Рилски глаголически листове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рилски глаголически листове
Rila Glagolithic Fragments.jpg
Създаден XI век
Оригинален език глаголица
Жанр християнска литература

Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век. Текстовете им са част от „Паренесиса“ (наставленията) на Ефрем Сирин[1] и от молитви, четени по време на Великия пост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите два листа са намерени в Рилския манастир през 1845 година от руския учен Виктор Григорович. Днес те са в библиотеката на Руската академия на науките в Санкт-Петербург (сигнатура 24.4.15, фонд И. И. Срезневского). По-добре запазеният от тях е издаден през 1909 година под името „Македонски глаголически лист“ от руския учен Ггригорий А. Илински.[2] Той е с размер 27,5 х 21,3 сантиметра и съдържа края на 78-ото слово от „Паренесиса“.[3] През XV или XVI в. в полетата му били добавени на кирилица обяснения по църковно пеене.[4]

Още три листа са открити в Рилския манастир от Константин Иречек през 1880 година в подвързията на ръкописния „Панегирик“ на Владислав Граматик от 1473 година. През 1936 година допълнителни фрагменти намира Йордан Иванов. Находките на Иречек и Йорданов още се пазят в Рилския манастир (№ 3/6).

Така нареченият „Лист на Григорович“ (Руска академия на науките, Санкт-Петербург, 24.4.17) не се причислява от всички учени към Рилските глаголически листове.

Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

Рилските глаголически листове са писани с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. 

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Срезневский, И. И. Древние глаголические памятники, сравнительно с памятниками кириллицы. Санкт Петербург, 1866, 220-234
  • Гошев, И. Рилски глаголически листове, София, 1956 [пълно издание текста и фотографии на листовете]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Смядовски, С. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. – Български език, 30, 1988, кн. 6, 500-501

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers (hrsg. G. Bikovsky, R. Aitzenmüller). T.1-3. Freiburg im Breisgau, 1984-1987.
  2. Ильинский, Г. А. Македонский глаголический листок. – Памятники старославянского языка. Т.1, кн.6. Санкт Петербург, 1909.
  3. Кирило-Методиевска енциклопедия, т. III, стр. 469, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003, ISBN 954-430-943-8
  4. Лазаров, С. Средновековен славянски трактат по музика. – Търновска книжовна школа, 2, 1980, 555-572; Lazarov, S. A Medieval Slavonic Theoretical Treatise on Music. - Studies in Eastern Chant, 5, 1990, 153-186.
     Портал „Македония“         Портал „Македония