БНР, което вече 35 години звучи в ефира от София до Кулата, Източна Македония и Северна Гърция. Със собствена местна програма са и частните радиомрежи Фокус Пирин и Дарик Благоевград. Благоевградското студентско радио Аура, регионалните Ултра и Вега Плюс, както и множество радиа с национално покритие допълват ефира на Благоевград.

Два са ежедневниците които се издават в Благоевград - „Струма“ и „Вяра“, разпространяват се в цяла Югозападна България. Освен това, излизат „Пирин Труд“ и „Местен 24 часа“, които също се разпространяват в града и региона.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

  • Медицински център - І Благоевград ЕООД - ул. „Славянска“ № 60

Предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ.

  • Център за психично здраве - улица „Братя Миладинови“ № 21

Активно издирване, диагностика, лечение, периодично наблюдение и рехабилитация на болни с психични заболявания.

  • Специализирана болница за активно лечение по онкология - улица „Васил Левски „ №62

Активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни със злокачествени заболявания и преканцерози, консултации поискани от лекар от друго лечебно заведение. В диспансера са разкрити 81 болнични легла разпределени в три отделения.

  • Център за кожно-венерически заболявания - улица „Братя Миладинови“ № 21

„Областен диспансер за кожно-венерически заболявания със стационар - Благоевград” ЕООД предлага специализирана извънболнична и болнична медицинска помощ по кожни и венерически заболявания, включваща: 1. Прегледи; консултации; 2. Профилактични прегледи и заверяване на медицински документи; 3. Изследвания за: - полово предавани болести/сифилис, гонорея, СПИН, хламидии, хепатит Б/ с издаване на сертификат. - гъбични инфекции /кожа, нокти/. 4. Изследвания за СПИН и сифилис по Национална програма HIV, СПИН и полово предавани болести. 5. Лечение с течен азот и електрокоагулация. 6. Лечение с най-съвременна фототерапевтична апаратура на псориазис, ендогенна екзема и др. 7. Диспансерно наблюдение на пациенти с хронично протичащи дерматологични и венерически заболявания. 8. Болнично лечение.

  • Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания -

улица „Цанко Церковски“ № 4

Единственото специализирано лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ, в което се издирват, диагностицират, периодично наблюдават и лекуват болни с туберкулоза, с хронични и неспецифични белодробни заболявания във всички възрастови групи. Осъществява лечение на остра и изострена белодробна патология.

  • Многопрофилна болница за активно лечение с Медицински център „Пулс“ - улица „Славянска“ № 62

„МБАЛ Пулс” АД и „МЦ Пулс” са разположени в осеметажна луксозна сграда, с модерен архитектурен дизаин, предназначена единствено за медицински цели. Персоналът на болницата и центъра е 82-ма души като всички 21 лекари са с признати специалности. В многопрофилната болница за активно лечение са разкрити 5 отделения със стационар - 86 легла, разположени по 2 и 3 в луксозно обзаведени стаи. „МБАЛ Пулс” АД и „МЦ Пулс” АД имат сключен договор с НЗОК и с редица здравноосигурителни фондове. Те разполагат с последно поколение медицинска апаратура: Ядрено- магнитен резонанс, Спирален аксиален компютърен томограф (Скенер), Ехографски апарат с различни трансдюсери, Мамограф, С- рамо, „А” Ехограф и компютърен периметър, Факомашина, Доплер, ЕЕГ и ЕМГ. Модерната диагностична апаратура позволява за кратко време получаване на резултати с висока достоверност при широк набор от изследвания.

Образование и наука[редактиране | edit source]

Сградата на Американския университет в България
Първи корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски“
Главният вход на НХГ „Свети свети Кирил и Методий“

Висши учебни заведения[редактиране | edit source]

Училища в Благоевград[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Култура и забавления[редактиране | edit source]

Театри, опера и кино[редактиране | edit source]

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“[редактиране | edit source]

Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) , таекуон-до (Фолкън) и канадска борба (Армспорт клуб - Благоевград), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена. Шахматен клуб (Виктори) и Шахматен клуб (Пирин)

Съоръжения[редактиране | edit source]

В града има две многофункционални спортни зали, като втората, зала „Скаптопара“ в жк Запад беше открита през 2007 година. Тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.

Футбол[редактиране | edit source]

Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството.

След обединение между клубовете „Тича” и „Левски” през 1934 г. в Горна Джумая се ражда Спортен клуб Ботев. През 1937 г. СК Ботев (Горна Джумая) става областен първенец след победа над Македонска Слава с 2-1, а на 17 юни 1945 г. е преименуван на физкултурно дружество Македония. Три години по-късно той се присъединява към новоучреденото ФД Юлий Дерменджиев.

През 1970 г. Ботев Благоевград приема името ДФС Пирин. Най-успешен сезон за отбора в "А" група е през 1985 - 5 място. "Орлетата" са три пъти финалисти за Националната купа - 1981,1992 и 1994 г.. С други думи, голямото отличие още липсва. През сезон 2004/05 Пирин успява да си извоюва позиция в „А“ група, но с началото на новия сезон бива изхвърлен във "В" група заради задължения към НОИ.

В годините между 2006-2008 година в Благоевград се заформят няколко клуба с наименование Пирин, като новосформираният ПФК Пирин Благоевград, който използва лиценза на разформирования ПФК Пирин 1922 и е мажоритарно ръководен от Николай Галчев, се състезава в Б а после и в А група. Отборът изхвърлен във В група също продължава съществуванието си в продължение на две години, подкрепен от група благоевградски бизнесмени – Г15, като успява да влезе в Б група.

В края на 2008 всички отбори, носещи името Пирин се обединяват, като обединеният отбор участва в „А“ група, а с квотата за Западната „Б“ група до края на сезона участва тимът на Пирин Банско, който домакинства на стадиона в Банско. Обединеният тим на Пирин е наследник на автентичния Пирин, който има над 20 сезона в елита на България. Клубът няма мажоритарен собственик, а е собственост на 17 бизнесмена. Няколко месеца след обединението клубът постига и първият си успех - класиране на финала за Купата на България. По пътя към финала Пирин елиминира грандовете ЦСКА и Левски.

Забележителности[редактиране | edit source]

Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал Вароша с неговата уникална архитектура. На 200 м западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2.5 километровата алея са разположени заведения, детски площадки, "Аквапарк- Благоевград" и закритият басейн. В края на алеята се намира изкуствено направено езеро с дълбочина между 2-4 метра което се пълни с вода от река Бистрица и в което плуват водни колела направени под формата на лебеди. Срещу малка сума, всеки може да кара лодките около обширното езеро. В близост до града е ски-пистата Бодрост.

Традиционно, на 5 октомври, на площад "Македония" се провежда заря-проверка за загиналите над 30 000 български войни в Балканската война.

Паркове[редактиране | edit source]

  • Парк "Бачиново"
  • Парк "Ловен дом"
  • Парк "Скаптопара"
  • Градска градина
  • Зоопарк Благоевград
  • Заева Поляна
  • Парк "Волга"

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Цветков, Борис. Благоевград. Страници от миналото, Благоевград, 2000, 148 стр.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Populstat
  2. http://dariknews.bg/city2008.php?criteria=96
  3. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 28.
  4. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр.348.
  5. Григоровичъ, Викторъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 18 - 19.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  8. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.191.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
  10. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  11. паметник на незнайния четник&cd=18&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
  12. История на Неврокопска епархия.
  13. Национален статистически институт
  14. Мюсюлманско изповедание. Главно мюфтийство
  15. Национален публичен регистър на храмовете в България
  16. Мюсюлманско изповедание. Главно мюфтийство
  17. www.dnes.bg Джамията в Благоевград не била палена
  18. Списък на побратимени градове
  19. Техническо побратимяване
  20. http://www.swu.bg
  21. http://www.aubg.bg/
  22. http://www.cotur.org/
  23. http://www.tc.swu.bg
  24. http://www.2oublg.com/
  25. http://www.v-blagoevgrad.info/show.php?action=show_adv&adv_id=145
  26. http://petosou.free.bg/
  27. http://free.hit.bg/6soublg/
  28. http://www.7sou-blagoevgrad.com/
  29. http://vibs-bg.com/show_firm.php?id=465
  30. http://devetoblg.hit.bg/
  31. http://vibs-bg.com/show_firm.php?id=509
  32. http://www.v-blagoevgrad.info/show.php?action=show_adv&adv_id=144
  33. http://www.fllschool.org/
  34. http://www.pmg-blg.com/index.php
  35. http://egblg.com/
  36. http://www.nhg-blg.com/
  37. http://pgi-blg.my.contact.bg/
  38. http://www.pgto-blg.hit.bg/
  39. http://www.pgee-bl.com/interest.htm
  40. http://ptgb.vibs-bg.com/
  41. http://www.polet.cbbbg.com
  42. http://www.cinemaxbg.com
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.