Виктор Григорович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Григорович
руски филолог-славист

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология

В̀иктор Ив̀анович Григор̀ович е руски филолог-славист, професор в Казан, Москва и Одеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорович е първият учен, който посещава през 1844-47 година българските земи и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI – XVIII век, например така нареченото „Охридско евангелие“, „Рилски глаголически листове“, от 11 век (виж: И. Гошев, „Рилски глаголически листове“, София, 1956) и „Мариинското евангелие“. (Всички ръкописи са описани от: Викторов А. Е., Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва, тип. Лаврова, 1879). Отнася в Русия Хлудовския псалтир. След това пътешествие, което трае две години и половина, издава „Очерк путешествия по Европейской Турции“ (Ученые записки Казанского университета, кн. III, 1848), второ издание в Москва 1877).

През 1864 година Григорович се запознава с младия Христо Ботев, който по онова време учи в одеската Втора гимназия, и му възлага преводи на руски на български народни песни. С негово съдействие Ботев се записва за кратко в Императорския новорусийски университет[1].

Виктор Григорович

Издава още: „Краткое обозрение славянских литератур“, „Опыт изложения литературы словен“ (1844), „Статьи, касающиеся древнего славянского языка“ (1852), „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV—XV в.“ (1859), „Статьи, касающиеся древнеславянского языка“ (Казань., 1852); „Описание четвероевангелия, писанного глаголицей“ („Известия Академии Наук, по II отд.“, II, 242, 1852); „Послание русского митрополита Иоанна II“ („Ученые записки II отделения Академии Наук“, I, 1854); „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в.“ (Казань, 1859); „Древнеславянский памятник, дополняющий житие святых апостолов Кирилла и Мефодия“ (Казань, 1862); „Как выражались отношения константинопольской церкви к окрестным северным народам в начале Х в.“ (Одесса, 1866); „Из летописи науки славянской“ („Записки Новороссийского университета“, VI, 1871); „Я. А. Коменский, славянский педагог-реалист XVIII в.“ (Одесса, 1871); „Записки антиквара о поездке его на Калку и Калмус и пр.“; „Об участии сербов в наших общественных отношениях“ („Записки Новороссийского университета“, XXI, 1876) и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Райков, Димитър. Пътуванията на Виктор Григорович из българските земи и срещите му с Димитър Миладинов . Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 1994, стр. 83-96.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2. с. 30-33, 36-40.