Виктор Григорович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Григорович
Виктор Григорович
руски славист

Роден
Починал
19 декември 1876 г. (61 г.)
Научна дейност
Област Филология

В̀иктор Ив̀анович Григор̀ович (на руски: Виктор Иванович Григорович) е руски филолог, славист, професор в Казан, Москва и Одеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорович е първият учен, който посещава през 1844-47 година българските земи и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI – XVIII век, например така нареченото „Охридско евангелие“, „Рилски глаголически листове“, от 11 век (виж: И. Гошев, „Рилски глаголически листове“, София, 1956) и „Мариинското евангелие“. (Всички ръкописи са описани от: Викторов А. Е., Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва, тип. Лаврова, 1879). Отнася в Русия Хлудовския псалтир. След това пътешествие, което трае две години и половина, издава „Очерк путешествия по Европейской Турции“ (Ученые записки Казанского университета, кн. III, 1848), второ издание в Москва 1877).

През 1864 година Григорович се запознава с младия Христо Ботев, който по онова време учи в одеската Втора гимназия, и му възлага преводи на руски на български народни песни. С негово съдействие Ботев се записва за кратко в Императорския новорусийски университет[1].

Виктор Григорович

Издава още: „Краткое обозрение славянских литератур“, „Опыт изложения литературы словен“ (1844), „Статьи, касающиеся древнего славянского языка“ (1852), „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV—XV в.“ (1859), „Статьи, касающиеся древнеславянского языка“ (Казань., 1852); „Описание четвероевангелия, писанного глаголицей“ („Известия Академии Наук, по II отд.“, II, 242, 1852); „Послание русского митрополита Иоанна II“ („Ученые записки II отделения Академии Наук“, I, 1854); „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV – XV в.“ (Казань, 1859); „Древнеславянский памятник, дополняющий житие святых апостолов Кирилла и Мефодия“ (Казань, 1862); „Как выражались отношения константинопольской церкви к окрестным северным народам в начале Х в.“ (Одесса, 1866); „Из летописи науки славянской“ („Записки Новороссийского университета“, VI, 1871); „Я. А. Коменский, славянский педагог-реалист XVIII в.“ (Одесса, 1871); „Записки антиквара о поездке его на Калку и Калмус и пр.“; „Об участии сербов в наших общественных отношениях“ („Записки Новороссийского университета“, XXI, 1876) и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Райков, Димитър. Пътуванията на Виктор Григорович из българските земи и срещите му с Димитър Миладинов. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 1994, стр. 83-96.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2. с. 30-33, 36-40.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Наука“         Портал „Наука          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Украйна“         Портал „Украйна